Р Е Ш Е Н И Е
№ 706
София, 28.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, І-во отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр.д. № 1737/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./ вр. чл. 218а, ал.1, б. „а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. П. , действащ като едноличен търговец с фирма “Р” гр. П., срещу въззивното решение № 2* от 14.12.2007 г. по в. гр. д. № 2057/07 г. на Пловдивския окръжен съд. Оплакванията са за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска – касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК /отм./.
От ответниците по касация Б. И. И. , действаща като едноличен търговец с фирма “Ю” счита жалбата за неоснователна, О. гр. П. не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение № 40 от 04.04.2007 г. по гр. д. № 1800/06 г. на Пловдивския районен съд и производството е прекратено поради недопустимост на предявения от касатора иск за установяване, че договор от 26.05.2005 г. за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, с който О. гр. П. прехвърлила на Б. И. правото на собственост върху 26.324% ид. ч. от УПИ IV-КОО по плана на гр. П., ж. к. “Т”, с площ от 623.00 кв. м., е нищожен поради противоречие с пар. 17, ал. 2, изр. 2 от ПЗР на ЗУТ.
Въззивният съд приел, че преклузивният 6-месечен срок по допускане на процедура по изменение на действащ подробен устройствен план с цел временният строеж, изграден по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, да получи траен устройствен статут, е изтекъл на 02.07.2001 г. Това влече невъзможност ищецът да претендира право на строеж и съответно лишава от правен интерес претенцията да се обяви за нищожен договорът за покупко-продажба на идеална част от имота.
Обжалваното решение е правилно.
По делото е установено, че както ищецът, така и ответницата Б, са построили в терен – общинска собственост, временни постройки по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./. След отмяната на тази норма /ДВ, бр. 6 от 1998 г./ и преуреждането на обществените отношения във връзка със застрояването на населените места, за такива постройки, изградени върху държавни и общински терени, е създаден особеният режим на пар. 50а от ПЗР на ЗТСУ /Нов – ДВ, бр. 124 от 1998 г./. Предвидено е в установени преклузивни срокове ползувателите на сградите да сезират органите, които упражняват правото на държавна, съответно на общинска собственост, с искане за установяване на постоянен градоустройствен статут на същите чрез изработване и одобряване на частични изменения на подробните градоустройствени планове. В случай, че такъв статут бъде установен, ползувателите могат да придобият право на строеж за тези постройки или право на собственост върху терена, като го да изкупят по реда на пар. 50а, ал. 7.
С молба от 31.03.1999 г., копие от която е приложена на л. 24 по в. гр. д. № 2057/07 г. на Пловдивския окръжен съд, ищецът е упражнил правото си да иска придаване на постоянен градоустройствен статут на изградената от него временна постройка. Молбата не е уважена.
При действието на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, с пар. 17 от ПЗР, в сила от 02.01.2001 г., се предвиди възможност строежи от посочения вид да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план. С ал. 2 на пар. 17 отново е предвиден срок, в който може да се открие процедура за установяване на постоянен устройствен статут на временните постройки, който е определен на 6 месеца от влизане на закона в сила – т. е. до 02.07.2001 г.
В рамките на този срок, с молба вх. № Т* от 24.01.2001 г. ищецът е поискал да се допусне процедура за създаване на траен устройствен статут на изградения от него обект.
По молбата е поставен отказ с протокол № 34 от 13.06.2001 г. на ЕСУТ при общината, който с решение от 31.01.2006 г. по адм. д. № 1178/01 г. на Пловдивския окръжен съд е обявен за нищожен и преписката е върната на компетентния орган – общинския съвет, за произнасяне.
Съображенията, по които въззивният съд е отказал да придаде правно значение на висящността на административното производство, са законосъобразни. Положителното разрешаване на въпроса за статута на изградените като временни постройки е предоставено на собственика на терена, върху който те са построени. Запазването им е свързано с преценка по целесъобразност от съответния орган дали постройките са необходими, при положение, че се намират в терен, отреден за предвидено по плана мероприятие. С оглед цялостното уреждане на обществените отношения във връзка със застрояването на населеното място, законодателят е поставил краен срок, в който тази преценка следва да се извърши. След изтичането на 02.07.2001 г. на установения 6-месечен срок е отпаднала компетентността на общинския съвет да приема решения по пар. 17 от ПЗР на ЗУТ. По тази причина още към 31.01.2006 г. – момента на постановяване на решението по адм. д. № 1178/01 г. на Пловдивския окръжен съд и изпращане на преписката на общинския съвет гр. П., последният не е бил компетентен да се произнесе положително по искането на касатора. Възможните разрешения са били органът да постанови решение, с което да отхвърли искането поради отпаднала компетентност, или да не се произнесе по него. В разглеждания случай явно общинският съвет е процедирал съобразно втората правна възможност, предвид липсата на данни за произнасяне до приключване на устните състезания пред въззивния съд.
Предмет на иска за установяване на нищожност е договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен между собственика на терена и ответницата И, на изградената от която постройка с придаден постоянен градоустройствен статут. Твърди се, че този договор прегражда възможността ищецът да постигне целения правен резултат, а именно да придобие право на строеж, което предполага дворното място да е изцяло общинска собственост.
Съществуването на правен интерес от установителен иск е предпоставено от оспорването на претендираното от ищеца право или претендирането на отричаното от него право. Тези форми на правен спор, свързани със смущаване на нормалното упражняване на правата на ищеца, пораждат нуждата от защита с установителен иск. Когато се иска прогласяване нищожността на договор от трето лице, което не е страна по сделката, последната трябва да смущава неговото правно положение. В разглеждания случай страните не са изправени пред такава хипотеза, предвид липсата на компетентност общинският съвет да се произнесе положително по искането на касатора по пар. 17, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ след 02.07.2001 г. Това от своя страна води до недопустимост на предявения установителен иск.
Правилността на обжалвания съдебен акт не се засяга от определянето на ищеца и ответник по въззивната жалба като “жалбоподател” в мотивите към постановеното решение. Допуснатото нарушение не е съществено, защото не е повлияло на правилното установяване на фактическата обстановка и формирането на съответните прави изводи.
Като постановено в отсъствие на въведените с жалбата основания за касиране, обжалваното въззивно решение следва съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответницата по касация Б. И. следва да се присъдят разноските за производството пред Върховния касационен съд в размер на 600 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 2* от 14.12.2007 г. по в. гр. д. № 2057/07 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. В. П. , действащ като едноличен търговец с фирма “Р” от гр. П., ж. к. “Т”, бл. 100, вх. А, ет. 1, ап. 1, да заплати на Б. И. И. , действаща като едноличен търговец с фирма “Ю”, от с. гр., ж. к. “Т”, бл. 81, вх. В, ет. 2, ап. 6, разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 600 /шестстотин лв./ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: