О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
ГР. София, 19.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.05.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2036/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №640/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от К. М. срещу касатора иск по чл.79 от ЗЗД, за реално изпълнение на сключения между страните договор за доставка на природен газ, като ответникът по иска е осъден да възстанови подаването на газ към имота на ищеца, след заплащане от последния на направените от ответника разходи за възстановяване на доставката.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Намира, че въпросът: при предявен иск за реално изпълнение на договор по чл.79, ал.1 ЗЗД и при направено от ответника – длъжник възражение, че не изпълнява задължението си, защото ищецът е неизправна страна по договора и има / неизпълнено/ насрещно задължение, допустимо ли е / може ли да се постанови/ осъдително решение с диспозитив, с който страните са осъдени да изпълнят едновременно насрещните си задължения, без да е посочен размерът на насрещното задължение на ищеца, като този размер не е определен и в мотивите на решението ? – се решава противоречиво от съдилищата. Представя р. по гр.д. №1680/07 г. на СГС, с което – при осъждане на страните да изпълнят едновременно на осн. чл.90 ЗЗД, въпросът е разрешен по различен начин, като насрещните задължения са определени по вид и размер.
Намира, че въпросът: При направено от ответника – длъжник възражение, че не изпълнява задължението си / да достави газ/ по сключен между страните договор, защото ищецът е неизправна страна по договора и има неизпълнено насрещно задължение / за разходите по доставката/, следва ли въззивната инстанция за разпредели доказателствената тежест по отношение доказване размера на насрещното задължение на ищеца, при условия , че това не е извършено от първоинстанционния съд в доклада по чл.146, ал.1 и 2 ГПК, а въззивният съд променя резултата от спора и уважава иска, като осъжда страните да изпълнят едновременно насрещните си задължения ? – е от значение за спора и точното прилагане на закона, защото не е разработен в съдебната практика.
ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първия от въпросите, поради противоречие на въззивното решение с посоченото от касатора р. по гр.д. №1680/07 г. на СГС – осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК и във връзка с приетото за възражението по чл.90 ЗЗД в ТР №1/13 г., т.4.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №640/14 г. от15.12.14 г.
Указва на касатора [фирма] да внесе в едноседмичен срок държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 25 лв. и в същия срок да представи вносен документ.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: