Р Е Ш Е Н И Е
№ 700/2009
София, 05.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 10.12.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 902/2009 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. Д. Г. против решение №290/28.01.2008г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д. №112/2004г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба Г. П. Г. не взема становище по жалбата.
При извръшената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си,въззивният съд е отменил решение №310/05.12.2001г. по гр.д. №52/2004г. по описа на Районен съд гр. Х.,с което на Р. Д. Г. е поставен в дял :втори етаж,представляващ самостоятелно жилище от двуетажна жилищна сграда,построена в дворно място от 335 кв.м с пл. №1826,за което е отреден парцел **** в кв.329 по плана на гр. Х. от 1984г.,ведно с 1/2 идеална част от принадлежащите му общи части,включващи дворното място,подпокривно пространство и складови помещения в сутерена,а в дял на Г. П. Г. е поставен:гараж,построен в гореописаното дворно място,на основание член 292 от ГПК/отм/,като Р. Г. е осъдена да заплати на Г. Г. за уравнение на дела му сумата от 2 150 лева,както и решение №467/18.06.2002г. по гр.д. №52/1994г.,с което е изнесен на публична продан лек автомобил „Л”и вместо него е постановено:Поставя в дял на основание член 288 ал.2 от ГПК/отм/ на Р. Д. Г. следния недвижим имот:ВТОРИ ЕТАЖ ,представляващ самостоятелно жилище от двуетажна жилищна сграда,построена в дворно място от 335 кв.м с пл. №1826,за което е отреден парцел **** в кв.329 по плана на гр. Х. от 1984г.,ведно с ? ид.част от принадлежащите му общи части,включващи дворното място,подпокривно пространство и складови помещения в сутерена,на стойност 61 350 лева при условие,че заплати на Г. П. Г. сумата от 1933,33 лева в 6 месечен срок от влизане на решението в сила,ведно със законната лихва,както и поставя в дял на Г. П. Г. следните вещи:гараж,построен в гореописаното дворно място и лек автомобил марка „Л” с рег. №ХД 0960.
В. съд е констатирал,че допуснатия до делба втори жилищен етаж от двуетажната сграда е представлявал съпружеска имуществена общност,като придобит по време на брака между ищцата Р.7.10.1991г.,която е била прекратена със смъртта на последния,като не е спорно по делото,че жилището е неподеляемо и ищцата не притежава друго жилище,поради което е стигнал до извода,че са налице условията,предвидени в разпоредбата на член 288 ал.2 от ГПК/отм/ за възлагане на ищцата Р на жилищния етаж,а за уравнение на дела на ответника,същият следва да получи гаража и лекия автомобил. Съдът е посочил,че искането на ищцата Г в неин дял да бъде поставен, наред с жилищния етаж, и гаража,тъй като нямал самостоятелен статут,е неоснователно,тъй като същият представлява самостоятелен обект на собственост и няма пречка да бъде поставен в дял,отделен от жилището. С оглед на това,съдът е приел,че възлагането на имота по реда на член 288 ал.2 от ГПК/отм/ има приоритет пред останалите способи за прекратяване на съсобствеността,при условията на която разпоредба,във връзка с наличието на предвидените в същата условия,при постановяване на решението си е поставил в дял жилищния имот на единия съделител-този на ищцата Г,а в дял на другия съделител-ответника Г. Г. за уравнение на дела му е поставен гаража и лекия автомобил,останалите вещи допуснати до делбата.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си,касаторът твърди,че съдът неправилно е приложил закона досежно обособяването на помещението за гараж като самостоятелен имот,тъй като същият бил свързан функционално с жилищната сграда по начин, по който достъпа до него и ползването му ще смущава ползването на жилищния обект,както и че съдът в решението не е посочил границите на възложения в дял имот,като самостоятелен такъв. Така изложеното не намира опора в установеното с доказателствата по делото,както и във връзка с постановеното с влязлото в законна сила решение по делото относно допускането на делбата,свързано с индивидуализиране на имотите,по отношение на които следва да се извърши делбата. Видно от постановеното с влязло в законна сила решение №1941/13.02.1995г. по гр.д. №52/1994г. по описа на Хасковски районен съд,е допуснато от съда извършване на съдебна делба между наследниците на Т. П. Г. 1991г.,а именно Р. Д. Г. и Г. П. Г. на следните недвижими имоти:втори етаж,представляващ самостоятелно жилище,подробно описан в решението,ведно с ? идеална част от принадлежащите общи части,включително дворно място,подпокривно пространство и складови помещения в сутерена и ГАРАЖ,построен в същото дворно място при посочените от съда квоти. Наред с това,видно от данните по делото за построяването на процесния гараж е издадено отделно строително разрешение №545 от 16.10.1968г./лист 69 от делото/различно от издаденото такова за строеж на жилищната сграда от 04.02.1960г./лист 70 от делото/,а и от данните по депозираното заключение на вещо лице инж. В/лист 233 от делото/,за жилищната сграда е посочено,че е изградена окончателно през 1962г.,а гаражът е построен през 1969г.,поради което правилно съдът е приел,че както втория етаж от жилищната сграда,така и построения гараж в описаното дворно място,представляват самостоятелен обект на собственост,с оглед изискванията на действащите към този момент строителни правила и норми,още повече че липсват доказателства по делото,в подкрепа на твърденията на ищцата за функционална свързаност на процесния гараж със сградата,а напротив събраните такива потвърждават характеристиката му като самостоятелен обект на собственост. При това положение и възприетият от въззивния съд способ за извършване на делбата е правилен и законосъобразен. Ето защо,въззивният съд ,с постановеното решение, правилно е приложил материалния закон и изводите му кореспондират на установеното с доказателствата по делото.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №290/28.01.2008г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д. №112/2004г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: