Р Е Ш Е Н И Е
№705/2010
гр.С. 17.01.2011г.
в името на народа
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 1388 по описа за 2009 г.,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. П. Ч. чрез адв. В. Б. против решение на Софийски градски съд, постановено на 09.02.2009 г. по гр.д. № 2776/2009 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1630/07.12.2009 г. по следните въпроси: 1.може ли въззивният съд да постанови неприсъствено решение, ако първостепенният е отказал да стори това в нарушение на закона; 2 съдът обвързан ли е от правната квалификация, дадена на субективното материално право от ищеца и съответно може ли да присъди суми, ако са дължими по мениджърски договор вместо по трудов.
Съставът на Върховния касационен съд дава следните отговори:
По първия въпрос:
Постановяването на неприсъствено решение не е безусловно, дори при наличие на предпоставкитe по чл. 239 ГПК, тъй като решаващият състав следва да прецени дали искът е вероятно основателен, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства, съответно вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Тази преценка на съда не подлежи на инстанционно обжалване – нито чрез частна жалба, нито с въззивна. Ако намери искането за основателно, съдът постановява решение, което не се мотивира по същество и то е окончателно. Защитата срещу него може да се осъществи само по пътя на отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК или с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането, продължава съдебното производство по общия ред и постановява решение, в което обсъжда всички твърдения, доводи и възражения на страните, преценява събраните доказателства, гради фактически и правни изводи, въз основа на които се произнася по материалноправния спор. Правомощията на въззивната инстанция са на съд по съществото на спора. Оплакванията във въззивната жалба очертават рамките на въззивното производство, но не променят характера му, което значи, че въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт, включително и когато се ползва от обосновката на първата инстанция /чл. 272 ГПК/. Ето защо, въззивната инстанция не само, че не може да проверява правилността на заключението по чл. 239, ал. 3 ГПК на първоинстанционния съд, но постановяване на неприсъствено решение от втората инстанция се явява несъвместимо с характера на нейните правомощия.
В случая, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение като е отказал да извърши проверка на преценката на районния съд по чл. 239, ал. 3 ГПК, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, нито сам е постановил такова.
По втория поставен въпрос:
Съдът е длъжен да прилага точно закона и не е обвързан от разбирането на страните относно приложимия материален закон. Предмета на иска се индивидуализира в исковата молба чрез страните, правопораждащите юридически факти и заявеното искане. Следователно, ако се търси изпълнение на договорно задължение за изплащане на сума, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора, като сам определи вида на договора и съобрази обстоятелствата по делото с разпореденото от законодателя.
Постановеното решение от Софийски градски съд е противно на дадения по горе-отговор от настоящия състав. Искът на А. П. Ч. против [фирма] за заплащане на суми е отхвърлен, защото според съда те не са дължими по трудово правоотношение. Установено е, че договорът между тях е мениджърски.
Правилно съдът е определил вида на облигационната връзка между насрещните страни, но е следвало да разгледа спора според приложимата материалноправна норма. Въззивната инстанция е отхвърлила иска само, защото ищецът се е обосновал на неточна правна квалификация, което, както стана ясно не обвързва правораздавателния орган, нито е задължение на страните.
Съдът е следвало да извърши също така и преценка за валидността на първоинстанционното решение – в случая за родовата подсъдност на исковете – за главница и лихви, всеки от тях с цена над 25 000 лв. Както стана ясно, спорът не е трудов, поради което и за родовата подсъдност се прилага общото правило на чл. 104, т. 4 ГПК, а именно, че исковете са подсъдни като първа инстанция на окръжен съд /Софийски градски съд/.
В заключение, атакуваното решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото изпратено за разглеждане на Софийски градски съд като първа инстанция.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение на Софийски градски съд, постановено на 09.02.2009 г. по гр.д. № 2776/2009 г.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане на родово компетентния по спора като първа инстанция Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: