Решение №697 от 17.9.2019 по гр. дело №1853/1853 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 697
гр. София 17.09.2019 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 22.05.2019 (двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1853 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 744/01.03.2019 година, подадена от Община Сандански, срещу решение № 144/11.01.2019 година, поправено с решение № 712/12.02.2019 година, двете на Окръжен съд Благоевград, постановени по гр. д. № 898/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 2556/27.09.2018 година на Районен съд Сандански, постановено по гр. д. № 482/2018 година, с което са уважени предявените от В. Д. М. срещу Община Сандански искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на М. от длъжността „главен специалист административно обслужване“, „Административно обслужване“ [населено място], извършено със заповед № 294/30.03.2018 година на Кмета на Община Сандански, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, като е М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а общината е осъдена да й заплати сумата от 2395.82 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 30.04.2018 година до 10.09.2018 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2018 година до окончателното плащане.
В подадената от Община Сандански касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от В. Д. М. срещу Община Сандански искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба В. Д. М. е подала отговор на същата от 25.04.2019 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 144/11.01.2019 година, поправено с решение № 712/12.02.2019 година, двете на Окръжен съд Благоевград, постановени по гр. д. № 898/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Община Сандански е била уведомена за обжалваното решение на 01.02.2019 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 744/01.03.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че са били налице предпоставките за прекратяването на трудовото правоотношение на В. Д. М. по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. Анализът на събраните по делото доказателства сочел, че към датата на уволнението заеманата от нея длъжност, заедно със съответстващите и трудови функции, действително са били премахнати от оторизирания орган по предвидения за това ред. Не било установено обаче извършването на подбор по см. на чл. 329, ал. 1 от КТ.В съдебната практика доминирало разбирането, че при съкращаването на щата подборът е задължителен, щом се премахвали част от бройките за една длъжност или част от еднакви длъжности. Същото било и когато съкратения работник или служител е изпълнявал идентични, близки или сходни длъжностни задължения със заемащи други длъжности. Преценката за идентичност (сходство или близост) винаги била конкретна и се основавала на същностните длъжностни характеристики за отделните видове работа, като е обусловена от характера и естеството на задълженията, без да зависела от съвпадението или близостта на наименованието на щата. Изхождайки от тези разбирания въззивният състав намирал длъжността на М. за близка и сходна с останалите от дейност „Други дейности по икономиката“ при Община Сандански, включително с тази на Ц. З.. Тези изводи се обосновавали от обсъдените по отделно и в съвкупност длъжностни характеристики на работещите в посочената дейност. Касае до задължения от технически характер във връзка с документооборота, целящи подпомагането и развитието на взаимоотношенията между потребителите и общината. Отделно йерархическата и функционалната зависимост, образователните изисквания с необходими компетентности и други критерии за заемането им, също сочели на сходство между длъжността на М. и останалите длъжности в „Други дейности по икономиката“. Не на последно място-поставените цифрови шифри и кодове на отделните длъжности по Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностните в администрацията, също обективирал тяхното сходство. Допълнителен аргумент била още структурната и функционална обособеност на всички тях в описаната дейност, което само по себе си било достатъчно показателно за еднородността на длъжностите. Според щатните разписания и доказателствата досежно организационната структурата на Община Сандански (отпреди и след съкращението), дейността „Други дейности по икономиката“ очевидно било обособена структура. Тези изводи се налагали не само от териториалните, но и от функционалните й особености, изразяващи се в осъществяването на относително самостоятелни дейности на територията на общината (от общата й дейност), посредством възложените задължения на работещите в същата. На това сочели представените длъжностните характеристики на числящите се в „Други дейности по икономиката“, които освен спецификата в работата и нейната организация, разкривали и сходството в естеството на самите им трудови функции, в сравнение с тези от останалите звена на общината( дори когато са с близки или с еднакви наименования). Ето защо задължението за подбор се явявало ограничено само в рамките на дейност „Други дейности по икономиката“, към която спадали и длъжността на Ц. З., понеже била обособено структурно звено, каквито според доктрината и константната съдебна практика се явявали не само клонът на дружеството или негово поделение, но и неговите отдели, цехове, сектори, групи и други. Поради това сравнението на техните професионални качества и резултати от работата и съпоставката им е било наложително от работодателя, като държи сметка за забраната за едностранна промяна на мястото на работа. В този контекст доводите на Община Сандански досежно подбора не намирали опора в закона и данните по делото. Съдебната експертиза правилно не била възприета и кредитирана от първоинстанционния съд, понеже за отговор на поставените въпроси не се изисквали специални знания. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, дори да се счетат за факт, не променяли тези изводи, тъй като пред първата инстанция били събрани достатъчно доказателства за необходимостта от подбор липсата, на който опорочавала уволнението, което представените с въззивната жалба длъжностни характеристики не били в състояние да санират.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Община Сандански е поискала обжалваното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалвано по следните правни въпроси:
1) Какво е съотношението между правото на работодателя да извърши подбор при наличието на сходство между трудовите функции на съкращаваната длъжност и други длъжности и задължението му да извърши подбор, когато съкращаваната и други длъжности не се различават съществено и кога е задължителен подборът по чл. 329 от КТ-само при еднакви длъжности или и при сходни такива?
