Р Е Ш Е Н И Е
№ 699
гр.София,15.10. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия – ІІ отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 245/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ във връзка с пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59/2007 год. в сила от 01.03.2008 год./. Образувано е по касационна жалба на „П”А. , г. Д., подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ чрез процесуалния му представител адвокат А. Донов от АК-Варна срещу решението на Варненския апелативен съд № 191/11.12.2007 год., постановено по в.т.дело № 359/2007 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 299/10.07.2007 год. по т.дело № 604/2006 год., с което е уважен предявеният от „Българска х. компания”А. , г. С. иск по чл.74 ТЗ и са отменени като незаконосъобразни всички решения на редовното Общо събрание на акционерите на „П”А. , г. Д., проведено на 26.07.2006 год., поради нарушения в процедурата свързани с липса на необходимия кворум и мнозинство по съображение, че акционерът „А”ХА. , г. С. не е имал право да упражнява правото си на глас в ОС предвид забраната в чл.187а, ал.3 във вр. с чл.187е, ал.1, т.1 и ал.3 ТЗ, тъй като придобитите от него акции са закупени със средства на ответното дружество, което е изплатило вместо „А”ХА. задължението му по договор за банков кредит към ТБ”Б”А. клон Варна за закупуване на акции на „П”А. , г. Д. в размер на сумата 789 052 щ.долара.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Излагат се съображения, че искът-предмет на делото не е доказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Поддържа се становище, че ищецът не е активно легитимиран, тъй като не е представил доказателства, установяващи акционерното му участие в ответното дружество. Наведени са доводи, че ищецът не е доказал твърдението си, че акционерът „А”ХА. е придобил акции със средства на „П”А. и този факт не е установен по безспорен начин по настоящото дело. Неправилно, според касатора, е позоваването на мотивите на влязлото в сила решение по гр.дело № 227/2003 год., което има за предмет отмяната на решенията на друго ОС на дружеството проведено през предходен период. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявеният иск по чл.74 ТЗ.
Ответникът по касационната жалба „Българска Холдингова Компания”А. , г. С. поддържа становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените в касационната жалба основания и след проверка на данните по делото, намира жалбата за неоснователна.
Не са налице твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон.
С предявения иск по чл.74 ТЗ се иска отмяна на решението на ОС на акционерите на ответното дружество проведено на 27.06.2006 год. Основното оплакване на ищеца се свежда до неправомерното упражняване правото на глас от страна на акционера „А”ХА. , г. С. бр.акции, представляващи над 50% от капитала на ответното дружество/, което право е било ограничено по силата на чл.187а, ал.3 във вр. с чл.187е, ал.1, т.1 и ал.3 ТЗ, тъй като тези акции са придобити със средства на самото дружество, което е изплатило на банката-кредитодател сумата по кредита, получен от посочения акционер за закупуването им. Това от своя страна е довело до нарушаване на изискванията за необходимия кворум и мнозинство при вземане на решенията от процесното ОС и в тази връзка – до тяхната незаконосъобразност. В производството по този иск предмет на изследване е спазени ли са изискванията на закона и устава свързани с процедурата по провеждане на събранието и валидността на взетите решения.
Видно от представената като доказателство по делото депозитарна разписка № 16862566D от 24.02.2005 год., както и от справката издадена от Централния депозитар на 20.12.2006 год., към 12.06.2006 год. „Българска х. компания”А. е притежавала 934 973 броя акции по 1 лев всяка от капитала на „П”А. , което му придава качеството на акционер към момента на провеждане на процесното Общо събрание и го легитимира да води иска по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения на това събрание, поради което неоснователно се явява оплакването на касатора за недопустимост на предявения иск поради липса на активна легитимация на ищеца.
Настоящата инстанция не възприема изложените в касационната жалба доводи относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и намира за погрешно изразеното от ответника-касатор становище, че ищецът е този, който следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването на твърдяните нарушения при свикването и провеждането на ОС на ответното АД. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната в процеса – т.е. то зависи не от качеството й на ищец или на ответник, а от отношението към спорното право – дали страната твърди, че то съществува или отрича неговото съществуване. От казаното следва, че в производството по иска с правно основание чл.74 ТЗ не ищеца, а ответникът е този, който следва да докаже онези юридически факти, от осъществяването на които следва законосъобразността на взетите от общото му събрание решения. Отричането на свързаните с тях правни последици го поставя спрямо правнорелевантните факти в положението на ищец по отрицателен установителен иск, което обуславя извода, че вследствие на разпределението на доказателствената тежест в процеса, като краен изход той следва да понесе отрицателния резултат, в случай че не е доказал тяхното настъпване.
Видно от данните по делото, в исковата си молба като основание за незаконосъобразност на решенията на ОС от 27.06.2006 год. ищецът е посочил неправомерното упражняване правото на глас от страна на „А”ХА. по притежаваните от него 3 204 635 бр.акции от капитала на „П”АД/представляващи над 50% от капитала на ответното дружество, възлизащ на 5 324 513 броя акции/ с оглед забраната предвидена в чл.187а, ал.3 ТЗ, която намира приложение и в хипотезата на чл.187е, ал.1, т.1 ТЗ приравнена на придобиване на собствени акции по смисъла на цитирания текст. При това положение, за да обори твърдяната незаконосъобразност с оглед разпоредбата на чл.127 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че акциите, с които акционерът „А”ХА. е гласувал при вземането на атакуваните решения от ОС, не са придобити със средства на „П”А. , както се поддържа от ищеца по делото, който сочи и конкретни писмени доказателства в тази насока, изходящи от ответното дружество. Ответникът не е представил сочените доказателства, въпреки че е бил задължен от съда да стори това на основание чл.152 ГПК/отм./. В съдебното заседание на 23.11.2006 год. пред Варненския окръжен съд процесуалният представител на ответника е заявил, че договорът за банков кредит, сключен между „А”ХА. и ТБ”Б”А. клон Варна, по който е встъпил „П”А. , нареждането от 29.09.1998 год. за свободен превод на сумата 789 052 щ.д. за погасяване на главницата по кредита и протокол № 2 от заседанието от 22.07.1998 год. на надзорния и управителния съвети, не се намират в дружеството, въпреки индицията, че посочените документи съществуват и част от тях са били представени като доказателства по друго дело водено между същите страни за отмяна на предходно решение на ОС на „П”А. , проведено на 28.06.2002 год., тъй като са цитирани в мотивите на представеното като доказателство по настоящото дело решение № 85/25.02.2005 год. по т.дело № 445/2004 год. по описа на ВКС-Търговска колегия. При това положение, прилагайки разпоредбата на чл.128, ал.2 ГПК/отм./, правилно въззивният съд е приел за доказан фактът, че на процесното ОС акционерът „А”ХА. е гласувал с притежаваните от него акции придобити със средства на ответното дружество, нарушавайки забраната предвидена в чл.187а, ал.3 ТЗ. Това от своя страна е довело до нарушаването на изискванията за необходимия кворум и мнозинство съгласно разпоредбите на чл.227 и 230 ТЗ при вземането на решенията от Общото събрание на акционерите. Посочените нарушения представляват основание за отмяната им като противоречащи на повелителните разпоредби на закона и устава на дружеството /чл.38 и чл.39 от същия/, поради което искът по чл.74 ТЗ се явява основателен и правилно е уважен от двете съдебни инстанции.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон, решението на Варненския апелативен съд следва да бъде оставено в сила, поради което на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./ състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския апелативен съд № 191/11.12.2007 год., постановено по в.т.дело № 359/2007 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: