Р Е Ш Е Н И Е
№ 697
гр.София 30.09.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1304 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Ц. против решение № 2* от 11.12.07г.по гр.дело № 377/07г.на Врачанския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 93 от 28.02.07г.по гр.дело № 2864/04г.на Врачанския районен съд. С него е уважен предявения от П. И. П. против Ц. П. Ц. установителен иск с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК/отм./,като е признато за установено по отношение на ответника,че недвижим имот,представляващ стопанска сграда с площ от 329.82 кв.м.,находяща се в м. Елака в землището на гр. К.,в имот. № 0*/целият от 4.688 дка/по плана за земеразделяне на гр. К.,е собственост на ищцата.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и искът-отхвърлен.
Ответницата по касационната жалба П. П. моли решението да бъде оставено в сила по съображения,изложени в писмена защита.
Останалите ответници по касационната жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищцата П се легитимира като собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба,обективиран в нот.акт № 101/19.09.2000г.,сключен между нея и третите лица-помагачи М. и Д. П. . Продавачите се легитимирали като собственици на сградата ч. придобиването й от проведен търг с тайно наддаване,обявен от О. управител на област В. , за закупуване на имоти-държавна собственост . Съдът е приел,че не е оборена удостоверителната сила на представения по делото АДС № 38 /30.06.99г.,с който процесната сграда,бивша собственост на ТКЗС,била актувана като частна държавна собственост,поради което е направен извод,че е изпълнен фактическия състав на продажбата на държавно имущество ч. търг,М. и Д. П. са придобили сградата от собственик,следователно ищцата също е станала собственик,тъй като й е прехвърлено право,съществуващо в патримониума на праводателите й. По отношение на ответника Ц въззивният съд е приел,че същият не може да противопостави на ищцата права върху сградата,тъй като признатите му за възстановяване в стари реални граници със съдебно решение по гр.дело № 712/93г.16 дка земеделски земи ,са му дадени от ОСЗГ в имот № 0*,който е в близост с имот. № 0*,където се намира процесната сграда,но не съвпада с него по граници и не включва площта на посочения имот в своята площ.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е правилно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./Формираният във въззивното решение извод за основателност на предявения положителен установителен иск за собственост е в съответствие със закона и доказателствата по делотостановено е по несъмнен начин,че ищцата се легитимира като собственик на процесната стопанска сграда въз основа на валидна сделка – договор за покупко-продажба,материализирана в нот.акт № 101/00г. В тази връзка неоснователни са доводите на касатора,че сделката е нищожна,тъй като продавачката М. П. е несобственик. Продажбата на чужда вещ не е нищожна,но не може да се противопостави на действителния собственик,а в случая касаторът не е доказал правото си на собственост по силата на земеделската реституция върху имот № 0*,в който е построена процесната сграда, за да претендира права върху нея по приращение. От заключението на техническата експертиза е установено,че с плана за земеразделяне на землището на гр. К. на касатора Ц. като наследник на П. А. са отредени имоти с № 0* и № 0*,които не са идентични с имот № 0*,в който се намира процесната стопанска сграда. Ето защо в съответствие с разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ теренът и процесната сграда,бивша собственост на ТКЗС,са актувани като държавни. Обосновано въззивният съд е приел по реда на косвения съдебен контрол,че решаващият съд по административноправния спор по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ не е компетентен да определи реалните граници върху терена на земеделските земи,правото на собственост върху които признава за възстановимо,а това правомощие принадлежи само на поземлената комисия,предоставено й по силата на закона – чл.чл.18г ал. от ППЗСПЗЗ. Ето защо,правилно е прието,че по силата на покупко-продажбата с нот.акт № 101/00 ищцата е станала собственик на процесната стопанска сграда,тъй като и праводателите й са били собственици.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2* от 11.12.07г.,постановено по гр.дело № 377/07г.на Врачанския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.