2) При съкращаване на щата между кои работници и служители се извършва преценка за квалификация и ниво на справяне с възложената работа-между изпълняващите идентични трудови функции или в подбора се включват и работниците изпълняващи сходни трудови функции?
3) При определяне на кръга на лицата, които да участват в подбора поради съкращаване в щата изхожда ли се от сходствата във възложените трудови функции на съкратената и останалите трудови функции или се изхожда от техните различия?
4) Кои са критериите за преценка на сходството в длъжностите и следва ли да се извършва преценка за разликата в трудовите функции с оглед характера на изпълняваната и възложената работа?
5) При съкращаването на щата възниква ли задължение за работодателя да извърши подбор между длъжности с технически характер свързани с документооборота, при условие че специфичните им трудови функции по длъжностна характеристика изискват знания и умения в различни области на обществения живот?
6) Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и да обсъди всички възражения и въпроси във въззивната жалба като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възражения и доводи на страните, включително и когато на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение?
7) Може ли въззивният съд да основе решението си на факти, които не са посочени от ищеца в исковата молба, т. е. да разгледа иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ на основание, което не е посочено от ищеца?
Изложени са съображения, че по така поставените правни въпроси съставът на Окръжен съд Благоевград се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика, обективирана в подробно цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК решения на ВКС, поради което са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед възприетото от състава на Окръжен съд Благоевград в обжалваното решение са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускането на касационно обжалване на решението по отношение на първите четири въпроса. Същите са включени в предмета на спора и са били предмет на разглеждане от състава на въззивния съд, като са обусловили правните му изводи при постановяване на въззивното решение. Даденото им от въззивният съд разрешение обаче е в противоречие с посочената от Община Сандански, в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, съдебна практика на ВКС. Що се отнася до останалите въпроси то петият от тях е фактически такъв, а останалите два въпроса не обуславят допускането на въззивното решение до касационно обжалване. При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Благоевград е обсъждал събраните по делото доказателства и доводите на страните, като е изложил съображения по тях, като не е възприел позицията на Община Сандански. Съдът е разгледал и твърдението на В. Д. М. за това че не е спазено изискването на чл. 329 от КТ за извършването на подбор, а дали при това е излязъл извън рамките на конкретното твърдение ще се преценява след като бъде съобразено дали е било налице задължение или право на подбор.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 144/11.01.2019 година, поправено с решение № 712/12.02.2019 година, двете на Окръжен съд Благоевград, постановени по гр. д. № 898/2018 година, по подадената срещу него от Община Сандански, касационна жалба с вх. № 744/01.03.2019 година и такова трябва да се допускане.
На Община Сандански трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 118.24 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144/11.01.2019 година, поправено с решение № 712/12.02.2019 година, двете на Окръжен съд Благоевград, постановени по гр. д. № 898/2018 година.
ДАВА на ОБЩИНА САНДАНСКИ едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 118.24 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направят това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.

Scroll to Top