О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
гр.София, 30.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3248/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на В. М. В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 54 от 21.02.2013 г. по гр.д.№ 563/ 2012 г. С него е потвърдено частично и частично е отменено решение на Великотърновски окръжен съд по гр.д.№ 801/ 2012 г. и като краен резултат касаторът е осъден да заплати на П. Н. К. 64 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди за причинена на 26.03.2010 г. телесна повреда със законната лихва от 26.03.2010 г., а за разликата до 80 000 лв предявеният иск е отхвърлен.
До размер 8 000 лв ответникът не е оспорил отговорността си пред въззивния съд, поради което в частта, уважаваща иска за тази сума, първоинстанционното решение е влязло в сила. От своя страна ищецът по делото П. Н. К. не е обжалвал въззивното решение, поради което следва да се приеме, че в частта, отхвърляща предявения иск, за разликата над 64 000 лв, това решение е влязло в сила.
В представеното от касатора В. В. изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са обективирани следните правни въпроси: длъжен ли е въззивният съд при направено възражение за съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД да извърши комплексна оценка на всички обстоятелства, от които зависи приноса на пострадалия; по какви критерии се разпределя отговорността за обезщетяване на вредите между пострадалия и делинквента; и по-голяма ли е относителната тежест на поведението на пострадалия в причинния процес, когато е създал условия за настъпване вредите и сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна П. К. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е установил, че на 26.03.2010 г. ответникът възложил на ищеца извършването на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност (рязане на дървета), при което нарушил правилата, установени за охрана и безопасността на труда и по непредпазливост му причинил тежка телесна повреда (травматична енцефалопатия, довела до постоянно общо разстройство на здравето с опасност за живота, загуба на речта). Деянието е установено с влязла в сила присъда и по ангажиране на отговорността на ответника не се спори. Съдът е приел, че ищецът също е отговорен за настъпилите вреди, тъй като, въпреки притежаваната от него правоспособност за работа с моторен трион, не е организирал работата си така, че тя да бъде извършена безопасно. Определил е 20 % степен на съпричиняване и при общ размер на дължимото обезщетение 80 000 лв, ответникът е осъден да заплати на ищеца 80 %, или 64 000 лв.
При тези мотиви на въззивния съд поставените въпроси обуславят въззивното решение. Първият от тях – за задължението на въззивния съд да извърши комплексна оценка на всички обстоятелства, от които зависи приноса на пострадалия – не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото положителният отговор е възприет в трайно установената практика. Съдът е длъжен да извърши такава оценка и да я мотивира в акта си. В случая въззивният съд не е постановил, че не е обвързан от това задължение, нито фактически се е отклонил от него.
Вторият от поставените въпроси – за критериите, по които се разпределя отговорността за обезщетяване на вредите между пострадалия и делинквента – също няма значението по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В представените от касатора съдебни актове този въпрос не е разрешен по начин, който да противоречи на възприетия в обжалваното решение, а наличието на съдебна практика по него изключва възможността въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Такова значение има обаче материалноправният въпрос за относителната тежест на поведението на пострадалия в причинния процес, когато с поведението си пряко е предизвикал увреждането, а отговорността на ответника се обосновава с нарушени правила за безопасност на труда. По този въпрос няма данни за установена практика, поради което по него обжалването следва да бъде допуснато, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 54 от 21.02.2013 г. по гр.д.№ 563/ 2012 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 1 120 лв (хиляда сто и двадесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: