Р Е Ш Е Н И Е
№ 698
гр.София, 23.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 306/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59/2007 год. в сила от 01.03.2008 год./. Образувано е по касационна жалба на Й. Б. А. със съдебен адрес гр. С., ул.”Ц” № 20, подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ чрез процесуалния му представител а. Л. Н. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-а състав, постановено на 21.12.2007 год. по гр.дело № 3484/2003 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, ГК, І г.о., 36 състав от 12.05.2003 год. по гр.дело № 10211/2001 год., с което са отхвърлени предявените от ищеца-касатор срещу „Е”ООД, гр. С. искове по чл.19, ал.3 ЗЗД за сключване на окончателни договори за продажба на недвижими имоти, представляващи гараж/едно парко-място/ с площ от 18 кв.м. и апартамент № В с площ от 94.39 кв.м., намиращ се на втори етаж в жилищна сграда на бул.”България” № 51 в гр. С..
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Изложени са съображения, че неправилно съдът е отхвърлил претенцията му за сключване на окончателни договори за продажба на процесните недвижими имоти, което вземане ищецът е придобил по силата на договор за цесия от 19.12.1996 год. сключен с „И”ООД, гр. С., с който цедентът му е прехвърлил правата си, произтичащи от сключени с праводателя на ответника предварителни договори за продажба на недвижими имоти от 17.11.1992 год. и 28.12.1992 год. и договор за замяна от 25.06.1994 год., включващи и двата процесни обекта. Наведени са доводи, че погрешно въззивният съд е приел, че длъжникът не е бил редовно уведомен за цедиране на вземането, тъй като въпреки липсата на обратна разписка, удостоверяваща получаването на отправеното до него писмо, ответникът е узнал за цесията с получаването на исковата молба и приложенията й по образуваното срещу него дело. Посочва се още, че процесният апартамент може да бъде индивидуализиран при съпоставка на сключените от цедента предварителни договори и одобрения архитектурен проект и цената на всеки имот макар и да не е определена поотделно е определяема на база общата квадратура съобразена с общата цена на всички недвижими имоти – предмет на предварителните договори. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което да бъдат обявени за окончателни договорите за продажба на процесните имоти.
Ответникът по касационната жалба „Е”ООД, гр. С. не се явява и не взема становище по направените оплаквания.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените в касационната жалба основания и след проверка на данните по делото, намира жалбата за неоснователна.
Не са налице твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон.
Правилно, с оглед събраните доказателства и въз основа на възприетата по делото фактическа обстановка, оставяйки в сила първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд е направил извода за неоснователност на предявените искове по чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като не са изпълнени предвидените от закона изисквания за прехвърляне на вземането и цесията не е произвела действие по отношение на ответника.
Установено е от данните по делото, че на 17.11.1992 год. и на 28.12.1992 год. между „И”ООД в качеството на купувач и едноличен търговец С. Я. Д. с фирма „Е”-продавач, чиито правоприемник е ответника, са сключени общо шест броя предварителни договори за продажба на апартаменти, които следва да бъдат изградени в жилищен блок на ул.”Ц” № 1* в гр. С.. Впоследствие с договор от 25.06.1994 год. страните са уговорили замяна на първоначално определените обекти на ул.”Ц” № 1* и на ул.”Г. Аврамов” № 6* с други намиращи се в бъдеща сграда, която е следвало да се построи на бул.”България” № 5* договора за замяна отделните жилищни обекти не са индивидуализирани поотделно, като е посочена общата им квадратура на отделните етажи както и общата квадратура на 4 броя гаражи. Липсва и самостоятелно определена цена за всеки от тях, като е посочено, че средствата по първоначално договорените обекти в размер общо на 6 170 932 лева покриват стойността на заменените. С предявения иск ищецът претендира сключването на окончателен договор само за един от жилищните обекти в сградата на бул.”България” № 51 уточнен като „апартамент В с площ от 94.39 кв.м., намиращ се на втория етаж, както и за гараж /едно парко-място/ с площ 18 кв.м.”. Легитимирайки се като кредитор по това вземане ищецът-касатор се позовава на договор за цесия от 19.12.1996 год., по силата на който цедентът „И”ООД му прехвърля част от вземанията си към едноличния търговец /чието предприятие е било прехвърлено като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на ответното ООД-вписано в търговския регистър с решение от 13.05.1999 год./, конкретизирани като „апартамент № 3, находящ се на бул.”България” № 51 на втори етаж и също гараж /едно парко-място/ с площ от 18 кв.м.”.
Съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал.3 на чл.99 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент титуляр на вземането остава цедентът.
По делото липсват доказателства, че ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия. С оглед цитираните разпоредби на ЗЗД и предвид процесуалната норма на чл.127, ал.1 ГПК/отм./, в тежест на ищеца е да докаже фактът на извършеното уведомление на длъжника. Този факт в случая обаче остава недоказан, тъй като липсват данни, че представеното по първоинстанционното дело писмо /без дата и №/, подписано от Деян М. на „И”ООД, е било изпратено и е получено от длъжника. Не може да се счита за валидно уведомление депозирането на исковата молба пред съда, тъй като според изричната разпоредба на чл.99, ал.3 ЗЗД, съобщението трябва да бъде извършено от цедента, а в случая искът е предявен от цесионера.
При тези фактически данни, законосъобразен се явява извода на въззивния съд, че в конкретния случай цесията не е произвела действие и вземането не е прехвърлено от стария на новия кредитор. При това положение ищецът не е активно легитимиран взискател по цесията, поради което правилно предявените искове по чл.19, ал.3 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. С оглед на изложеното не следва да бъдат обсъждани наведените от касатора доводи досежно индивидуализацията на процесните апартамент и гараж по вид, площ и цена като предпоставка за прехвърляне на собствеността, тъй като касаят съществото на спора.
Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ при постановяване на въззивното решение съдът е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил доводите на страните.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./ състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-а състав, постановено на 21.12.2007 год. по гр.дело № 3484/2003 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/