О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София, 12.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1100 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община] чрез процесуалния й представител адв. Х. М., против въззивното решение № 721 от 13 май 2011 г., постановено по гр.д. № 813 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г., с което е потвърдено решение № 49 от 24 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 2173 по описа на районния съд в гр. Асеновград за 2010 г. за признаване за незаконно уволнението на С. Г. Г. от [населено място] и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист „Архитектура и благоустройство” в [община].
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, защото с исковата молба ищецът посочил две основания за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, същите основания били докладвани от съда, съдът оставил без уважение доказателствени искания във връзка с подбора поради несвоевременното заявяване на такова основание от ищеца; първата инстанция приела исковете за основателни на заявените от ищеца основания; въззивният съд приел доводите на районния съд за неправилни, но приел, че подборът е неправилно извършен. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в касационната жалба, се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос допустимо ли е уважаването на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на непредявено от ищеца основание за нейната незаконосъобразност и длъжен ли е съдът с решението си да отговори на иска и може ли да излиза извън спорния предмет на делото – в противоречие с практиката на ВКС, отразена в ППВС № 1/85 г., решение на ОСГК от 1989 г. и две решения на ВКС, както и при противоречиво разрешаване – сочат се три решения на ВС.
Ответникът С. Г. Г. от [населено място] в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за подаване на касационната жалба след законния срок, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. Макар производството да се е развило по правилата на Глава ХХV ГПК – бързо производство, въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК посочил деня, в който ще обяви решението си – до 12 май 2011 г. и изрично е записано, че от тази дата ще тече срокът за обжалване пред ВКС. Съдебният акт обаче не е постановен в последния посочен ден, а на следващия – на 13 май 2011 г., поради което, за да започне течението на срока за обжалването му се прилагат общите правила на Глава VІ, раздел І ГПК и срокът за обжалване тече съобразно чл. 259, ал. 1 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че уволнителната заповед е издадена от лице, избрано с решение, представляващо индивидуален административен акт, а ищецът няма правен интерес за неговото атакуване, тъй като не е адресат на решението и то не засяга пряко негови права и законни интереси; налице е реално и фактическо съкращение в щата; подборът не е осъществен по законния ред, тъй като от протокола на комисията не се установява какви оценки е получил всеки един от участниците по предварително зададените критерии и съдът не може да прецени дали той е правилно извършен, което прави заповедта незаконосъобразна.
К. съд намира, че във връзка с разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане поради вероятността обжалваното решение да е недопустимо.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 80 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение 721 от 13 май 2011 г., постановено по гр.д. № 813 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г.
УКАЗВА на [община] в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 80 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: