О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 06.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 6829 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от У. С. Е. против решение от 30.05.2014г. по гр.д.№ 7518/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 1-23-17 от 05.03.1013г. по гр.д.№ 4738/2012г. на СРС. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 40 ЗУЕС, да се отменят решенията на Общото събрание на етажната собственост, „Бизнес център Д. 2” София [улица], проведено на 22.12.2011г. по т.1 – приемане на доклад за управление на сградата-етажна собственост за периода 01.07.2011г. – 22.12.2011г., по т.2 – отчет на приходите и разходите на етажната собственост за периода 01.07.2011г. – 30.11.2011г. и по т.3 – определяне на месечните вноски за поддържане на общите части на етажната собственост
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като е необоснован извода, че с исковата молба не е оспорено решението поради това, че не са представени на събранието разходните документи и за противоречие с материалния закон- чл. 51, ал.1 ЗУЕС относно начина, по който е взето решение фактически за разпределение на разходите.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпроса: оспорване на решение от дневния ред на общо събрание на ЕС за приемане отчета на управителя за изразходваните средства за управление и поддръжка на общите части представлява ли оспорване на самия отчет като акт на управление на ЕС. По този въпрос се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация етажната собственост, представлявана от управителя , представлявана от адв. И. Л. не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е в законово установения едномесечен срок иск по чл. 40 ЗУЕС от У. С. Е., да се отменят решенията на Общото събрание на етажната собственост, „Бизнес център Д. 2” София [улица], проведено та 22.12.2011г. по т.1 – приемане на доклад за управление на сградата-етажна собственост за периода 01.07.2011г. – 22.12.2011г., по т.2 – отчет на приходите и разходите на етажната собственост за периода 01.07.2011г. – 30.11.2011г. и по т.3 – определяне на месечните вноски за поддържане на общите части на етажната собственост. В исковата молба при атакуване на решението по т.1 изрично е обосновано искането за отмяна с това, че не са били представени оправдателни разходни документи. В представения протокол на общото решение, който съгласно чл.16, ал.7 и 8 доказва тяхното съдържание, е отразено искането на ищеца за представянето им. В протокола не е отразено, че такива са представени на етажните собственици, или да им е дадена възможност по друг начин и време да се запознаят с тях.
РС е приел, че закона не съдържа подобно изискване за законосъобразност на решението на общото събрание.
Въззивният съд е приел, че изводът на РС е неправилен, но пък е формирал извод, че в исковата молба не е направено оспорване на решението на това основание. Този извод не кореспондира на съдържанието на исковата молба, посочено по-горе.
Поставеният въпрос по който се иска допускане до касация е относим към съществото на спора по иска за отмяна на решението на общото събрание по т.1 и т.2. По него не е известна и на съда съдебна практика. Тъй като ЗУЕС е нов закон и явно поставения въпрос създава неяснота, следва да се допусне касационно обжалване.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и на взетото решение по т.3, но не е формулиран въпрос в изложението, който да кореспондира на това решение. Затова в частта, с която е потвърдено решението на РС, с което е отхвърлен иска за отмяна на решението на общото събрание по т.3 не се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.05.2014г. по гр.д.№ 7518/2013г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 1-23-17 от 05.03.1013г. по гр.д.№ 4738/2012г. на СРС, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 40 ЗУЕС, да се отменят решенията на Общото събрание на етажната собственост, „Бизнес център Д. 2” София [улица], проведено та 22.12.2011г по т.1 – приемане на доклад за управление на сградата-етажна собственост за периода 01.07.2011г. – 22.12.2011г. и по т.2 – отчет на приходите и разходите на етажната собственост за периода 01.07.2011г. – 30.11.2011г. по касационна жалба, подадена от У. С. Е..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.05.2014г. по гр.д.№ 7518/2013г. на Софийски градски съд в останалата част.
Указва на касатора да внесе държавна такса в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: