О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 16.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 590 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. П. В., В. Т. В. и И. П. В. против решение от 04.12.2008г., постановено по гр.д. № 473 по описа за 2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.08.2005г. по гр.д. № 7141/2003г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите да се признае за установено по отношение на С. М. М., И. В. Ц., П. В. К., А. Д. М. , и М. Г. М., че ищците са собственици на основание наследяване от П. И. В. и възстановяване на осн. чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ на 1/6 ид.ч. от поземлен имот 1299 от кад. пист 542 по кадастралния план на гр. С., кв. Бояна, м. “М”, целия с площ 1030 кв.м. при граници имот 100 на К. Ф. , от изток тупик, от запад имот 996 на К. и В. Г. и от юг- тупик.
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следното: С н.а. № 88, т.7/1917г. И. П. В. купува нива от 48,920 дка, съставляваща имоти 9 и 6 от кадастралния план на Б. землище, които са включени в общия градоустройствен план на гр. С., одобрен 1949г. И. П. умира на 18.03.1931г. и оставя шест деца, едното от които е П. И. В. , починал 1974г., чийто наследници са ищците /сега касатори/. От този имот са отчуждени по ЗОЕГПНС 5/6 ид.ч., между които и собствената на П. И. В. 1/6 ид.ч., а 1/6 ид.ч., собственост на дъщерята на И. П. В. Ж. К. е отнета по Закона за лишаване от българското гражданство. Деактувана е от кмета част от имота с площ 17 847 дка. Отказано е реституиране на част с площ 26 270 дка, придобити от трети лица по замени и на част от 4,465 дка, върху които са реализирани мероприятия. Ответниците са наследници на С. А. Ч. , който е притежавал нива от 12,075 дка /н.а. № 117,т. ХVІІІ/1923г. Освободена е от отчуждаване по ЗОЕГПНС нива от 12,580 дка. С протокол от 14.09.1951г. е извършено уедряване блоковете на ДУС, като е заменен имот от 12 дка на С. А. с имоти на други собственици, между които не са наследодателите на ищците, респективно техните сънаследници. С протокол от 06.05.1952г., който липсва в държавен архив, архива на общината и в ПК е взето решение за одворяване на земеделски стопани за сметка на отчуждените по ЗОЕГПНС имоти, собственост на СГНС. Между дадените му имоти липсва имот на някой от наследниците на И. П. В. С протокол от 05.05.1954г. е отменена т. 59 от протокола от 06.05.1952г., послужил като основание за издаване на констативен нот. акт № 31,т. ХХ/1956г., с който С. А. е признат за собственик на имот от 4,9 дка, бивша собственост на н-ци на И. В. основание замяна за отчужден негов имот от 12,6 дка. При съдебна спогодба от 1983г. между наследници на С. А. в дял на Р. С. 8една от наследниците на С. А. / е разпределен имот от 1050 кв.м., съставляващ имат 1299, който според СТЕ е идентичен с имот 9 по н.а. от 1917г. Този имот е предмет на иска. С протокол от 10.02.1959г. на поземления съвет към Министерство на земеделието на С. А. не е признато качеството на земеделски стопанин и на основание ЗОЕГПНС е отчужден и имота от 12, 580 дка, съставляващ парцел **** от кв. 258 дка с ПМС № 29/1960г., който бе отнет от него при замяната. На ответниците е реституиран имот от 7,700 дка, съставляващ парцел **** кв. 283 от този имот..
Въззивния съд е приел, че не се доказва твърдението на ответниците, че замяната, по силата на която наследодателят на ответниците е придобил отчуждения от ищците по ЗОЕГПНС имот е отменена, че е налице придобиване от трети лица на отчуждения имот, което е пречка за реституцията по ЗВСОНИ, освен ако не е бил проведен успешно иск по чл. 7 от този закон, за което преклузивния срок е изтекъл.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, процесуалните правила и необоснованост.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираните в касационната жалба и изложението към нея процесуално правни въпроси са: 1./Когато отчужденият по ЗОЕГПНС имот е придобит от трети лица на основание административен акт, какъвто е протокола на ТПС комисията, приложима ли е исковата защита чрез предявяване на иск по чл. 7 от ЗВСОНИ. 2. Обвързани ли са страните от силата на присъдено нещо относно действителността на замяната с решението по друго дело, касаещо останалите наследници, освен ищците на общ наследодател, по предявен от тях иск за същия имот против същите ответници или по иск между същите страни за съседен имот по сега действащия план, но съставляващ част от отчуждения общ имот.
Касаторите обосновават допускането до касация с основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, като твърдят, че първия от тези процесуално правни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – Р № 1742/1999г. на ВКС ІV гр.о., между същите страни, Р № 27/26.05.1999г. и Р № 1237/01.11.2001г. по гр.д. № 1485/2001г. на ІV гр.о. на ВКС, с които е прието, че иска по чл. 7 от ЗВСОНИ е недопустим, когато трети лица са придобили въз основа на административен акт без да има сключен договор. Изложеното сочи на основанието за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По вторият процесуален въпрос се твърди наличие на противоречива практика, постановена по спорове, в които ищците са били същите, а е претендиран съседен имот, който е част от отчуждения имот, или ищците са били останалите наследници на И. В. , против същите ответници и за останалите идеални части от същия имот. Прилагат Р№ 621/16.06.2000г. по гр.д. № 1742/1999г. на ВКС ІV гр.о., решението по гр.д. № 2607/2002г. на САС, решение от 02.12.2005г. по гр.д. № 3762/2001г. на СГС. Изложеното е основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Ответниците по жалбата молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, защото няма противоречива практика, тъй като представените решения не били влезли в сила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат процесуален въпрос касае изложени от въззивния съд мотиви относно приложимостта на чл. 7 от ЗВСЖОНИ, но те нямат отношение към крайния изход от спора, тъй като иска не е бил прекратен като недопустим. Отношение към спора има приетото от съда, че в това производство няма да се извършва косвен съдебен контрол на протокола на ТПС комисията, тъй като това може да стане само в производство по чл. 7 от ЗВСОНИ. Този извод противоречи на цитираната практика за неприложимостта на производството по чл. 7 от ЗВСОНИ когато придобиването на отчуждения по ЗОЕГПНС имот е станало от трети лица на основание административен акт. Това е основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По втория процесуален въпрос, видно от представените решения касаещи процесния казус, е постановена вече противоречива практика. Съдът намира, че това, че част от тези решения не са влезли в сила не е пречка за допускане до касационна проверка на обжалваното решение. В текста на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК няма подобно изискване. Граматическото тълкуване на текста, конкретно употребата на сказуемото “решаван” сочи на незавършен процес, т.е. текста въвежда като основание, за допускане правния въпрос, формулиран от касатора да е решаван противоречиво от съдилищата, а не да е вече разрешен с влезли в сила решения. Целта на основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е да се преодолее противоречивата практика от съдилищата в рамките на инстанционния контрол, което не би се постигнало, ако противоречивите съдебни решения не бъдат допуснати до касация само защото представените други решения, доказващи наличието на това основание също не са влезли в сила. Постигането на законовата цел да се уеднакви съдебната практика не може да зависи от това кога във времето са предявени исковете. Безспорно при съвпадащо по време предявяване на сходни, или еднакви по правна природа искове и постановяване на различни решения по тях, механизмът да се уеднакви практиката на съдилищата, които разглеждат тези искове е постановените въззивни решения, не влезли още в сила да бъдат допуснати до касационен контрол и въпроса да бъде разгледан и разрешен еднакво чрез постановяване на решение по чл. 291, т. от ГПК, или предложение за тълкувателно решение по чл. 292 от ГПК, ВКС. Противното означава да влязат в сила противоречиви решения по еднакви, или сходни казуси, с което не би се постигнала целта на закона с предвиждане на основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. От друга страна преодоляването на създадената противоречива практика не може да стане в извън инстанционния контрол по отмяна на влезлите в сила решения, защото няма да има обективен и субективен идентитет на решенията. Следва да се отбележи и това, че при предявяване на еднакви, или сходни казуси по различни дела, решенията по които ще влязат в сила в различни моменти не може правото на защита, респективно правото спора да се разгледа от трета инстанция да зависи от момента на постановяване на решението, когато за тази защита закона не е установил срок. Това би противоречало на изискването за равенство на гражданите пред закона, провъзгласен в чл. 6, ал.2 от Конституцията и в чл.9, изр.2 от ГПК.
По изложените съображения, съдът намира, че касоторите са доказали наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, което обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.12.2008г., постановено по гр.д. № 473 по описа за 2007г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от К. П. В., В. Т. В. и И. П. В..
У. на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 80 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: