5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 01.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………….……………………..……. и с участието на прокурора ……………..………………….. ……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3612 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от страните по т. д. № 3387/2012 г. по описа на САС, ТК, 6-и с-в, приключило с постановено по реда на чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК решение № 1049 от 31.V.2013 г.
Касационната жалба с вх. № 8049 от 15.VІІ.2013 г. на ищцовото [фирма]-гр. Варна против това въззивно решение съдържа общо /бланкетно/ оплакване за неговата неправилност, като се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, който да се произнесе по съществото на постъпилите въззивни жалби срещу двете първоинстанционни решения на СГС /основно и допълнително, постановено по реда на чл. 250, ал. 3 ГПК/.
В свое изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, означено като „Допълнение към касационната жалба”, подателят й [фирма]-гр. Варна обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 3 и по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото му било известно, че на производство пред ОСГКТК на ВКС било висящо тълкувателно дело № 1 от 10.І.2013 г., отнасящо се до разрешаване на възникнали в практиката на съдилищата спорни въпроси в областта на въззивното обжалване. От друга страна, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговата гражданска и търговска колегии, била както преценката на САС в атакуваното въззивно решение, че при неизвършен от първостепенния съд доклад по реда на чл. 146 ГПК обективираното процесуално нарушение било толкова съществено, че налагало обезсилване на първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора, така и произнасянето му по процесуалноправния въпрос „за приложимостта на принципа за служебното начало в чл. 7, ал. 1 ГПК”. (Решение на ІІ-ро г.о. на ВКС, постановено по гр. дело № 149/2011 г.; Решение на ІІ-ро г.о. на ВКС, постановено по гр. дело № 284/2011 г.; Решение на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 907/2011 г.; Решение на І-во г.о. на ВКС по гр. д. № 1553/09 г.)
Съответно касационната жалба с вх. № 7879/10.VІІ.2013 г. на ответното [фирма]-София срещу същото въззивно решение съдържа оплакването за допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила /чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК/, поради което се претендира отменяването му изцяло и връщане на делото на въззивния съд: „за изготвяне на доклад и постановяване на ново решение по съществото на спора въз основа на въззивните жалби”. В тази връзка е инвокиран довод, че САС има правомощие да връща делото на първа инстанция при недопустимост на решението й, но ограничено само до случая на разгледан непредявен иск, докато в конкретната хипотеза въззивният съд „не е констатирал липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, което да води до недопустимост на първоинстанционното решение”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователят касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии (Р. № 172/23.ІІ.2010 г. на ІІІ-то г.о. по гр. д. № 386/09 г.; Р. № 205/11.VІІ.2011 г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. № 149/2011 г.), по следните три процесуалноправни въпроса:
1./ Трябва ли въззивният съд да изготви и съобщи на страните нов доклад по делото, като им даде възможност да посочат доказателства във връзка с приетите като спорни с неговия доклад обстоятелства, ако установи, че първостепенният съд не е съставил доклад със съдържанието по чл. 146 ГПК?
2./ Приложим ли е принципът на служебното начало, заложен в чл. 7, ал. 1 ГПК, и какво е проявлението му по отношение на задълженията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК да дава указания на страните за посочване на доказателства?
3./ Има ли право въззивният съд да обезсили решението на първоинстанционния и да върне делото за ново разглеждане от друг състав само поради констатирани негови процесуални нарушения във връзка с изискването за съставяне на доклад по чл. 146 ГПК?
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежна страни във въззивното производство пред САС, както касационната жалба на [фирма]-гр. Варна, така и касационната жалба на ответното [фирма]-София, ще следва да се преценяват поотделно като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Констатира се идентитет между двете касационни жалби досежно оплакването за допуснато от състава на САС съществено нарушаване на съдопроизводственото правило на чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК, а също и във формулираните от подателите им (в отделните изложения към тях) процесуалноправни въпроси и съответно – в препращането към създадена по същите задължителна практика на ВКС, обективирана в решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо не се налага преценката за допустимост на касационното обжалване да се прави отделно по всяка от двете касационни жалби.
За да обезсили първоинстанционното решение съставът на САС, действайки „в обхвата на правомощията си по чл. 269 ГПК”, е могъл да констатира, че „липсва направен от първата инстанция доклад по делото, съдържащ всички реквизити от минимално необходимото законово съдържание на чл. 146 ГПК във вр. чл. 375, ал. 1 ГПК, която липса се е отразила и върху правилността на последващите съдопроизводствени действия, както и върху предприетите от страните процесуални действия, като в крайна сметка тези процесуални нарушения са довели до нарушаване на правото на защита на страните, както и до постановяване на решение без спора да е изяснен от фактическа страна”. Във въззивната жалба на софийското [фирма] е било направено оплакване за липса на изготвен от първостепенния съд доклад по делото съгласно изискванията на чл. 146 ГПК, докато в отговора по същата, депозиран от варненското [фирма] това оплакване е било квалифицирано като „неоснователно”.
От друга страна обаче, съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1 от 9.ХІІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Следователно налице е противоречие между произнасянето на САС с атакуваното решение и сегашната задължителна практика на ВКС по релевираните от страните по спора процесуалноправни въпроси
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 31.V.2013 г., постановено по т. д. № 3387/2012 г.
У К А З В А на касатора ищец [фирма]-гр. Варна – ЧРЕЗ НЕГОВИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ по пълномощие адв. А. М. от САК /с кантора в [населено място], [улица], ет. І, ап. № 2/, че следва – В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това- да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по с/ка на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 10 163.72 лв. (десет хиляди сто шестдесет и три лева и седемдесет и две стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
У К А З В А на касатора ответник [фирма]-София – ЧРЕЗ НЕГОВИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ адв. Ирина С. от САК /с кантора в [населено място], [улица], ет. ІІІ/, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по с/ка на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 9 146.28 лв. (девет хиляди сто четиридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тези две допълнителни държавни такси от страна на двамата касатори, определени по размер на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3612 по описа за 2013 г.