Р Е Ш Е Н И Е
№ 704/2009 година
София, 18.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя/ съдията/ БАЛЕВСКА
гр. дело № 2328 / 2008 година, образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218и ГПК / отм./ и чл. 218а б.”а”ГПК / отм./.
Е.-Ю. Е. Р. и Л. Р. С., и двамата от [населено място] обжалват и искат да се отмени Решение от 03.12.2007 година по гр.възз.д.Nо 4237/2006 година на Софийския градски съд, с което е оставено 1./ е обезсилено Решение от 12.06.2000 година по гр.д. Nо 290/1999 година на Софийския районен съд по отхвърления иск по чл. 87 ЗЗД срещу [фирма] София и производството в тази част е прекратено и 2./ е отменено посоченото решение на СРС в останалите части като е постановено ново, с което са отхвърлени инцидентните установителни искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 472 ГПК / отм./ за признаване нищожността на инкорпориран в нотариален акт Nо */65 година договор и нотариално удостоверяване, както и иска по чл. 59 ЗЗД и са присъдени разноски по делото. Поддържа се, че в обжалваното въззивното решение е недопустимо, поради разгледани незаявени установителни искове за собственост , респ. неправилно , постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по см. на чл.218б б „б.” и б. ”в” ГПК/ отм./.
В срока по чл.218г ГПК / отм./ е постъпило писмено становище от ответника по касация- [фирма] С. , с която се поддържа , че касационната жалба е неоснователна по подробно изложените съображения.
Върховният касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./ , съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение ,Софийския градски съд в правомощията на въззивна инстанция , при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, 1./ е обезсилил решението на районния съд, В ЧАСТТА , с което същият се е произнесъл по заявеният при условията на евентуалност иск по чл. 87 ал.2 ЗЗД, приемайки , че съедняването с конститутивен иск, решението по който няма преюдициално правоотношение , е недопустимо и 2./ е оставил в сила решението на първата инстанция, В ЧАСТТА , по отхвърлените инцидентни установителни искове за признаване нищожността на инкорпорираната по НА Nо */1965 година договор за продажба и на нотариалното удостоверяване, както и по отхвърления иск за сумата от 1000 лв. , заявена на основание чл. 59 ЗЗД.
Със обжалваното решение прието :
1./ че не е налице нито едно от релевираните основания за нищожност , тъй като , че конкретната сделка не попада под приложното поле нито на ЗРПВПВНИ нито на ЗОЕГПНС за да се приеме, че има нарушения на установените с тях правила
2./ че сделката по НА Nо */1965 година не е нищожна поради невъзможен предмет поради прехвърляне от несобственик, както и че такова основание по чл. 26 ЗЗД няма ,
3./ че не е налице нищожна сделка на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие, след като пред нотариуса сделката е сключена от лице, с надлежно удостоверена представителна власт- а именно от Генералния директор на Д. ф. ; не е налице липса на правосубекност на Д. Ф. , има пълномощно и правата са в юридическото лице, което се явява разпоредител с имуществото , в последствие това имуществото е предоставено на държавната фирма Б. ф., преобразувана в ЕАД .
4./ че доколкото исканията на ищеците съдържат заявени инцидентни установителни искове за собственост и по тях липсва изрично произнасяне от първата инстанция , то пропускът на съда може да бъде преодоляна само с искане за допълване на решението , а при липсата на такова искане за допълване , то и въззивният съд не дължи произнасяне.
5./ с отхвърления иск по чл. 59 ЗЗД, съдът имплицитно се е произнесъл и по въпроса за собствеността на ищците. Искът е отхвърлен след като е прието, че ищците не са установили да са собственици на имота на посоченото в исковата молба основание.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Съдебното исково производство е образувано/ 05.01.1999 година / по иска на Е.-Ю. Р. и Г. Р. , заместена след смъртта и от Л. Р. С. срещу [фирма] С. за заплащане на сумата 1 000 000 лв./ неденоминирани/, на основание чл. 59 ЗЗД. Ищците са твърдяли , че са собственици на основание продажба и наследство на апартамент в [населено място] [улица] , пригоден за фотографско ателие- 200 кв.м., легитимирайки се с НА Nо */1937 година и удостоверение за наследници на П. Х. Р., който имот се ползва от ответниците без основание.
В хода на производството ответника – [фирма] С. е противопоставил правото си на собственост на процесния недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба по НА Nо */1965 година , правоприемство на държавна фирма „Б. ф.” и включване в капитала на търговското дружество от 1991 година.
Ищците по делото са оспорили правата на собственост на ответника [фирма] София по правоприемство на посочения нотариален акт от 1965 година , като са заявили т.н. от защитата на ищците инцидентен установителен иск за „недопустимост” на сделката по нот. акт */1965 година” /стр.55 делото пред районен съд/ на следните алтернативно посочени основания:
Нищожност на договорът, като сключен в нарушение на чл. 1 от ЗРПВПВНИ /отм./, тъй като сделките с вещни права се извършват чрез изпълкома на народните
/ искът за нищожност на посоченото основание е отхвърлен още от първата инстанция след като законосъобразно е прието, че сделката не попада в приложното поле на закона, чл. 1 визира сделки със вещни парва на незастроени или застроени с малоценни постройки недвижими имоти.
Недействителност на нотариалното удостоверяване и на договора, след като при сключването му не е представено удостоверение, че не е отчуждаван по ЗОЕГПНС .
Нищожност на договора на основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 36 ЗЗД поради липса на пълномощие и представителна власт при сключване на сделката на лицето В. В. и на нотариалното удостоверяване , тъй като същият не е могъл да изрази валидно съгласие и е налице нищожно удостоверяване по чл. 472 във вр. с чл. 470 ГПК/ отм./ и
Иск за частично разваляне на сделката по чл. 87 ал.2 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност .
I.Обжалваното решение на въззивния съд е процесуално допустимо.
При данните по делото за заявените инцидентни установителни искове, касаещи валидността на сделката по НА Nо */1965 година, не може да се приеме тезата на защитата на касаторите , че съдилищата са разгледали искове с погрешна квалификация или не са разгледали заявените установителни искове за собственост , след като анализирайки оспорените сделки и постановявайки крайния си правен резултат по заявения основен облигационен иск по чл. 59 ЗЗД/ а не по чл. 55 ЗЗД / касаещ заявена претенция за възстановяване на имущественото равновесие на разместени без основание материални блага между две правни сфери, а искане за възстановяване на дадено имуществено благо по нищожен или развален договор – т.е. без основание, респ. на отпаднало основание, въззивният съд е приел, че ищците не са установили основния правно-релевантен факт- а именно, че са собственици на процесния недвижим имот поради което и им се следва ползата от която са лишени, след като ответното търговско дружество ползва имота им .
При изричната формулировка на заявените в писмен вид инцидентни искове от ищците преди съд. заседание от 10.03.2000 година, доводите на същите страни по касационната жалба , в смисъл, че въззивното решение е недопустимо, поради погрешна правна квалификация, а именно разгледал е искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 472 ГПК / отм./ без да има заявени такива искове, а не е разгледал заявени инцидентни установителни искове по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ касаещи установяване и отричане правото на собственост, са неоснователни. Признаването правото на собственост на ищците по отношение на процесния недвижим имот, като основен правно релевантен факт за уважаване на облигационната претенция по основния иск по чл. 59 ЗЗД, е обусловено именно от правните изводи и разрешения по повод оспорванията на сделката от НА Nо */1965 година и нейните правни поледици за страните-продавач и страната-купувач , като съдът се е произнесъл, правилно спазвайки съотношението на обусловен – обуславящ иск.
Напълно правилна и в съответствие с процесуалните правила/ чл. 196 и сл. ГПК –отм./ е тезата на въззивната инстанция , че въззивният съд не следва да се произнася по законосъобразността на исковете , заявени пред първата инстанция , но по които липсва изрично произнасяне, доколкото заинтересованата страна не е поискала допълване на решението на първата инстанция. Това НЕ Е отказ от правосъдие, а съблюдаване на установен правен ред , а доколкото се касае до преюдициални спорове, от чието разрешаване зависи крайния резултат,то липсата на произнасяне по тях не може да обуслови недопустимост на решението след като разрешението по тези преюдициални правоотношения е имплицитно включено в решението по основния правен спор.
II. Обжалваното решение на въззивния съд е правилно.
С разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго,като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването.
Ползването на чужд недвижим имот , без правно основание за това и препятстването на собственика да го ползва съобразно неговата функционално предназначение в обема на правата , които има , от една страна сочи белезите на нарушеното право на собственост, а доколкото това фактическо положение препятства възможността собственика лично да ползва или отдава под наем/т.е. на правно основание/ имота, реализирайки имуществена облага, то правната квалификация на иска за сумите , претендирани като нереализирана полза, от която е лишен собственика, е чл.59 ЗЗД т.е. общата хипотеза на неоснователното обогатяване.
Предмет на доказване при тази квалификация на иска, е безспорно факта , че ищецът е собственик на имота, че ответникът ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и размера на вредата, изчислена на база сумата , с която собственикът е обеднял , тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото ми право на ползване на имота т.е. наемната цена на този функционален тип имоти.
За да отхвърли иска на Е.- Ю. Р. и Л. С. по чл. 59 ЗЗД ,с обжалваното решение е прието, че ищците не са собственици на имота, след като са зачетени правата на собственост на ответника. Изводите на съда са правилни, обосновани и законосъобразни.
С НА Nо */1937 година Е. Х. Р., собственик на процесния недвижим имот , легитимация по НА Nо */1936 година по Закона за етажната собственост/ отм./, продава на П. Х. Р. – майка и С. Х. Р.- брат общо ? идеални части от апартамент в [населено място] [улица] , пригоден за фотографско ателие със площ от 200 кв.м. с право в полза на продавача на изкупуване в 6 м. срок ако плати цялата цена по чл. 285 ЗЗД от 1892 година / отм/.
С НА */1965 година , между Е. Х. Р., чрез адв. С. К. по силата на нотариално пълномощно 11 715/15.07.1965 година и В. В. , в качеството му на Генерален директор на Д. ф. –С. въз основа на Заповед Nо П -2 / 30.01.1965 година на Комитета за култура и изкуство, в сключен договор за покупко-продажба по силата на който продавачът Е. Х. Р. продава собственото си фотографско ателие- апартамент в [населено място] [улица] , пригоден за фотографско ателие с площ от 200 кв.м.,удостоверявайки право на собственост , продавачът Е. Х. Р. удостовери с НА Nо */1936 година, пълномощно и описани в акт документи.
Въз основа на така представените два нотариални акта , въззивният съд е направил правилния, логичен и в пълно съответствие със закона извод , че към момента на сключване на сделката по НА Nо */1965 година продавачът / праводател и наследодател на ищците / Е. Х. Р. с бил едноличен собственик на разпоредения недвижим имот – а именно апартамент в [населено място] [улица] , пригоден за фотографско ателие- 200 кв.м.
Изводите са направени при точното прилагане на чл. 285 във вр. с чл. 221 ЗЗД от 1892 година / отм./, касаещ хипотезите на продажба с „договорното изкупуване”, при което за да остане купувачът неотменен собственик, продавачът следва да не e упражнил правото си на изкупуване в посочения/ договорен или редуциран от закона / срок. Покупко-продажбата по НА Nо */1937 година е сключена под прекратително условие и при неговото сбъдване- т.е. при упражняване правото на изкупува тя е недействителна ex lege чл. 67 ЗЗД /1892 г./, установяващ че „задължението, сключено под едно условие, което го поставя в зависимост само от волята на този, който се е задължил, е недействително”, а според чл. 75 ЗЗД от 1892 год. /отм./- изпълненото условие има обратно действие до деня , в който задължението се е сключило”.
С обжалваното решение правилно е съобразено , че само и доколкото е налице настъпилата по право недействителност на сделката по НА Nо */1937 година , то продавачът е могъл да се легитимира като единствен собственик с нот.акт */1936 година по сделката през 1965 година , като именно тази негова легитимация е удостоверил с акта си Нотариуса О. , посочвайки доказателствата въз основа на който се е убедил , че продавача е собственик на имота.
Не е допуснато релевираното нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата по делото, след като същите са анализирани задълбочено, фактите са установени въз основа на надлежнo събрани доказателства, логическите връзки между фактите са установени и правилно е съобразена правната рамка на материалния закон.
Правилно, обосновани и при спазване на закона , въззивният съд е направил извод , че договорът за продажба по НА Nо */1965 година не може да бъде приет за нищожен , нито като недействително нотариалното удостоверяване на релевираните основания.
Изводите на въззивния съд , че договорът не е нищожен на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД, като сключен в нарушение на чл. 1 от ЗРПВПВНИ /отм./, тъй като сделките с вещни права се извършват чрез изпълкома на народните следва изцяло да се споделят. Правилно е прието, че искът за нищожност на посоченото основание следва да се отхвърли тъй като сделката не попада в приложното поле на закона,Разпоредбата на чл. 1 ЗРПНВПНИ /отм./ визира сделки със вещни права на незастроени или застроени с малоценни постройки недвижими имоти, а процесният апартамент-фотографско ателие няма характера на имот от посочената от законодателя категория. Обоснован и законосъобразен е извода на въззивния съд , че процесният договор не е сключен и в нарушение на ЗОЕГПНС, след като процесният обект – преустроен във фотографски ателие апартамент попада в категорията на неотчуждимите по чл. 5 ЗОЕГПНС обекти –помещения / магазини, лекарски кабинети,кантори работилници и др./ , необходими на собственика за упражняване на занятие .Съгласно чл. 22 ЗОЕГПНС на деклариране са подлежали имотите, подлежащи на отчуждаване , но не и тези, за който чл. 1 не намира приложение, поради което неоснователни са доводите за сключена сделка в нарушение на императивна правна норма.
Изводите на въззивния съд , че не са налице предпоставките на закона да се приеме , че е налице недействителност на нотариалното удостоверяване ,поради обстоятелството , че при сключването му не е представено удостоверение, че имотът не е отчуждаван по ЗОЕГПНС , са законосъобразни. След като имотът е бил от категорията на неподлежащите на отчуждаване имоти по чл. 1 ЗОЕПНС , то и не е било необходимо и представянето на декларация , като необходим за сключване на сделката документ, касаещ легитимацията на продавача като собственик.
Правилни и законосъобразни са изводите на въззивния съд, че не е налице нищожност на договора на основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 36 ЗЗД , поради невъзможен предмет , липса на пълномощие и представителна власт при сключване на сделката на лицето В. В. и на нотариалното удостоверяване , тъй като същият не е могъл да изрази валидно съгласие и нито е налице нищожно удостоверяване по чл. 472 във вр. с чл. 470 ГПК/ отм./
Константната съдебна практика приема , че не е налице нищожна разпоредителна сделка , когато е сключена от лице несобственик от гл.т. на пороци на волята .Правилно в тази насока са изводите на съда , че доколкото може да се поддържа / а това ищците не са доказали по делото/ че е сключен договор , по който като продавач се легитимира лице , което не е собственик изцяло или отчасти на обекта на разпореждане , то това не е сделка с невъзможен предмет/ т.е. разпореждане с неосъществимо имуществено благо/ и не е налице основание за нищожност по см. на чл. 26 ал.2 ЗЗД .
Законосъобразен и обоснован е извода , че не е налице нищожност на договора на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД, поради липса на съгласие , обусловена от липсата на пълномощно или от факта , че е сключена от лице, което не е представлявало правосубектна структура на М. н. к..В тази насока съдът е ценил нотариалния акт като официален свидетелстващ документ и е зачел правилно неговата формална доказателствена сила. Не е допуснато поддържаното с касационната жалба нарушен е чл. 188 ал.1 ГПК /отм./ поради необсъждането като доказателство на представеният Правилник за устройството и дейността на комитета по култура и изкуство, тъй като по силата на неговите разпоредби , ценени заедно с всички останали писмени документи по сключване на сделката, не може да се направи извода за липсата на елемент от фактическия състав – съгласие на К. п. к. и и., такова като съгласието е дадено от Д. н. ф..
Договорът е сключен при спазване на специалните изисквания на закона и при наличие на всички необходими документи , анализирани всестранно и задълбочено по делото, поради което релевиранитре основания за нищожност на договора и недействителност на нотариалното удостоверяване се явяват неоснователни.
Законосъобразно с обжалваното решение е обезсилено решението на по приетия и разгледан иск за частично разваляне на сделката по чл. 87 ал.2 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност .Изводите , че искът е недопустим в рамките за производството е правилен и се споделя изцяло от настоящия състав.Искът по чл. 87 ЗЗД за пълно или частично разваляне по съдебен ред на договор , с който се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти , е конститутивен по своята правна природа и едва с неговото уважаване и влизане в сила на решение собствеността се връща в патримониума на разпоредилия я собственик. Ето защо този иск не може да бъде съединен с иска по чл. 59 ЗЗД, доколкото този иск предполага безспорна собственост , като основание да се иска ползата от която като собственик ищецът е лишен да реализира от фактическото ползване на ответника, без основание.
Към момента на продажбата по НА Nо */1965 година продавачът Е. Х. Р. е бил собственик не целият имот- процесния апартамент, разпоредил се е валидно в полза на държавата в лицето на съответната нейна структура Д. ф. към К. п. к. и и., в последствие предаден за оперативно управление на държавната фирма Б. ф., регистрирана като търговско дружество [фирма] по ф.д. Nо 25594/1991 година и правоприемник на държавна фирма „Б. ф.” по баланса към 30 април 1991 година, с доказано правоприемство от Д. н. ф. 1963 година- 1970 г., Д. обединение ”Б. ф. до 77 г., С. к. Б. ф. – 81 г., Т.-п. о. б. ф. до 90 година и държавна фирма „Б. ф.” 90-91 година до „Б. ф. ‘ЕАД от 1991 година и до настоящия момент.
На основание чл. 64 ал.2 ГПК / отм./ в полза на ответника с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, поисканите в съдебно заседание разноски за защита на ответника, и установени от адвокатското пълномощно на адв.С. П.- САК в размер на 1200 лв. / хиляда и двеста лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК / отм./, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение от 03.12.2007 година постановено по гр. възз. д. Nо 4237/2006 година на Софийския градски съд- IV Б отделение на гражданската колегия.
ОСЪЖДА Е.-Ю. Е. Р. и Л. Р. С., и двамата от [населено място] да заплатят на [фирма] София сумата 1200 лв. / хиляда и двеста лева/ разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :