5
определение по гр.д.№ 5654 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 22.12. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5654 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. К., С. Д. К. и Т. М. К. и насрещна касационната жалба на В. Д. И. срещу решение № 24 от 09.01.2013 г. по в.гр.д.№ 1657 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, четиринадесети съдебен състав, с което е обезсилено решение № 638 от 21.02.2013 г. по гр.д.№ 9502 от 2011 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която В. Д. И. е била осъдена да заплати на С. Д. К., С. М. К. и Т. М. К. по 5927 лв. на всеки от тях, представляващи стойността на разполагаемата част от наследството на С. И. и е прекратено делото в тази част, а останалата част от решението на Пловдивския районен съд е оставена в сила.
В касационната жалба на С. М. К., С. Д. К. и Т. М. К. се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно и недопустимо- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите са посочили чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдят, че обжалваното решение е постановено в противоречие с посочена от тях задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 141 от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 785 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., Тълкувателно решение № 1 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр.д.№ 825 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 599 от 17.11.2003 г. по гр.д.№ 240 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о. / по следните правни въпроси, уточнени от съда както следва: 1. Недопустимо ли е решение по иск с правно основание чл.30 ЗН, ако съдът е игнорирал направено възражение за липса на приемане на наследството по опис от надарените, 2. Представлява ли приемането на наследството по опис елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част, 3. Преживялата съпруга на низходящ на общия наследодател, която е придобила дарения на съпруга й имот по наследство от него, счита ли се за законен наследник на общия наследодател-родител на съпруга й в производството за възстановяване на запазена част от наследството, заявено от сестрата на починалия й съпруг и 4. Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба. Освен това считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по горепосочените въпроси, както и по следните три въпроса: 5. Подлежи ли на възстановяване запазена част от наследството с намаление на дарение, когато дарението е извършено от двама съпрузи, като общо дарствено намерение, спрямо наследството само от единия дарител, щом по време на извършване на дарението дарственото разпореждане касае имот- СИО, респ. каква част от това дарение подлежи на преценка дали с него се накърнява запазената част, 6. Необходимо ли е нарочно искане от страна на наследника по закон, за да бъде върнат подареният имот в наследството и за да бъде осъден наследникът по закон да заплати на надарените размера на разполагаемата част от наследството и 7. Когато се касае за дарение на идеална част от недвижим имот, накърняващо запазената част, как се извършва възстановяването на тази запазена част- чрез връщане на дарението в наследствената маса или чрез овъзмездяване с пари на наследника, чиято запазена част е била накърнена.
В насрещната касационна жалба на В. Д. И. се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд относно намалението на дарението със запазената й част от наследството върху 1/2 ид.ч. от имота- предмет на това дарение, а не върху стойността на целия имот, е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса: длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по всички доводи на въззивника във въззивната му жалба /в конкретния случай по поставения от В. И. въпрос: върху каква част от имота-предмет на дарението следва да бъде намалено това дарение- върху целия имот или върху 1/2 ид.ч. от него, каквато е била частта на дарителката С. И./. Освен това, счита, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: По касационната жалба на С. М. К., С. Д. К. и Т. М. К.: Първият, вторият и третият поставени от тези жалбоподатели правни въпроси /недопустимо ли е решение по иск с правно основание чл.30 ЗН, ако съдът е игнорирал направено възражение за липса на приемане на наследството по опис от надарените; представлява ли приемането на наследството по опис елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част и счита ли се за законен наследник на общия наследодател преживялата съпруга на низходящ на общия наследодател, която е придобила дарения на съпруга й имот по наследство от него, в производството за възстановяване на запазена част от наследството, заявено от сестрата на починалия й съпруг/ са напълно неотносими към настоящото дело, по което за упражняване правото на ищцата да иска възстановяване на запазената част от наследството на баба й С. И. чрез отмяна на направеното дарение не е било необходимо приемането на наследството на С. И. по опис съгласно чл.30, ал.2 ЗН: тъй като дарението, чието намаляване се иска, за да бъде възстановена запазената част на В. И. от наследството на С. И., е направено в полза на лице, което ако бе живо към момента на откриване на наследството би било призовано към наследяване на С. И.- нейния син М. К..
По четвъртия въпрос /длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба/ няма противоречие с практиката на ВКС, според която въззивният съд следва да се произнесе по всички доводи в жалбата. В обжалваното решение е сторено същото: съдът се е произнесъл по всички направени от ответниците във въззивната им жалба доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд, включително и по възражението им, че запазената част на ищцата от наследството на баба й С. И. не е била нарушена, тъй като наследодателката е дарили на ищцата пари за закупуване на апартамента й в [населено място] /в мотивите на стр.2 от решението си въззивният съд е приел това възражение за недоказано, тъй като не били събрани доказателства затова/. Това, дали е било доказано направеното от ответниците възражение, че запазената част на ищцата от наследството на баба й С. И. не е била нарушена, тъй като наследодателката е дарили на ищцата пари за закупуване на апартамента й в [населено място], е фактически, а не правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което евентуалното неправилно решаване на този въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване.
Петият, шестият и седмият поставени от тези жалбоподатели въпроси касаят начина, по който следва да бъде извършено възстановяването на запазената част от наследството на един от наследодателите при направено дарение от двамата наследодатели. По шестия посочен въпрос /необходимо ли е нарочно искане от страна на наследника по закон, за да бъде върнат подареният имот в наследството и за да бъде осъден наследникът по закон да заплати на надарените размера на разполагаемата част от наследството/ обжалваното решение противоречи на решение № 599 от 17.11.2003 г. по гр.д.№ 240 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на ГПК /отм./. В това решение на ВКС е прието, че когато са налице условията на закона заветникът или надареният да задържи имота, той следва да бъде осъден да заплати на наследника със запазена част паричната равностойност на тази запазена част, без на е необходимо заплащането на тази сума да е било изрично поискано. И обратно, когато са налице условията на закона завещаният или подареният имот да бъде върнат в наследството, съдът следва да осъди наследника по закон, чиято запазена част от наследството се възстановява, да заплати на заветника или на надарения стойността на разполагаемата част от наследството /чл.36, ал.1 ЗН/. В противоречие на това решение на ВКС в обжалваното решение е прието, че решението на първоинстанционния съд в частта му за осъждане на наследницата със запазена част да заплати на наследниците на надарения М. К. стойността на разполагаемата част от наследството е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, тъй като от страна на ищцата нямало направено искане за заплащане на тази сума. Поради това касационното обжалване на решението в тази част следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По насрещната жалба: Поставеният в насрещната касационна жалба правен въпрос /длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по всички доводи на въззивника във въззивната му жалба, в конкретния случай по поставения от В. И. въпрос: върху каква част от имота-предмет на дарението следва да бъде намалено това дарение- върху целия имот или върху 1/2 ид.ч. от него, каквато е била частта на дарителката С. И./ не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Видно от касационната жалба на В. И., в нея няма точно такъв довод /че частта, с която следва да бъде намалено дарението следва да бъде изчислена върху целия имот, а не върху 1/2 ид.ч. от него, каквато е била частта на дарителката С. И./. Поради това и правилно в съответствие с чл.269 ГПК и задължителната практика на ВКС въззивният съд в мотивите на решението си не се е произнесъл изрично по този въпрос. Поради това и тъй като в насрещната жалба не са посочени други правни въпроси, няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решението в тази част.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на № 24 от 09.01.2013 г. по в.гр.д.№ 1657 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, четиринадесети съдебен състав В ЧАСТТА, с която е обезсилено решение № 638 от 21.02.2013 г. по гр.д.№ 9502 от 2011 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която В. Д. И. е била осъдена да заплати на С. Д. К., С. М. К. и Т. М. К. по 5927 лв. на всеки от тях, представляващи стойността на разполагаемата част от наследството на С. И. и е прекратено делото в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд в останалата му част.
ДАВА едноседмичен срок от съобщението на жалбоподателите С. Д. К., С. М. К. и Т. М. да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 355,62 лв. /триста петдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.