О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 13.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 14 юни 2011 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 756/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. П. чрез адв. В. Ц. против решение № VІ-6 от 12.02. 2010 г. по в.гр.д. № 302/09 г. на Бургаския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 137 от 22.12.2008 г. по гр.д. № 643/07 г. на Несебърския районен съд в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на Г. П., че А. К. К. е собственик на поземлен имот с идентификатор 39164.502.569 по кадастралната карта на [населено място], с площ 501 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползуване: незастроен имот за курортно- рекреационен обект, СО “Ч. чешма”.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Жалбоподателката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, като твърди, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. Като такива са посочени въпросът относно задължението на съда да извърши преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи съображения защо цени едни, а не други.
В писмен отговор ответникът А. К. К. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е прието за установено, че с нотариален акт № 74, т.І, дело № 76/2000 г. А. К. К. закупил от своя дядо А. К. Х., представляван от К. А. К., недвижим имот-незастроено място от 500 кв.м., находящо се в м. ”Ч. чешма”, в землището на [населено място], Несебърска община, представляващо парцел ХVІІІ- 12 в кв.2 по плана на тази местност. С нотариален акт № 66, т.Х, дело № 1767/08.09.2005 г. жалбоподателката Г. К. П. била призната за собственик на този имот на основание давностно владение. С нотариален акт № 174, т.ХІ, дело № 2090/ 21.05.2007 г. същата продала имота на Л. В.. В частта, с която предявеният от А. К. К. ревандикационен иск против Л. В. е бил уважен, първоинстанционното решение е влязло в сила.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че праводателят на ищеца – А. К. Х. е придобил правото на собственост върху процесния имот, който му бил предоставен за ползуване, през 1995 г. и впоследствие, през 2000 г., се разпоредил с него в полза на своя внук А. К. К.. Ответницата по иска, жалбоподателка в настоящото производство, не би могла да придобие правото на собственост на основание придобивна давност, тъй като не е упражнявала владение върху имота в продължение на повече от 10 години. Съдът не е посочил в мотивите си на кои събрани по делото доказателства основава този извод. Според едни от разпитаните свидетели имотът е бил обработван от родителите на жалбоподателката и от нея до в продължение на повече от 10 години до 2004 – 2005 г. , а според други – е обработван от дядото и от неговия син К., като намерението на дядото е било да прехвърли имота на внука си и майката на жалбоподателката е знаела за това намерение. Очевидно съдът е дал вяра на втората група свидетели, но не е изложил съображенията за това.
Въпросът за задължението на съда да изследва и прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, е свързан с решаващата дейност по всяко дело и в този смисъл се явява обуславящ изхода на и на настоящия спор. В представените с касационната жалба решения на ВКС, съставляващи незадължителна практика, е прието, че когато показанията на свидетелите са противоречиви, съдът е длъжен да се мотивира защо дава вяра на едни, а не кредетира други. Доколкото в случая това не е сторено, следва да се приеме, че поставеният процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с тази практика, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-6 от 12.02. 2010 г. по в.гр.д. № 302/09 г. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката Г. К. П. в едноседмичен срок от съобщаването да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 26 лв. и представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: