Р Е Ш Е Н И Е
№700
София, 6.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Тричленен състав в съдебно заседание на 30 септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1433/2008 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 год.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. М. и Т. И. М. против въззивното решение на Софийския окръжен съд № 502 от 18.01.2008 год. по гр. д. № 970/2007 год., с което жалбоподателите са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на Т. Л. П. част от парцел ****ХІV-458,459 в кв. 56 по плана на с. Т. с площ от 26 кв. м, заключена между точки 1-2-5-6 на скица № 2 към заключението на вещото лице М. , която приподписана от съда е неразделна част от решението и на основание чл. 109 ЗС са осъдени да премахнат оградата между УV- 458,459 и УПИ ХХІІІ-460 в кв. 56 по плана на с. Т., с която неоснователно пречат на ищеца Т. Л. П. да упражнява правото си на собственост. Изложени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закона, на съществени процесуални правила и необоснованост, с искане за неговата отмяна.
Ответникът Т. Л. П. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.).
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да уважи ревандикационния иск, въззивният съд се е позовал на представените по делото писмени доказателства удостоверяващи правото на собственост на ищеца върху 1/3 идеална част от УПИ ХХІV-458,459 в кв. 59 по плана на с. Т. с площ 755 кв. м и правото на собственост на ответниците върху УПИ ХХІІІ-460, кв. 56 по плана на селото с площ 671 кв.м. В полза на праводателите на ответниците с протокол № 24/23.04.1973 год. е била дадена строителна линия и определено ниво, както и строително разрешение № 26 за изграждане на ограда по регулационната линия на парцел ****ХІІІ, кв. 56 по плана на селото. Позовавайки се на изслушана по делото съдебно – техническа експертиза и изготвени към същата два броя скици № 1 и № 2 съдът е приел, че съществуващата на място ограда между двата парцела е изградена в отклонение на дадената строителна линия, определеното ниво и строително разрешение от 1973 год., оградата е разположена изцяло в парцела на ищеца, като по този начин част от парцела на ищеца с площ 26 кв. м между точки 1-2-5-6 е приобщена към парцела на ответниците (скица № 2 към заключението). Това е дало основание на съда да приеме, че ревандикационния иск се явява основателен за 26 кв. м, които ответниците са завладели без правно основание и следва да бъдат осъдени да ги предадат на ищеца по иска по чл. 108 ЗС. Относно иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е посочено, че след като оградата се явява изградена в отклонение на дадената строителна линия, определеното ниво и даденото строително разрешение и се намира изцяло в парцела на ищеца т. е. не е разположена по страничната регулационната линия между двата парцела, съобразно действащия кадастрален и регулационен план (скица № 1), представлява действие, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост и ответниците следва да бъдат осъдени да я премахнат за своя сметка.
Решението е законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила.
Законосъобразно и обосновано съдът се е позовал на изслушаната и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, дала заключение, че оградата между двата парцела е изпълнена в отклонение на издадените за това строителни книжа през 1973 год., с което ответниците са навлезли в парцела на ищеца с 26 кв. м показани на скица № 2 между точки 1-2-5-6. Посочената вътрешна странична регулационна линия между двата урегулирани имота обозначена между точки 3-4 по скица № 1 към заключението е определена от вещото лице по данни от действащия кадастрален и регулационен план, от където са извадени цифрови трасировачни данни (оригиналния трасировачен карнет на селото не съществува, липсват и осови точки) и след извършени от него контролни измервания на място, при които вътрешните странични и към дъното на имотите регулационни линии на процесните два имота са приложени с достатъчна точност, определената граница между тях по посочената линия е най – вероятната. При така определената в скица № 1 към заключението граница, 40 кв. м от парцела на ищеца са приобщени към парцела на ответниците. Обстоятелството, че фактически изпълнената от ответниците ограда е изградена на 0,60/0,40 м. от регулационната линия и попада изцяло в парцела на ищеца е видно от констативен протокол № 519 от 19.11.2002 год. на ДНСК и констативен протокол от 04.10.2002 год. на Община гр. С.. При тези данни извода на съда, че ответниците са навлезли в имота на ищеца, при фактическото изпълнение на оградата в отклонение на строителните книжа с 26 кв. м се явява изведен в съответствие с обективното съдържание на доказателствата по делото, което прави неоснователни оплакванията на жалбоподателите, които в касационната си жалба излагат несъгласия със заключението на вещото лице, неоспорено от тях в инстанционните производства. Ответниците не са установили на какво правно основание владеят посочената част от имота на ищеца, което с оглед на гореустановеното е мотивирало съда да уважи ревандикационния иск на ищеца за 26 кв. м.
Съдът е приложил правилно материалния закон и при уважаването на негаторния иск, като е преценил, че ответниците са предприели неоснователно въздействие върху имота на ищеца, с което пречат на неговия собственик да упражнява в рамките на закона своето право на собственост, при което следва да бъдат осъдени да премахнат оградата между двата урегулирани имота на основание чл. 109 ЗС.
Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, обсъдени от съда в съответствие с изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Като законосъобразно и обосновано обжалваното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 502 от 18.01.2008 год. по гр. д. № 970/2007 год. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