2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр. София, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4061 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на С. Щ. Щ., с адрес в [населено място], приподписана от адв. Р. Г., за отмяна на решение без номер от 7 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 25264/2007 г. по описа на районния съд в [населено място], оставено в сила с решение № 5111 от 23 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 3737/2009 г. по описа на Софийския градски съд, за осъждането на Щ. по иска на М. Н. К., предявен като частичен, за сумата от 6000 лева от общо дължимото обезщетение от 45350 лева, за неоснователно обогатяване вследствие ползване на апартамент в [населено място] за периода 08.11.2002 г. – 08.11.2007 г., ведно със законната лихва от 04.03.2008 г. В молбата се поддържа основанието за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – молителката се снабдила с документ за състоянието на процесната сграда за периода 08.11.2002 г.-08.11.2007 г., който е от значение за установяване на ограничаването на достъпа до имота – забрана за ползване на строежа. От представените доказателства (удостоверение от Район „Т.” и констативен протокол от 23.10.2007 г.) се установявало, че завършването на сградата, респективно апартамент 57, в „груб строеж” е констатирано от оправомощения орган съгласно чл. 181, ал. 2 ЗУТ на 23.10.2007 г., т.е. 15 дена преди края на процесния период, изпълненото строителство е в отклонение от одобрените строителни книжа, като е доказано наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ и за него са съставени констативни актове, със заповед № ДК-23-451/24.10.2005 г. на началника на Столична РДНСК на основание чл. 178, ал. 5, вр. чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 ЗУТ е забранено ползването на неприетия по установения законов ред строеж. Въз основа издадения констативен протокол за състоянието на сградата и предвид факта, че към момента на издаване на удостоверението няма данни за извършване на ново строителство в обекта, се твърди да произтича категоричен извод, че не би следвало да се счита, че обектът е изграден в груб строеж по смисъла на чл. 181 ЗУТ, поради обстоятелството, че изпълнената конструкция на сградата е в драстично отклонение от одобрените строителни книжа. При тези обстоятелства молителката счита, че правото на строеж не би могло да се смята за реализирано поради липса на законово утвърден акт за приемане на конструкцията (Акт 14), строежът не е въведен в експлоатация, а забраната за ползване не позволява осъществяването на фактическо владение върху строежа, респективно възможността за извличане на облаги от него. За процесния период собственик е била Ж., а не ищцата, която се е снабдила с документ за собственост близо две години след процесния период.
Ответниците К. К. К. и К. К. К. – двамата с адрес в [населено място], като наследници на ищцата М. Н. К., в отговор на молбата оспорват наличието на поддържаното от молителката основание за отмяна. Поради смъртта на К. К. К. на 01.11.2018 г. в хода на отменителното производство пред касационния съд, като ответници са конституирани наследниците му М. К. К., В. К. Т. и К. К. К..
С влязлото в сила въззивно решение № 5111 от 23 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 3737/2009 г. по описа на Софийския градски съд, потвърдило първоинстанционното решение (неправилно сочено от молителката като влязло в сила), и недопуснато до касационно обжалване с определение № 221 от 5 март 2010 г., постановено по гр.д. № 285/2010 г. ІІІ г.о., ВКС, се кредитира заключението на техническата експертиза, според което за сградата не е издадено разрешение за ползване, но са изградени инсталации, и според състоянието й ползването е възможно. Съобразено е, че процесното жилище е било изградено и предадено на молителката по силата на предварителен договор за продажба на готов строителен продукт след платена продажна цена, без продавачът да е бил собственик, и купувачката живее на адреса от 19.02.2001 г. до 2007 г. включително. Съдът приема, че е налице обогатяване от страна на жалбоподателката чрез спестяване на разходите за плащане на наем, и при липсата на правно основание за осъществяване на владението, искът е счетен за основателен, поради което, предвид съвпадението на крайния резултат от изводите на двете инстанции по отношение на основателността на иска, решението е оставено в сила.
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл. 3 ГПК, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК (сравни разясненията по ТР № 138 по гр.д. № 106/1967 г., ОСГК). В случая, представеното удостоверение от Район „Т.” и констативен протокол от 23.10.2007 г. приложен към него (в които е отразено че: към датата на издаване на удостоверението – 23.09.2015 г., няма данни за извършване на ново строителство на обекта, и не следва да се счита, че обектът е изграден в груб строеж по смисъла на чл. 181 ЗУТ, поради обстоятелството, че изпълнена конструкция на сградата е в драстично отклонение от одобрените строителни книжа; изпълненото строителство е в отклонение от одобрените строителни книжа, доказано е наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ, за което има съставени констативни актове; със заповед № ДК-23-451/24.10.2005 г. на началника на Столична РДНСК на основание чл. 178, ал. 5, вр. чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 ЗУТ е забранено ползването на неприетия по установения законов ред строеж; сградата е изградена в груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 ДР ЗУТ) не са приети по делото, приключило с влязлото в сила съдебно решение, но констативният протокол от 23.10.2007 г. за състоянието на процесната сграда за периода 8.11.2002 г.-8.11.2007 г. не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК, макар да е съществувал още преди образуването на исковото производство, за молителката не е имало фактическа или процесуална пречка да иска попълване на доказателствения материал по делото с този документ. Молителката не установява основателни причини, поради които не е ангажирала представените нови доказателства преди приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. При липсата на такива причини за процесуалното бездействие на страната по делото да се снабди с писмено доказателство и да го представи до приключване на съдебното дирене, за да установи фактите, на които основа своите доводи или възражения, не може да се приеме, че тя е проявила необходимата процесуална активност за приобщаване на документа към доказателствения материал по делото. В този случай документът не представлява ново писмено доказателство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, тъй като констативният протокол не е бил приобщен към доказателствения материал по делото единствено поради небрежността на страната да установи фактите, на които основава своето възражение, че е била налице пречка през процесния период за ползване на процесния апартамент, тъй като сградата, в която се намира, не е приета с разрешение за ползване.
От друга страна, не е налице и другата кумулативна предпоставка на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно новите писмени доказателства да установяват релевантни за разрешения правен спор факти, т.е. документите да съдържат данни от такова естество, че ако са били приети в инстанцията по същество биха довели до различни фактически и правни изводи в решението, чиято отмяна се иска. Съдебната практика последователно приема (сравни решение № 338 по гр.д. № 181/2011 г., ІІІ г.о., решение № 533 по гр.д. № 1685/2009 г., ІІІ г.о., решение № 291 по гр.д. № 959/2010 г., ІV г.о., решение № 614 по гр.д. № 971/2009 г., ІІІ г.о. – всички на ВКС), че собственикът е легитимиран да претендира на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи от трето лице, ползващо без основание отделен обект и преди въвеждане на имота в експлоатация, тъй като забраната на чл. 178, ал. 1 ЗУТ да се ползва строеж или част от него преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ не е пречка за установяване на фактическа власт върху недвижим имот, като един от елементите на владението, преди да е въведен в експлоатация. Ето защо представеното удостоверение от Район „Т.” и констативен протокол от 23.10.2007 г., удостоверяващи липса на законово утвърден акт за приемане на конструкцията (Акт 14) и че строежът не е въведен в експлоатация, както и заповед № ДК-23-451/24.10.2005 г. на началника на Столична РДНСК, с която е забранено ползването на жилищен блок …, намиращ се в сградата на Ж. „Български художник” [населено място],[жк], представляващ парцел … от кв….. Д по плана на [населено място], м. „К. село – плавателен канал” и е наредено на „Е. Столично“ ЕАД и на директора на „Софийска вода“ АД да се разпоредят да бъде прекъснато електрозахранването и доставянето на вода, не биха могли да обусловят друг правен извод, различен от обективирания във влязлото в сила съдебно решение, а именно че за процесния период се дължи обезщетение за ползване на процесния апартамент без основание. В допълнение към горния извод, според представеното от ответника К. К. решение от 18 октомври 2011 г., постановено по а.х.д. № 3993/2005 г. по описа на Софийския градски съд, на основание чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отменена Заповед № ДК-23-451/24.10.2005 г. на началника на Столична РДНСК.
Наведеното от молителката оплакване, че материално легитимиран по претенцията за неоснователно обогатяване е Ж., а не ищцата, не покрива фактическия състав на основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК.
Основателно е искането на ответниците за присъждане на сторените от тях разноски от 350 лева по договор за правна помощ и съдействие за производството по отмяна.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Щ. Щ., с адрес в [населено място], за отмяна на решение без номер от 7 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 25264/2007 г. по описа на районния съд в [населено място], оставено в сила с решение № 5111 от 23 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 3737/2009 г. по описа на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА С. Щ. Щ., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. Б, партер, адв. Р. Г., да заплати на М. К. К., В. К. Т. и К. К. К. – тримата с адрес в [населено място], [улица], сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева разноски за производството по отмяна на влязло в сила решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: