О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
[населено място] , 06,08,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на първи април , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 992 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1083 / 22.06.2012 год. по т.д.№ 4446 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение – 5 състав , с което е отменено решение № 842 / 2010 год. по описа на СГС, ТО , VІ – 2 състав , в частта в която е отхвърлен предявеният от [фирма] против касатора иск с правно основание чл.229 КЗ – за заплащане застрахователно обезщетение от 26 064,70 лева , по договор , сключен със застрахователна полица № 070074000028 / 12.07.2007 год. , с покрит риск „ Отговорност на международния автомобилен превозвач „ и вместо това е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] обезщетение в посочения размер . Касаторът оспорва правилността на решението с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.229 КЗ , чл. 227 вр. с чл.224 ал.1 КЗ , както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила . В обосноваване последното , оспорва възприемането от въззивния съд на представената по делото частна по характер експертиза – експертен доклад от „ С. Е. Х. Л.. Ш. „ , изготвен по възлагане на чуждестранен застраховател , като годно доказателствено средство в процеса , с материална доказателствена сила относно размера на присъденото обезщетение .
Ответната страна – [фирма] – не е заявила становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявен е иск за възстановяване / чл.229 КЗ / от ответника в полза на ищеца , на основание сключен помежду им договор за застраховка по риска „ Отговорност на международен автомобилен превозвач „ , заплатеното от ищеца обезщетение в полза на застрахователно дружество , обезщетило собственика на превозван товар, увреден по вина на лице , отговорност за чиито действия, в качеството на работодател носи ищцовото дружество , по силата на сключен помежду им застрахователен договор . Заплащането е извършено на основание влязло в сила решение на турски съд, по предявен от чуждестранното застрахователно дружество срещу [фирма] иск , като ищецът твърди, че не е бил призоваван и не е участвал в процеса , респ. ответното дружество не е конституирано като страна в същия . Ищецът се позовава на незабавно уведомяване на застрахователя към момента на узнаване за постановеното решение и заплащане на обезщетението . Ответникът , в отговора на исковата молба , е оспорил иска с твърденията, че не само въз основа на ОУ към сключения застрахователен договор, но и съгласно действащата и приложима нормативна уредба , застрахователното събитие съставлява „ изключен риск „ . Позовава се на изтекла погасителна давност . Оспорва размера на претенцията , като прекомерен , с оглед обема на застрахования и увреден товар и неговата действителна стойност . За да отмени отхвърлителното първоинстанционно решение и присъди претендираното обезщетение въззивният съд е приел, че макар невъведено своевременно в процеса / с отговора на исковата молба / , доколкото не е посочено изрично като съществено процесуално нарушение във въззивната жалба на ищеца, изпълнението на задължението му да уведоми застрахователя за щетата , в съответствие с условията на договора , с оглед последиците на чл. 16 от ОУ / отказ за заплащане на застрахователно обезщетение / , съставлява предмет на въззивното произнасяне, предвид наведени доводи по правилността на извода по същество . Въззивният съд е счел, че застрахователят – ответник е узнал факта относно настъпилото ПТП . Изводът е основан на съдържанието на изходящо от застрахователя решение № 1 / 22.10.2007 год. . Същевременно е приел , че застрахователят не е бил уведомен , нито узнал обстоятелства относно щета на товара . Въззивният съд , обаче , е счел последното ирелевантно , тъй като чл.16 от ОУ не въвежда , като основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение , неизпълнение на задължението за уведомяване за настъпването на застрахователното събитие . Относно дължимия от ответника размер, въззивният съд е счел за основателно възстановяване на присъденото в тежест на ищеца и действително заплатено от него застрахователно обезщетение / 15 304 , 65 щ.д. / , но не и присъдената върху същото с решението на турския съд 5 % лихва, на основание чл. 27 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари / CMR /. Размерът на обезщетението е обоснован с представения по делото експертен доклад от „ С. Е. Х. Л.. Ш. „ , изготвен по възлагане на чуждестранен застраховател , в качеството му на частна експертиза от сертифицирани за тази дейност лица , като въззивният съд изрично е посочил характеристиката му на частен документ , „ доколкото не е известно да се ползва с доказателствена сила на официален документ в мястото, където е съставен „ . Въпреки последното, докладът е ползван с материална доказателствена сила в процеса по отношение размера на щетата , предвид съдържащите се в същия неизгодни за самия ищец факти, какъвто факт въззивният съд сочи , че е установената с доклада причинна връзка между ПТП по вина на ищеца и обезщетената вреда .
В приложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът не е формулирал конкретни , ясни и точни въпроси , като от обстоятелствената част се явява еднозначно изводим и следователно подлежащ на конкретизация от състава , в съответствие с правомощието , съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , само въпросът относно „ доказателствената сила в процеса на частната експертиза „ / доколкото с оглед доказателствата не е установена в процеса характеристиката на официален документ , съгласно закона по местосъставянето , на експертния доклад от „ С. Е. Х. Л.. Ш. „ / .Въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и е обусловил решаващия извод на съда за уважаване на иска , като е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираното , единствено покриващо от посочените от касатора съдебни актове , хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК решение, постановено по чл. 290 ГПК , по идентичен правен въпрос : № 190 от 18.12.2009 год. по т.д.№ 364 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о. . Съдебните актове на въззивна инстанция , както и определенията по чл. 288 ГПК на касационна инстанция – нямащи сила на пресъдено нещо , не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Пункт втори от изложението не позволява еднозначно извеждане на правен въпрос , в аспект на решаващия извод на съда относно липсата на основание за постановяване отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, съгласно чл. 16 от ОУ към застрахователния договор , предпоставил произнасянето относно размера на обезщетението – предмет на първи въпрос . Формално е посочен допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, без обстоятелствена част , сочеща на формирана неправилна съдебна практика по приложението на конкретна правна норма – непълна, неясна или противоречива , подлежаща на преодоляване или осъвременяване, с оглед промяна в законодателството или развитието на обществените отношения или необходимостта от създаване на такава практика по приложението на неясна, непълна или противоречива правна норма, с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото , формиращи общо основание за допускане на касационното обжалване .
Пункт трети от изложението съдържа доводи относно неправилността на решението по въпроса за дължимото от ответника възстановяване на присъдената в тежест на ищеца лихва върху застрахователното обезщетение , на основание чл.27 от Конвенцията / CMR / . Дори да би бил формулиран изрично или достатъчно ясно изводим от изложението / аналогично на първия / , въпрос относно присъждането на лихвата, то същият не би могъл да обоснове основание за допускане на касационното обжалване, тъй като е относим към необжалвана от касатора , като постановена в негова полза и в този смисъл непредпоставяща правен интерес от обжалване, част от въззивното решение .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1083 / 22.06.2012 год. по т.д.№ 4446 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение – 5 състав .
УКАЗВА на [фирма], в едноседмичен срок от уведомяването , да представи доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 521,30 лева .
След представяне на доказателство за плащането или изтичане на указания срок, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване . Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :