О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 25.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 84/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] , чрез адвокати Д. А. и Т. Б. , с вх.№9039 от 22.11.2011 г. на Софийския апелативен съд срещу Решение №1530 от 30.09.2011 г. по т.д.№797/2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е отменено решение №5187/26.11.2009 г. по гр.д.№1681/2008 г. на Софийския градски съд, 1-12 състав и по реда на чл.258 и сл.ГПК е отхвърлен предявеният от касатора срещу Н. А. А. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че дружеството-ищец не дължи присъдената с определение от 28.06.2007 г. по гр.д.№14463/2007 г. на Софийския районен съд, 67 състав общо сума от 276 746 лв., за която е издаден изпълнителен лист на основание чл.237, б.”е” ГПК, отм.- издаден от [фирма] в полза на ответника Н. А. запис на заповед за сумата 256 170 лв. Софийският градски съд е отхвърлил иска, като е приел, че е недействителна каузалната заемна сделка, за обезпечаване на изпълнението по която е издаден записът на заповед. За да отмени първоинстанционното решение, Софийският апелативен съд е приел, че сумата по заемното правоотношение е получена от дружеството, че сключеният между страните договор за заем е действителен, което влече след себе си и действителността на абстрактната сделка по записа на заповед.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.149, ал.3 ГПК с оглед неспазване от съда на дадения срок за изготвяне на писмени защити. Навежда и доводи, че не са обсъдени всички представени по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност, което процесуално нарушение е довело и до необоснованост на обжалваното решение. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, като поставя следните правни:”1.Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът постанови решението си преди изтичане на представения на страната срок за предоставяне на писмена защита/чл.149, ал.3 ГПК/;2. Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът обсъди само една част от събраните по делото доказателства.3.Длъжен ли е съдът да разгледа доводите на защитата, свързани с каузалните отношения по повод на които е издаден записа на заповед”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Основанието за достъп до касация представлява формулиран от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен от въззивния съд при наличие на някое от допълнителните основания за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Посочените от касатора правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация. Така първият поставен въпрос за твърдяното нарушение на чл.149, ал.3 ГПК въобще не е обусловил правните изводи на съда, тъй като в протокола си от 28.09.2011 г./стр.39 от гр.д.№797/2010 г. на Софийския апелативен съд/ той не е дал срок за изготвяна не писмени защити.
Вторият и третият общо формулирани процусално-правни въпроси за задълженията на съда да спазва закона- чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, без да е посочена конкретната им значимост за направените от съда правни изводи, също не представляват общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че Софийският апелативен съд не е възприел доводите на касатора- ищец [фирма], че сумата по каузалната сделка не е получена от дружеството, не означава, че те не са обсъдени. В упражняване на суверенното си право да кредитира определени доказателства, съдът е обсъдил четирите броя разписки, издадени от името на дружеството и подписани от управителя му. Въз основа на тях е направил и правния си извод за получаването от него на сумите по каузалната заемна сделка. Неосчетоводяването им е прието за установен факт, но правната му значимост е изведена от съда от задължението на дружеството да води редовно счетоводство, а не от твърдяната липса на сключен между страните договор за заем. Чрез поставените правни въпроси касаторът фактически не приема направените от съда правни изводи, поради което допуска смесване между основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК с тази за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация-това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Обжалваното въззивно решение на е постановено в противоречие с представеното решение №122 от 30.11.2000 г.по гр.д.№1305/2000 г.на ВКС. Застъпеното в него становище за задължението на съда да обсъжда доводите на касатора, основани на каузалните отношения, не е в противоречие с решението на Софийския апелативен съд. В мотивите си той изрично е приел, че „съдът е длъжен да изследва действителността на договорните отношения”. Направените правни изводи, че за издателят по записа на заповед е възникнало задължението по каузалната сделка, не означава че тя не е обсъдена във връзка с абстрактната сделка.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1530 от 30.09.2011 г. по т.д.№797/2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: