1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
София, 21.01.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
с участието на секретаря Елеонора Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2965 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА.
Образувано е по предявен на 11.08.2015г. от С. А. Ж. против [фирма], София иск за отмяна на Арбитражно решение № 1393/11.12.2014г. по арбитражно дело № 1393/2014г. на арбитър Бисерка Газдова, с което Ж. е осъдена да заплати на [фирма] сумата 3 899.58лв., ведно със законната лихва, дължима на основание Договор за револвиращ заем от 13.11.2012г.
Ищцата твърди, че не е била известена за образуване на арбитражното производство, за постановеното решение узнала при налагането на запор върху трудовото й възнаграждение по изпълнителното дело, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на арбитражното решение. Наред с искането за отмяна на основание т.4 на чл.47 ЗМТА се позовава на нищожност на арбитражното решение. Поддържа, че то е постановено въз основа на нищожна като неравноправна по смисъла на 146,ал.1 във вр. с чл.143,т.16 ЗЗП арбитражна клауза. Позовава се на Протоколи №№ 30/11.07.2011г., 34/13.09.2012г. и 51/20.12.2012г.. на К., на Докладни записки от 06.07.2011 год. на Дирекция ЗИИП, и на Докладна от 19.12.2012 год. на ГД„ Контрол на пазара” /непредставени по делото/, от които било видно, че К. е съдействала за промяна в съдържанието ОУ към договора за револвизащ заем относно компетентния да разреши споровете орган. Искането е за отмяна на арбитражното решение със законните последици.
Ответникът [фирма]-гр.София в писмен отговор оспорва допустимостта на иска за отмяна. Твърдението е че не е спазен тримесечният прелузивен срок, тъй като решението е изпратено на ищцата, връчено е надлежно с опит за доставка от 18.12.2014г., при която е установено, че получателят не живее на адреса.. Поддържа, че фактическото му неполучаване не е пречка да се счита за редовно връчено. Позовава се на уговорената в чл.13.4 от ОУ и предвидена в чл.32,ал.1 ЗМТА фикция. Счита иска за неоснователен, поддържа, че ищцата е редовно уведомена за назначаването на арбитъра и за датата на разглеждане на образуваното арбитражно дело. Излага доводи и за неоснователност на становището за нищожност поради неравноправност на арбитражната клауза.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното:
При липса на безспорни доказателства, че ищцата е узнала за постановеното арбитражно решение преди датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение с изходяща дата на изпращане от ЧСИ 08.06.2015г., следва исковата молба от дата 11.08.2015г. да се счита за подадена в рамките на преклузивния срок.
Производството по арбитражно дело №1393/2014г. е образувано на 20.11.2014г. пред арбитър Бисерка Газдова по искова молба на [фирма], с която е предявен иск срещу С. Ж.-кредитополучател по договор за револвиращ заем от 12.11.2012г., в чл.13.1 от ОУ на който /версия 02.07.2011г./ е уговорена абритражна клауза за разрещаване на споровете в едноинстанционно арбитражно производство с клауза за арбитраж ad hoc с посочени арбитри -„А. Юстцинориум“С., арбитър К. В., арбитър Ж. В. и арбитър Бисерка Газдова. Искът е уважен с постановеното по делото арбитражно решение от 11.12.2014г., в мотивите на което е прието, че ответницата не се е явила и не е изпратила представител. За арбитражното заседание, проведено на 11.12.2014г. ответницата е счетена за редовно призована с връчване на призовка и копие от исковата молба и доказателствата с товарителница на куриерска фирма „Е. Е.“. Приложената товарителница съдържа отразяване, че при опити за доставка на пратката /с описано съдържание призовка, искова молба и доказателства по арб.дело № 1393/14г./ на 27.11. и 28.11.2014г., куриерът е констатирал, че „лицето не живее на адреса“. Аналогично е отразяването в товарителницата за доставка на пратката, с описано съдържание решението по арбитражното дело-при опита за връчването й на дати 17.12. и 18.12.2014г. е посочено, че такова лице не живее на адреса.
Съставът на ВКС намира за неоснователно искането за отмяна на арбитражното решение на основание т.2 на чл.47 ЗМТА поради нищожност, произтичаща от твърдяна неравноправност на арбитражната клауза. Арбитражът ad hoc е законодателно уреден в чл.4 вр. с пар. 3 ал.1 ПЗР на ЗМТА. Решаващите органи-арбитри са предварително определени, а правото да сезира арбитража като персонално посочи и арбитъра, е предоставено на всяка една от страните по договора. Клаузата за арбитраж не изключва принципно възможността за сезиране на държавния съд-чл.8,ал.1 ЗМТА. Становището на К. /каквото не е представено по делото/ не е обвързващо съда при преценката дали клаузата за арбитраж е неравноправна.
Не е налице и въведеното от ищцата основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47,т.4 ЗМТА. Отразената в известието за доставяне на пратката /с описано съдържание призовка за арбитражното дело, копие от искова молба и доказателства/ причина, поради което тя не е връчена на адресата – „лицето не живее на адреса“ е съпоставима и попада в хипотезите на фингирано връчване – счита се, че книжата са получени, когато адресатът е заминал или е преместен на друг адрес, които хипотези са уговорени в арбитражната клауза. В известието е изписана причината за недоставяне на пратката, посочени са имена на куриера и е поставен негов подпис. Тези книжа са изпратени на адрес, вписан в договора за револвиращ кредит като адрес за кореспонденция на кредитополучателя. Следователно, по силата на чл.13.4 от ОУ документите за образуваното арбитражно дело се считат за получени, тъй като причината за физическото им невръчване на адреса, посочен от кредитополучателя, попада в изброените в този текст хипотези, при които надлежното уведомяване се счита за осъществено. Ищцата не твърди и не представя доказателства, че е пребивала на този адрес към момента на арбитражното производство-т.е., че удостовереното от куриера не е коректно и вярно. В исковата молба е въведено единствено твърдение, че не са направени елементарни усилия за известяването й за производството, без обаче да са опровергани данните за опити за доставка на 27 и 28 ноември на книжата и призовката за арбитражното производство. Тежестта на доказване наличието на основанията за отмяна на арбитражното решение в случая ненадлежното уведомяване за образуваното арбитражно производство-в частност неспазване на уговорените между страните правила за призоваване, е на ищцата. Доказателства за ненадлежно призоваване не са ангажирани, което обуславя неоснователността на искането за отмяна на посоченото основание.
Ищцата ще следва да заплати на ответната страна сумата 590лв. юрисконсултско възнаграждение, поискано в представения отговор, което се поддържа и в хода на устните състезания.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявения от С. А. Ж. против [фирма] иск за отмяна на основание чл.47,т.2 и т.4 ЗМТА на Арбитражно решение № 1393/11.12.2014г. по арбитражно дело № 1393/2014г. на арбитър Бисерка Газдова.
Осъжда С. Ж. да заплати на [фирма] сумата 590 лв.-юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: