Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
С., 04.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 894 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 335 от 21.12.2015 год. по т.д.№ 46/2015 год. на Варненския апелативен съд.
С това решение, съставът на ВнАС се е произнесъл по жалбата на [фирма] срещу Решение № 1161 от 05.12.2014 год. по т.д.№ 1465/2013 год. на Варненския окръжен съд с което е бил уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 63758.94 лв. – получена на отпаднало основание сума в резултат на извършено прихващане между вземане на ищеца и негово задължение към ответника, произтичащо от цена за достъп на притежаваната от [фирма] фотоволтаична електроцентрала (Ф.) до електроразпределителната мрежа на ответника.
За да отхвърли иска, съставът на ВнАС е приел, че отмяната от съда на индивидуален административен акт (Решение Ц-33 от 14.09.2012 год.) с който ДКЕВР е определил временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи вкл. мрежата на [фирма], няма обратно действие и не води до недължимост на цена за достъп. Поради това и извършена компенсация е породила правно действие.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] се позовава на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на 12 въпроса, които селектирани съобразно възможността, предвидена с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС се свеждат до за правните последици на отмяната на административен акт по чл.32 ал.4 във вр. с чл.30 ал.1 т.13, предл. първо ЗЕ (Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР), с който са определени временни цени за такса достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до преносната и разпределителните мрежи, по отношение ликвидността на вземането и възможността с него да бъде извършена компенсация.
Ще следва да се отбележи, че основанията по т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на един и същи въпрос са взаимно изключващи се. При наличието на задължителна съдебна практика по въпрос дали отмяната на Решение Ц-33 на ДКЕВР има обратно действие на която касаторът се е позовал, основанията по т.2 и т.3 ГПК по отношение на този въпрос са отпаднали.
След депозиране на касационната жалба, по отношение на посочения правен въпрос има произнасяне по реда на чл.290 ГПК от настоящия състав на ВКС, съставляващо задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС – Решение № 164/04.10.2016 год. т.д. № 160/2016 год. на I т. о.
Поради обстоятелството, че произнасянето по този въпрос от страна на въззивния съд не съвпада с изразеното по реда на чл.290 ГПК становище на ВКС, налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по жалбата.
Касаторът ще следва да внесе на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП държавна такса в размер на 1275.18 лв. по сметката на ВКС.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 335 от 21.12.2015 год. по т.д.№ 46/2015 год. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма] да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1275.18 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.