О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
гр. София, 04.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и петнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска т. дело №53360/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка изпълнението на условията за допускане на касационното обжалване на решение №1497/08.07.2015 г., постановено по т.д. №163/2015 г. на Софийски апелативен съд ,9-ти състав , по касационна жалба на [фирма] , [населено място].
С обжалваното решение е потвърдено решение №1544/09.10.2014 г. по т.д. №3106/2013 г. на СГС , VІ-18 състав в частта, в която предявеният от [фирма] срещу „У. Б.” иск по чл. 55,ал.1 ЗЗД е уважен до размер на 35 144,70 лв. , отменено е решението в отхвърлителната му част и вместо него [фирма] [населено място] е осъдена да заплати на Б. рок” О. допълнително сумата от 18 564,45 лв., представляваща платена без основание лихва за периода от 25.12.2008 г.—06.06.2010 г. по договор за инвестиционен кредит и са присъдени разноски.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел , че претендираната от ищеца сума в размер на 53 709 ,15 лв. е заплатена от ищеца при първоначална липса на основание, доколкото уговорката по чл. 9.5 от Общите условия, при които е сключен договора между страните, е нищожна. В тази връзка неправилен е извода, че съдържащите се в процесния договор условия по кредита са в противоречие на чл. 58,ал.1 от Закона за кредитните институции , тъй като не отговарят на изискването да посочат условията при които лихвата може да бъде променяна .Според касатора в договора и Общите условия ясно са определени условията , при които Банката има право да променя лихвата по договора за кредит.Същевременно съдът не е взел предвид доказателствата по делото ,които установяват, че промяната в лихвения процент е направена от банката в резултат на настъпване на обективни условия , обуславящи това нейно право – поскъпване на кредитния ресурс на банката , довели до увеличаване цената на привлечения дългосрочен ресурс.В тази връзка се позовава и на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза.Необоснован според касатора е и извода, че състоянието на кредитните пазари не е било известно на кредитополучателя.Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен и се присъдят направените по делото разноски.
С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване съгласно чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
В него са формулирани следните въпроси:
1. Задължени ли са страните да включват в договора за кредит всички факти, които водят до „ промяна стойността на кредитните пазари” с оглед определяне на условията, при които може да се промени лихвата до пълно погасяване на кредита , така както изисква разпоредбата на чл. 58,ал.1,т.2 предл. последно от Закона за банковите институции.
2. Задължени ли са страните с оглед разпоредбата на чл. 58,ал.1 от закона за кредитните институции да посочат в договора за кредит общоизвестни факти , свързани с начина на сформиране на кредитния ресурс и поддръжката на банковата стабилност.
3. Може ли съда да преценява действителността на клауза от договора изолирано без да вземе предвид връзката й с останалите клаузи.
По отношение на първите два въпроса според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС / допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК./ Позовава се на Решение №77/2015 г., постановено по гр.д. №4452/2014 г. на ВКС ,3-то г.о. , с което е прието, че идентична с процесната клауза „ съдържа достатъчно ясна и разбираема за касатора информация за условията на изменение на размера на лихвата по договора за ипотечен кредит. Прието е, „че въз основа на публичните данни за измененията на основния лихвен процент в страната и условията на банковата регулация върху търговските банки, касаторът би могъл да установи дали са налице основанията за изменение на размера на лихвения процент по неговия договор”.
Касаторът счита също така че, по двата въпроса е налице противоречива практика на съдилищата, което обосновава допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. В тази връзка се позовава на влязло в сила решение постановено по гр.д №21859/2009 г. на СРС, с което е прието, че разпоредбата на чл. 58,ал.1 от ЗКИ има приложение единствено за разходите на кредита, но не и по отношение на „ условията отнасящи се до определяне на основния лихвен процент. „
В случай, че съдът не приеме, че са изпълнени допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК ,касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
По отношение на третия въпрос обосновава изпълнението на допълнителния критерий / основание / по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като счита, че същият е решен в противоречие с неговото разрешаване в Р №4/04.02.2014 г. на ВКС по т.д. №23/2013 г. , ІІ т.о. е Р №80/08.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1315/2010 г. на ІV г.о ГК.
Ответникът по касация [фирма] ,гр. София счита, че не са изпълнени законовите изисквания за допускане на касационното обжалване. Излага и съображение относно неоснователността на касационната жалба по същество в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за ответника не е съществувало основанието по чл. 9.5 от Общите условия в първоначалната им редакция право едностранно да изменя уговорения лихвен процент извън измененията, дължащи се на обективните промени в размера над променливия компонент на лихвата / едномесечния EURIВOR/. Същевременно не са породили действие между страните предприетите в последствие изменения на Общите условия предвид нередовното уведомяване на ищеца. Според въззивният съд дори да се възприеме , че извършеното през 2008 год. изменение на Общите условия е породило действие съгласно тази редакция, базовият лихвен процент остава съответният EURIВOR/ т.8.2.2/ като крайният лихвен процент по договора се формира като сбор между базовия лихвен процент и определената в договора надбавка / т.8.1/. Предвидена е и възможност / т.8.3/ базовият лихвен процент да бъде привеждан в съответствие с пазарните условия като се начислява допълнителна или променя съществуваща премия в размер до 2 процентни пункта. Това право обаче според въззивният съд настъпва при настъпване на предвидените в т.8.3 условия , а именно промени в нормативната база или на условията на финансовите пазари или на други обективни обстоятелства , които водят до съществено повишаване разходите на банката по привлечения ресурс или до допълнителни разходи по предоставените кредити. В случая според съда ответника не е ангажирал доказателства, установяващи настъпването на някое от така предвидените обстоятелства в това число и за повишаване и то съществено на разходите на ответника по привлечения ресурс / не е установено какво представлява и в какъв размер е този привлечен ресурс нито да са се наложили допълнителни разходи по предоставения кредит. Същевременно според съда не са представени и доказателства за причинна връзка между евентуални обективни обстоятелства от обсъждания вид и изискваното съществено повишаване на разходите по привлечения ресурс , респ. допълнителни разходи по кредита . С оглед на това дори да се приеме, че с изменението на общите условия в полза на ответника е уговорено право на едностранно изменение на лихвения процент по делото, не е доказано при извършеното двукратно въвеждане на допълнителен компонент в размера на лихвения процент, това да е било извършено въз основа на валидно възникнало в полза на ответника право.
Следователно решаващите мотиви, обуславящи изхода на спора са в две насоки: на първо място въззивният съд е приел, че страните са обвързани от общите условия , действащи при сключване на договора за инвестиционен кредит, които не дават възможност да изменя уговорения лихвен процент извън измененията, дължащи се на обективните промени в размера над променливия компонент на лихвата / едномесечния EURIВOR/ ,а лихвата, която се претендира по делото, не произтича от такава промяна и алтернативно – дори да се приеме, че между страните действат Общите условия на банката с изменението от 2008 г., не са били доказани предвидените в тях условия при наличието на които за банката възниква правото за едностранно изменение на договорения лихвен процент.
При тези мотиви първият поставен въпрос няма обуславящ изхода на спора характер. Същият макар и да кореспондира с част от мотивите на въззивната инстанция, не се отнася до решаващата им част. Вторият поставен въпрос, така както е формулиран, не е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение.Отделен е въпроса, че в рамките на едно по дефиниция договорно отношение , възникването на правото за едностранна промяна на уговорената по договора лихва, не би следвало да се свързва с общоизвестни факти, доколкото последното съществено би накърнило равнопоставеността на страните и би създало риск от накърняване интересите на кредитополучателя. Няма характер на правен въпрос и третия формулиран въпрос . Въпросът касае обсъждането на събрано по делото доказателство в случая договора за инвестиционен кредит ,а не правните изводи на съда.Съгласно разясненията дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело , за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства . Доколкото въпросите, предвид изложеното, нямат характеристиката на правни въпроси , не се налага обсъждане на посочените допълнителни основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Разноски за настоящата инстанция не са поискани, поради което не се присъждат .
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1497/08.07.2015 г., постановено по т.д. №163/2015 г. на Софийски апелативен съд ,9-ти състав , по касационна жалба на [фирма] , [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: