Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
София 29.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2146 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от О. Р. ,представлявано от кмета инж. Б против решение № 55 от 11.03.08г.по в.гр.дело № 47/08г.на Великотърновския апелативен съд. С него е отменено решение № 120 от 11.12.07т.,постановено по гр.дело № 129/06г.на Русенския окръжен съд и вместо него е постановено друго,с което О. Р. е осъдена да заплати на В. Р. Т. и Т. Х. Т. сумата 10 100 лв,дължима от неоснователно обогатяване на отпаднало основание,която сума е като частичен иск от 22 118 лв,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 27.12.07г.до окончателното изплащане.
С определение № 21 от 21.01.09г. ВКС,ІV г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Касаторът поддържа,че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. Моли да бъде отменено и искът –отхвърлен.
Ответниците по касационната жалба молят решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че в резултат на сложен фактически състав/отчуждаване на недвижим имот,обезщетяване на собствениците, отмяна на отчуждаването след влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. и връщане на даденото като обезщетение,след което влиза в сила отмяната/ответната община се е обогатила неоснователно за сметка на жалбоподателите,тъй като същите са платили суми на отпаднало основание.
По поставения от касатора въпрос дали връщането на имотно обезщетение като последица от отмяна на отчуждаването поражда задължение за общината на плоскостта на неоснователното обогатяване да възстанови на правоимащите лица платената от тях разлика в стойността на имотите към момента на отчуждението настоящият състав приема следното:
По делото е установено от фактическа страна,че със заповед № 118/2.04.87г.на П. на ИК на ОНС-Р. на основание чл.95 вр.с чл.81 от ЗТСУ са отчуждени 2/3 ид.части от имот пл. № 2* от кв.183 по плана на гр. Р.,намиращ се на ул.”С”№ 121 –собственост на В. Р. Т.. Отчужденият имот бил оценен на 10 897лв. Със заповед № 1* от 17.07.89г.на председателя на ИК на ОНС-Р. на основание чл.100 от ЗТСУ В. Т. и съпругът й Т. Х. Т. са били обезщетени с апартамент № 15,на пети етаж в вх. Д на ЖБ № 2* в гр. Р.,заедно с избено помещение и съответните ид.части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена,оценен за 23 483 лв. С нот.акт № 22/1991г.същите са били признати за собственици на описания имот,като в нот.акт цената е посочена в размер на 27 740 лв. Безспорно е установено,че разликата в цената е изплатена от Т. . Със заповед № 314 от 10.03.98г.на основание чл.1 ал.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.закони на кмета на О. –. е отменено отчуждаването на имот пл. № 2* в кв.183 по плана на гр. Р.,ул.”М”№ 121 и е била възстановена собствеността върху него на В. Т. и Т. Т. ,които в 6-месечен срок е следвало да предадат владението на отстъпения в обезщетение апартамент,което са сторили на 19.05.2003г. Безспорно е по делото,че сградите,построени в отчужденото дворно място са били съборени към момента на отмяна на отчуждаването.
При така установените факти настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:
На основание чл.5 и чл.6 ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.бившият собственик възстановява полученото обезщетение,което е условие и последица от влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването на имота. Независимо от това какво ще получи обратно,при отмяна на отчуждаването следва да върне всичко онова,което е получено като обезщетение – недвижим имот или парично обезщетение. Собствеността по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. не се възстановява по силата на самия закон,а само по искане на гражданите. Те трябва в конкретния случай да преценят доколко е по-благоприятно за тях да искат отмяна на отчуждаването,тъй като ще получат само онова което е останало от имота/в конкретния случай сградите са разрушени/,а насреща трябва да върнат всичко,което са получили като обезщетение. С отмяната на отчуждаването е настъпило по силата на закона разместване в собствеността и полученото в обезщетение жилище е върнато в патримониума на общината. Връщането на имотното обезщетение е последица от отмяна на отчуждаването и не поражда задължение за общината да възстанови на ищците платената от тях разлика в стойността на имотите към момента на отчуждаването. Разпоредбите на специалния закон – ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.изключват приложението на общите правила. Отделен е въпросът,че към момента на разместване на собствеността –предаване владението на отстъпеното в обезщетение жилище на 19.05.2003г.същото е с по-ниска пазарна стойност от стойността на реституираното дворно място,установено от назначената от първостепенния съд техническа експертиза,поради което е несъстоятелен доводът на ищците,че ответникът се е обогатил за тяхна сметка като е получил по-скъп имот.
Като е приел обратното въззивният съд неправилно е приложил материалния закон ,което е основание по чл.293 ал.2 от ГПК за отмяна на обжалваното решение. На основание чл.293 ал.1 от ГПК вместо него следва да бъде постановено друго,с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Воден от горното,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 55 от 11.03.08г.на Великотърновския апелативен съд,постановено по в.гр.дело № 47/08г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Р. Т. и Т. Х. Т. и двамата от гр. Р.,ул.”Г”вх. В ет.3 иск за неоснователно обогатяване против Община-гр. Р. за сумата 10 100 лв,частичен от 22 118 лв,като неоснователен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.