2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
София, 18.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 4745/2008 година по описа на V гражданско отделение
Производството е по чл. 304 от ГПК.
Образувано е по молба на Н. с. о. при П. на Република България за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския районен съд, ГК, 46 състав, от 1.VІІІ.2003 г. постановено по гр.д.№ 4434/2002 г. Поддържат се доводи, че в производството по делото неправилно не е конституиран молителя като материално и процесуално легитимиран ответник по спора, независимо от наличието по делото на данни, че “процесния имот попада в рамките на площта, организирана за нуждите на Президенството” според диспозитива на съдебния акт.
Ответниците по молбата за отмяна и ищци по делото Л. А. Г., Д. Л. Г. и С. А. Г.-Б. поддържат на първо място, че молбата за отмяна е просрочена. На второ място считат, че молителят няма активна легитимация да иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт.
Становището на ответника по делото М. на р. р. и б., представляван от главния юрисконсулт Снежанка Й. Х.-Д., е, че молбата за отмяна е основателна и следва да се уважи, тъй като молителят е бил необходим другар в процеса, но не е участвал по делото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа молбата и провери нейната допустимост и основателност с оглед изискванията на чл. 303 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираното отменително основание.
Молбата е подадена в срока по чл. 305 ал.1 т.5 от ГПК и поради това е процесуално допустима. Липсват надлежни доказателства за момента на узнаване на постановения съдебен акт от молителя. Изпратеното писмо от Частния съдебен изпълнител У. Д. изх.№ 02747/14.ХІ.2007 г. няма данни кога е получено от адресата, а освен това в него е посочена погрешна година на делото, чийто съдебен акт е послужил за образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ. Разгледана по същество, молбата е основателна.
Искът по гр.д.№ 4434/2002 г. на СРС, 46 състав е предявен от наследниците на К. С. Ц.: С. А. Г.-Б., Д. Л. Г. и А. Л. Г. срещу Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с правно основание чл. 108 от ЗС. С молба от 10.VІ.2002 г. на ищците те са конкретизирали, че местонахождението на процесния имот попада в рамките на площта организирана за нуждите на Президенството. Делото е разгледано в едно единствено съдебно заседание на 12.ХІ.2002 г. без да се назначи съдебно техническа експертиза за конкретизиране на имота, при отсъствие на представител на Държавата в заседанието и независимо от това съдът е дал ход по същество в това единствено заседание, след което е постановил съдебния си акт на 1.VІІІ.2003 г. Софийският районен съд е разгледал спора при неконституиране на надлежния ответник по делото с оглед изричните указания на т.11 от Постановление № 8/1979 г. от 6.ІІІ.1980 г. на Пленума на ВС на РБ, публикувано на стр.38 – 47 в Съдебна практика на ВС на РБ, ГК, за 1979 г., според което легитимирани да осъществят защита на собствеността са организациите, на които е предоставено оперативното управление и стопанисване на имота и от името на които процесуални действия извършват техните ръководители съобразно устройствените правила. Тази процесуална легитимация не изключва участието на М. ф. като контролираща страна. Според изменения текст на чл. 18 ал.4 от ГПК(отм.), действал по време на разглеждане на спора в СРС по гр.д.№ 4434/2002 г. Държавата се представлява от М. на р. р. и б., т.е. ответникът по делото е имал качество на контролираща страна, а в процеса не е взел участие легитимирания ответник – молителят Н. с. за о. при П. на РБ, който се явява правоприемник на Управлението за безопасност и охрана УБО при Държавния съвет на Н. съгласно указ № 145 на ДС на Н. от 12.ІІ.1990 г., чиито функции и задачи са посочени в Постановление № 101 от 30.V.1991 г. на МС на РБ според протокол № 44/23.V.1991 г. Молителят е бил надлежна страна по делото, която не е участвала в разглеждането на спора и по отношение на която постановения съдебен акт има сила съгласно чл. 216 ал.2 от ГПК. Това обуславя основателността на подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на СРС, като с оглед разпоредбата на чл. 307 ал.3 от ГПК решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на СРС, като производството следва да започне от конституиране на молителя като ответник в процеса с връчване на съдебните книжа по исковата молба и приложенията й. При това разглеждане на спора следва да се приложат и се вземат предвид писмените доказателства към молбата за отмяна.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА на основание чл. 304 от ГПК влязлото в сила решение на Софийския районен съд , ГК, ІІ г.о. 46 състав от 1.VІІІ.2003 г. постановено по гр.д.№ 4434/2002 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като в процеса следва да се конституира като ответник по делото молителя Н. с. за о. при П. на РБ, а като контролираща страна следва да се призовава М. на р. р. и б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: