О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
Гр. София, 10.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.09.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №932/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. В. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2073/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] по чл.222, ал.3 КТ – за сумата от 15 000 лв., обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и искът по чл.86 ЗЗД – за 396 лв., обезщетение за забава върху претендираната главница.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК по следните въпроси от предмета на спора: 1.Имат ли право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на тр. правоотношение с работодателя, спрямо когото се претендира обезщетението, но след прекратяване на служебно/ трудово правоотношение с предходен работодател / т.е. между двете правоотношения/, по време на което предпоставките за възникване на право на пенсия/ респ. на обезщетение, не са били налице, поради което лицето не може да претендира обезщетението от предходния работодател.2. Кой момент за придобиване на право на пенсия се счита за релевантен за възникване на правото на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ – достатъчно ли е правото на пенсия да е било придобито към момента на прекратяване на тр. правоотношение с работодателя, спрямо когото лицето за първи път упражнява правото си на обезщетение, спазвайки принципа за еднократност на обезщетението, или правото на пенсия трябва непременно да е било придобито в периода след възникване на правоотношението с настоящия работодател? Следва ли от смисъла на разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ, че лицата, за които законовите предпоставки за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са реализирани кумулативно в периода между две тр. правоотношения, не са в правото си да претендират обезщетението по чл.222, ал.3 КТ от работодателя, при когото са работили последните 10 години, но с когото са сключили тр. договор след като са придобили правото на пенсия?
Намира, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като не са конкретно разработени в съдебната практика – осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.. Решенията на ВКС, на които са се позовали първата и въззивната инстанция са за спорове, в които предпоставките за придобиване на право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ са били налице още към момента на прекратяване на правоотношението с предходния работодател. Основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК е посочено само формално без да са обосновани специфичните му допълнителни предпоставки, разяснени в ТР №1/19.02.10 г.
Соченото и обосновано основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не се установява. Въпросите са разработени в съдебната практика – напр. р. по гр.д. №2520/15 г. на трето г.о. на ВКС, на което въззивното решение съответства. Там е посочено, че принципът на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, включен изрично в хипотезиса на нормата произтича от това, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент; той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото; придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Такова разрешение на поставения правен въпрос е дадено и с решението по гр. дело № 2506/2005 г., трето г. о., ВКС – ако ищцата е придобила право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при предходно прекратяване на трудовото правоотношение, тя няма право на обезщетение на същото основание от следващия работодател, като без значение е обстоятелството дали тя реално е получила обезщетение при предходното уволнение; от значение е обстоятелството, че тя вече е придобила правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ пред другия работодател.
В случая е безспорно, че ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия на 28.12.99 г., откогато му е отпусната такава и може да претендира обезщетението по чл.222, ал.3 КТ от работодателя по правоотношението, при действието на което е възникнало това право.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2073/16 г. от 27.10.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: