O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 07.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1767 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.250 ГПК, образувано на основание Определение Nо 102 от 18.03.2014 година на състав на ВКС- I г.о., постановено по гр.д. Nо 746/2014 година.
С молба вх. Nо 6020/20.06.2013 год. на търговско дружество [фирма] [населено място], чрез адв. Д. М.- САК е поискано допълване на Определение Nо 170 от 22.04.2013 година, постановено по гр.д. Nо 1767/2013 година на ВКС-II г.о по реда и на основание чл. 288 ГПК.
С посоченото определение , Касационният съд в правомощията на селектиращ касационните жалби , е постановил , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по релевираните доводи и сочени основания по чл. 280 ал.1 ГПК.
С молба вх. Nо 6020/20.06.2013 год. на търговско дружество [фирма] [населено място], чрез процесуалния представител адв. Д. М.- САК се излагат доводи , че основният проблем по делото за „съществуването или несъществуването на правоприемство между праводателите на касатора относно владението на процесният имот” е разрешен без да се имат предвид нововъзникнали доказателства. документи/ – Заповед РД-57-087/ 23.11.2012 год. на Областния управител на [населено място] , извлечение от кадастъра на р-н „И.”-С. за процесния имот , който документи са възникнали в периода след приключване на въззивното производство , но преди постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Предвид липсата на изрично уреден начин на приемане на доказателствата , извън производството по чл. 303 и сл. ГПК , молителят счита , че същите следва да бъдат съобразени от касационната инстанция , поради което се поддържа „искане за допълване на определението в частта относно представените нововъзникнали доказателства”.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , по направеното искане , намира:
Разпоредбата на чл. 250 ГПК сочи, че всяка страна в съдебния исков процес може да иска допълване на решението си , когато съдът не се е произнесъл по цялото и искане.
За да бъде реализирано установеното от законодателя процесуално право, следва 1./ да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет и 2./ като всяко процесуално правото страната да го упражни в срока, указан от закона – а именно едномесечен от връчване на решението или от влизането му в сила.
При данните по делото не може да се сподели тезата на молителя, възприета и от състава на ВКС препратил молба вх. Nо Nо 6020/ 20.06.2013год. на [фирма] [населено място], за възможността и необходимостта от произнасяне по искането „за допълване на определението по чл. 288 ГПК, в частта относно представените нововъзникнали доказателства” , по реда и на основание чл. 250 ГПК.
Новата уредба на касационното обжалване предполага , че за да се стигне до същинския етап на правораздаването- т.е. до разрешаване на въпросите по основателността на релевираните пороци на въззивните решения, като съдебни актове на второинстанционните съдилища- окръжните и апелативни съдилища, състав на ВКС следва да има произнесено определение по чл. 288 ГПК .
Правна природа на определението по чл. 288 ГПК , като правораздавателен акт на Върховния касационен съд , се отличава от тази на познатите определения по отменения ГПК.Това определение, израз на „селекцията на касационните жалби ” , се постановява от състав на ВКС по правилата на чл. 280- 288 ГПК ,носи всички белези на правораздавателен акт на съда , т.е. на волеизявление на оторизирания с държавна власт висш правораздавателен орган. Постановяването му изисква мотивирана преценка , ограничена САМО в рамките на становището на съда за наличие на предпоставките на закона за постановяване на позитивен от гл.т. на касатора резултат и допускане разглеждането на касационната жалба в открито съдебно заседание.
Законодателят задължава решаващия състав единствено да изложи мотивирано съображенията си за конкретната селекция. Тази селекция се извършва в рамките на правните доводи по изложението към касационната жалба , приложените съдебни решения – задължителна или незадължителна практика и произнесените правни въпроси на въззивния съдебен акт. В тази етап на касационното производство преценка на доказателства и тяхното значение за произнесения правен резултат е недопустимо.
Определението по чл. 288 ГПК , в хипотезите , когато не е допуснато касационно обжалване , не е елемент от процеса на разглеждане на делото и неговото движение според правилата на съответната инстанция. Това определение е съдебен правораздавателен акт, извън логичната верига на този процес .Определението по чл. 288 ГПК е ново от гл.т. на процесуалния правопорядък и има за цел да даде разрешение на въпроса дали един съдебен спор следва да бъде разгледан от трета редовна инстанция- касационния съд или не , с оглед наличието на точно установени от законодателя критерии.
Молбите за „допълване” по реда на чл. 250 ГПК определение по чл. 288 ГПК касаят хипотези, когато касаторът счита , че ВКС не се е произнесъл по цялото му искане – т.е. по всички въведени от него основания за допустимост на касационното обжалване, искания и възражения. Допълване от гл.т. на съобразяване на новите доказателства с постановеният правен резултата е извън предметната рамка на правораздавателната дейност на ВКС в производството по чл. 281-288 ГПК. Няма съмнения относно допустимостта на производството и по чл. 250 ГПК, но само и доколкото може да бъде констатирано непроизнасяне по всички доводи и възражения , имащи отношение към предмета на делото , разбиран като предмет на производството по допустимост на касационното обжалване.В тази насока е произнесено и Определение Nо 280 от 09.05.2011 година по гр.д. Nо 168/2011 година на ВКС-IV отд. Така по молбата за допълване на определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване е била оставена без уважение, тъй като „доводите за противоконституционност и дискриминационност на уредбата на касационното обжалване”, няма отношение към предмета на делото , поради което и за ВКС няма задължение да обсъжда и отговаря на релевираните в тази насока доводи. С Определение Nо 219 от 23.03.2011 година по ч.т.д. Nо 886/2010 год. на ВКС-ТК-I отд. е изразено още по категорично становището, че „на допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът, в който е обективирана волята на съда , а не аргументацията на решаващия съд , изложена в мотивите на съдебния акт”. Или когато искането за допълване касае искане за промяна на мотивите с допълнително произнасяне на конкретни доводи , то очевидно молбата не може да бъде уважена и определението по чл. 288 ГПК допълнено , тъй като вече произнесеният дипозитив не може да бъде изменен, може само , ако липсва произнасяне, да бъде допълнен с произнасянето на допълнителен диспозитив, касаещ непроизнесено искане на касатора.
По изложените съображения следва, че молбата вх. Nо Nо 6020/20.06.2013 год. на [фирма] [населено място] за допълване на определението по чл. 288 ГПК, в частта относно представените нововъзникнали доказателства, по реда и на основание чл. 250 ГПК, не може да бъде нито обсъждана като молба за допълване, а още по малко уважена . Съдът , чиито съдебен акт се иска да бъде допълнен, не може да се произнася по непроизнесено доказателствено искане касаещо приемане или неприемане на новите доказателства, нито по искане за съобразяване на тези доказателства с правилността на постановения от въззивния съд съдебен акт.Такова искане може да бъде удовлетворено само и единствено в производство по отмяна по реда на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. Дори да бе допуснато касационното обжалване , предмет на касационния контрол е решението на въззивния съд в предметните рамки на което производство, е протекло въззивното обжалване , което обстоятелство отново изключва възможността касационният съд да се съобрази с искането по настоящата молба.
По изложените съображения и на основание чл. 250 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. Nо 6020/20.06.2013 год. на търговско дружество [фирма] [населено място], чрез адв. Д. М.- САК за допълване по реда и на основание чл. 250 ГПК на Определение Nо 170 от 22.04.2013 година, постановено по гр.д. Nо 1767/2013 година на ВКС-II г.о по реда и на основание чл. 288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: