О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София 16.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№360 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1357 от 15.12.08г. по гр.д. №1206/08г. на Варненския окръжен съд е отменено решението по гр.д. №9281/06г. на Варненския районен съд и е уважен предявеният отрицателен установителен иск – признато е за установено по отношение на ищците С. Д. М., Х. Д. К. и С. Д. К., че ответниците Ж. Т. Д. и Д. М. Д. не са собственици на реална част с площ от 308,70 кв.м. от имот пл. №108, находящ се в гр. В., район “В”, местност “Ч”, при граници на реалната част: имот №106, останалата част от имот пл. №108, южната граница на имот пл. №19 и път, очертана с червен цвят на скицата на лист 90 по гр.д. №9281/06г. на ВРС.
Въззивният съд е приел, че искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от лица, на които е признато правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници върху бивша нива от 4 дка, попадаща в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и включваща процесната реална част от имот пл. №108. Решението на поземлената комисия е постановено при действието на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, ред. ДВ бр.68/99г. и §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това решение няма конститутивно действие, тъй като границите на имота, върху който ще се извърши възстановяването още не са определени със заповед на кмета по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Те не биха могли да водят иск по чл.108 от ЗС за процесния имот, но имат правен интерес от отрицателен установителен иск – че ответниците не са негови собственици, въпреки извършеното от тях изкупуване, с оглед възможността този имот да бъде отреден за ищците с плана на новообразуваните имоти, като част от имота на техния наследодател.
По съществото на правния спор е прието, че с решение №130-4-4 от 26.07.88г. на ИК на ОбНС В. на ответницата Ж е предоставено право на ползване по ПМС №26/87г. върху хавра с площ от 0,6 дка, част от която е процесния имот. Земята е била оценена на 24 300лв. с протокол от 20.04.94г., в който е посочено, че тя е застроена със сграда на стойност 6585 лв. и строителни подобрения на стойност 16337лв. Сумата по оценителния протокол е платена и ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт № 69/2006г. През 2004г. ответницата е поискала да изкупи и разликата над заплатените от нея 600 кв.м. и със заповед №0151/26.0405г. на кмета на община В. тя е определена за купувач. За да приеме, че въпреки изкупуването ответниците не са придобили собствеността върху земята, въззивният съд е отчел свидетелските показания, че основите и приземният етаж на съществуващата към настоящия момент триетажна сграда са правени през 1988-1989г., но след това няма данни тя да е била завършена към 01.03.91г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците. В нея те поддържат, че решението противоречи на приетото в решение №514 по а.х.д. №913/05г. на Варненския окръжен съд – че са придобили правото на собственост върху спорния имот още през 1994г. Считат, че това противоречие обуславя основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Освен това твърдят, че владеят имота от 1988г., а като собственици – от 1994г. и са го придобили по давност към момента на завеждане на исковата молба. Считат, че по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците в производството оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Няма противоречива съдебна практика по въпроса дали извършеното от ползувателите по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ изкупуване на предоставената им за ползване земя е противопоставимо във всички случаи на бившите собственици. Решението по а.х.д. №913/05г. на Варненския окръжен съд, на което се позовават жалбоподателите, е по спор за оценката на допълнително изкупените от тях 131 кв.м. от предоставения им за ползване имот. В това производство не се е разглеждал спор, свързан с вещният ефект от изкупуването, а само спор за оценката на част от имота. Ето защо изложените от административния съд мотиви, че правото на ползване е трансформирано в право на собственост още през 1994г. са само елемент от обосновката, че жалбоподателите имат право да изкупят и разликата над 600 кв.м., оценката на които е спорна, без съдът да е вземал становище по въпроса за конфликта на права между ползувателите и бившите собственици. Тъй като обуславящият материалноправен въпрос по настоящото дело е именно този конфликт, не може да се приеме, че спорът е разрешен по различен начин в решението по административното дело.
Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По посоченния материалноправен въпрос, свързан и с давността като способ за защита на ползувателите на земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, решението на ВКС по конкретния правен спор би имало значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1357 от 15.12.08г. по гр.д. №1206/08г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 36,60 лв. по сметка на ВКС и да представят в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще им бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: