Р Е Ш Е Н И Е
№ 705
гр.София, 27.10. 2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Гражданска колегия, ІІІ г.о. в открито заседание на тридесети септември две хиляди и девета година, в състав:
Председател : Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова
като разгледа докладвано от съдията Богданова гр.д.№ 740/2008г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ-то г.о., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, ал.1 б.”а” ГПК /отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Е. С. от гр. Д. срещу въззивно решение от 13.11.2007 г. по гр.д. № 67/2007г. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 4.04.2007г. по гр.д. № 2490/2006 г. на Д. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗК „С”, с. В., обл. Добрич частичен иск за сумата 9000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди- пропуснати ползи от нереализирана печалба от производство на земеделска продукция на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва и в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваните части е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост на същото, отменителни основания по чл.218б, ал.1 б.”в” ГПК /отм./. и моли същото да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което се уважи искът.
Ответната страна не е подала писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Д. окръжен съд е оставил в сила решението на Д. районен съд, с което е отхвърлен иска на П. С. срещу ЗК „С” с. В., Д. обл. за заплащане на сумата 9 000 лв., представляваща обезщетение на част от пропуснатите ползи от нереализирана печалба от производство на земеделска продукция, за стопанската 2005/2006 г. Приел е, че ответната к. ползва земеделските земи за които ищецът и настоящ касатор е сключил договори за аренда на основание договори за наем сключени с арендодателите. Срокът на договорите за наем обхващал и стопанската 2005/2006 г., поради което земите се ползвали от нея на правно основание и не бил налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.
В съответствие със събрани по делото доказателства въззивният съд правилно е приел, че жалбоподателят като арендатор и собствениците на процесните земеделски земи като арендодатели са сключили на 16.08.2005 г. и 25.11.2005 г. договори за аренда, за срок от пет години. Съгласно постигната между страните договореност арендодателите са се задължили да предадат на жалбоподателя обекта в състояние отговарящо на позването му, както и да осигурят спокойно и безпрепятсвено ползване на имота. Въз основа на сключените между коооперацията и собствениците на земеделските земи през 2003 г. договори за наем земята е била отдадена под наем на кооперацията за срок от четири години. При наличието на тези договори, за които не е било установено да са прекратени съдът е приел, че ползването на земите от ответната к. е въз основа на тях, което изключва противоправно поведение, и за нереализираната от жалбоподателя печалба от производство на земеделска продукция от същата земя тя не дължи обезщетение.
За да е налице фактическия състав на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД ищцът с оглед разпределението на доказателствената тежест трябва да докаже, че претърпяните от него вреди са резултат от виновното и противоправно поведение на ответника. В случая жалбоподателят – ищец не е доказал нереализираната печалба да е в резултат на противоправно поведение от страна на членове на ответната кооперация. Данните по делото сочат, че ползването на земеделските земи през 2005/2006 г. е въз основа на сключените договори за наем. Същите са валидни, не са прекратени едностранно или по взаимно съгласие от страните, което налага извод, че ответната к. ползва земеделските земи на договорно основание. Сключените през 2005 г. арендни договори между собствениците на отдадените под наем земи и жалбоподателя обхващат част от срока на наемните договори, в която се включва и стопанската 2005/2006 г. След като ответната страна обработва земите на правно основание- валидно наемно правоотношение не може да се приеме, че това съставлява противоправно действие, което е лишило жалбоподателя от възможността за обработва същата земя и от произведената продукция да реализира печалба. Изводът на въззивния съд, че по делото не е установена противоправност в поведението на членове на кооперацията, което да е в причинна връзка с пропуснатите ползи е изведен въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. В тази връзка неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл.188 ГПК/отм./. Правилно е прието от въззивния съд, че сключените през 2003 г. наемни договори са валидни. С представената пред въззивната инстанция нот.покана от 2005 г. отправена до ответната страна наемодателите са потвърдили наличието на наемни правоотношения с кооперацията от преди 2005 г., чието прекратяване са поискали. Договорите не са прекратени поради неизпълнение или по взаимно съгласие, което налага извод, че същите са валидни, до който извод правилно е стигнал и въззивният съд. Наличието на валидно договорно правоотношение въз основа на което ответната страна обработва земеделските земи, предмет и на договора за аренда не може да обуслови извод за противоправност в поведението й. След като претендираните от жалбоподателя вреди, изразяващи се в пропуснати от нереализиране на селскостопанска продукция, не са в резултат на противоправно поведение на ответната страна, то искът за тяхната обезвреда е неоснователен и правилно е отхвърлен. Не ответната страна, а арендодателите са поели задължение да предадат на жалбоподателя обекта в състояние което отговаря на ползването му по договора, както и да му осигурят спокойно и безпрепятствено ползване на имота /чл.4.1 и 4.1 от договора/.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице основания за касиране решението на въззивния съд и то като правилно ще следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВА В СИЛА въззивно решение от 13.11.2007 г. по гр.д. № 67/2007 г. на Д. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: