5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София, 20.06.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІV г.о., в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и седемнадесета година в състав
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 610 по описа за 2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Р. от [населено място] чрез адвокат С. С. срещу решение № 150/13.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 433/2016 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 80/05.07.2016 г. по гр. д. № 57/2016 г. на Окръжен съд Търговище и вместо него е постановено друго с което е уважен предявеният от Й. Д. К. и П. Р. К. срещу Н. П. Р. иск по чл. 277, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, представляващ апаратамент № 3, находящ се на втория етаж на жилищна сграда на [улица] площ 107 кв.м., поради поискана и недадена издръжка в полза на дарителите.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касационната жалба е оспорена с отговор, подаден от Й. Д. К. и П. Р. К. чрез адвокат В. Д., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като са поставени материалноправни въпроси за правното значение на материалните възможности на дарения да предоставя исканата издръжка и как следва да се определи нуждата на дарителя от издръжка по смисъла на чл. 227 ЗЗД в определен размер, решени в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК на ВКС и с решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 36 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3459/2013 г. на ВКС, III г.о., решение № 172 от 16.05.2013 г. по гр. д. № 1203/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 375/09.05.2003 г. по гр. д. № 937/2002 г. на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд може да уточни и конкретизира поставения правен въпрос, като в случая волята на касатора е изразена чрез препращане към правните въпроси, предмет на посочените решения по чл. 290 ГПК.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че Й. Д. К. и П. Р. К. – родители на Н. П. Р., са му подарили собствения си апартамент, находящ се на втория етаж на жилищната сграда на [улица], със застроена площ 107 кв.м., като са си запазили пожизнено правото на ползване върху апартамента. Установено е, че с нотариална покана от 15.08.2013 г. те поканили сина си да им заплаща по 250,00 лв. месечно – необходима издръжка на всеки от тях, но последният изразил становище, че не е в състояние да заплаща исканата издръжка и страните постигнали съгласие Н. Р. да заплаща консумативите на жилището, като при съвместното съжителство дареният направил ремонт на две от стаите в апартамента. Поради влошаване на отношенията между тях, с решение, постановено по Закона за защита от домашното насилие, Н. Р. и съпругата му били временно отстранени от жилището и го напуснали през м. декември 2014 г., но при това напускане отново се стигнало до проблеми, което принудило ищците по реда на чл. 108 от ЗС да осъдят сина си и неговата съпруга да им предадат владението върху две стаи от апартамента както и таванското и избено помещение с решение № 146/08.07.2015 г., влязло в сила на 29.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 127/2015 г. на Поповски районен съд. Въпреки решението, Н. Р. отново се върнал да живее в апартамента, като го напуснал окончателно на 25.10.2015 г. и отново отказал да заплаща издръжка на своите родители.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е направил изводи, че и дарителите, и дареният страдат от нарушения на здравословното състояние, за които се изисква редовен прием на лекарства; обсъдил е, че общият месечен доход на домакинството на Й. К. и П. К. е в размер на 670,32 лв. при общ разход за домакинство по групи в размер на 921 лв., съгласно НСИ, а месечният брутен доход на Н. Р. е 547,41 лв., нето – 430,36 лв., като считано от м. октомври 2015 г. на лицето е наложен запор в размер на 70 лв. по изпълнително дело. Установено е, че двамата дарители получават храна от социална кухня и за тях по 4 часа дневно полага грижи асистент по социална програма на [община], който им помага и в домакинството. Обсъдено е, че дареният живее на квартира със своята съпруга, заплаща месечен наем в размер на 150,00 лв. и се налага да работи извънредно.
В решаващите си мотиви въззивният съд е приел, че дарителите са в трайна нужда, с което е възникнало задължение на дарения да им осигури такава, и за да се освободи дареният от това задължение, в негова тежест е да докаже обективна невъзможност да дава издръжка. Съдът е обсъдил, че дареният е женен, в трудоспособна възраст, получава брутно трудово възнаграждение в размер на 547 лв., няма задължения за издръжка на други лица, живее на квартира и заплаща 150,00 лв. наем, липсват доводи и доказателства, че съпругата му не притежава имущество и не е доказано заболяванията му да го лишават в значителна степен от неговата трудоспособност. Съдът е приел, че след като дареният работи извънредно, си осигурява достатъчен доход за покриване на своите нужди. Посочено е, че ремонтът, който дареният е направил в жилището преди да го напусне, опровергава твърдяната обективна невъзможност да заплаща издръжка поне в минимален размер, както е успявал през 2013 г., а е индиция, че последващият отказ да заплаща издръжка е обусловен от емоционални подбуди, а не обективна невъзможност. При тези мотиви въззивният съд е формирал решаващия си извод, че надареният не е доказал твърдяната обективна невъзможност да заплаща издръжка поне в някакъв минимален размер, както е успявал да го прави през 2013 г., следователно е налице непризнателност от негова страна като основание за отмяна на дарението.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за правното значение на материалните възможности на дарения да предоставя исканата издръжка, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК на ВКС, в което е прието, че не е налице проява на непризнателност когато надареният, поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Приетото от въззивния съд по втория поставен въпрос за определянето на нуждата от издръжка на дарителя в определен размер е в пълно съответствие с приетото в ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС и задължителната съдебна практика. За да формира решаващия си извод, че двамата дарители са в трайна нужда от издръжка, въззивният съд е обсъдил подробно конкретните факти относно тяхното здравословно състояние – конкретните заболявания, от които те страдат, необходимостта от редовен прием на лекарства и тяхната стойност; изследвано е тяхното имуществено състояние, общият разход за домакинство по групи, съгласно данни на НСИ за предходната година, съпоставен с общия доход и необходимите разходи в домакинството на двамата дарители. Позоваването на данни на НСИ е възприето от съда като обстоятелство от значение за преценката на нуждата на дарителите от издръжка и са съпоставени с доходите и разходите на конкретното домакинство именно в този аспект.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 150/13.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 433/2016 г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Н. П. Р. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 176,25 лв. /сто седемдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ и да представи доказателства за внасянето й. При неизпълнение на дадените указания касационната жалба ще бъде върната, а образуваното касационно производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на дължимата държавна такса или след изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: