ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 706
София, 11.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 648/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. ”Н” – Руска федерация срещу Решение № 156 от 16.ІІ.2009 г. по гр.д. № 1075/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 4.І.2008 г. по гр.д. № 632/ 2003 г. на СГС в частта, с която е признато за установено, че О. ”Н” – Руска федерация е носител на авторско право върху графично изображение, съставляващо образен елемент на комбинирана търговска марка, заявена за регистрация пред Патентно ведомство на РБългария от “Братя Б. – Н. , О. и синове” ООД със заявление вх. № 5* и е постановено друго, с което е отхвърлен искът по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.), вр. чл. 26 ал. 3 т. 5 б. ”б” 1 ЗМГО, с оплакване за нарушение на материалния закон. В Молба (изложение на основанията за допускане на касационно обжалване) жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с приложимото право, в противоречие с друго решение на САС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК, като представя копия от Решение по гр.д. № 631/ 2003 г. на СГС и от Решение по гр.д. № 756/ 2008 г. на САС. Поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като счита, че правилното решаване на въпроса за приложимото право е от значение за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба ”Н” Е. – гр. В. по съображения, изложени в писмен Отговор, сочи, че е налице противоречива съдебна практика на САС, и възразява, че не е налице основание за допускане по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, излага и съображения за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 26 ал. 3 т. 5 б. ”б” ЗМГО, който е отхвърлен, и приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед посочения от жалбоподателя правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, и съобразно данните по делото, може да се изведе материалноправният въпрос, разрешен от съда и той е: носител ли е ищецът – чуждестранно юридическо лице на авторско право върху създаденото произведение, за да се противопостави на предприети от ответника неправомерни действия по ползване на марката и кой е приложимият закон, по който ще се изведе претендираното от ищеца право. Тези въпроси са релевантни за делото, тъй като от решаването им зависи изходът на спора.
Очевидно изложените въпроси се решават противоречиво от съдилищата, като жалбоподателят представя копия от невлезли в сила Решение по гр.д. № 631/ 2003 г. на СГС и Решение по гр.д. № 756/ 2008 г. на САС, с които е уважен иск по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.) вр. чл. 26 ал. 3 т. 5 б. ”б” ЗМГО на О. ”Н” – Руска федерация срещу Й. Г. К. и е признато за установено, че ищецът е носител на авторско право върху графично изображение, съставлаващо образен елемент на фигуративна търговска марка, заявена от ответницата за регистрация пред Патентното ведомство на Р България. От извършената служебна справка се установява, че с Определение № 64/6.ІІ.2009 г. по т.д. № 664/ 2008 г. на ВКС, ТК не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, с което същото е влязло в законна сила.
Налице е основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Тъй като е налице съдебна практика по приложението на чл. 26 ал. З т. 5 б. ”б” ЗМГО и по чл. 99 ал. 2 ЗАПСП, които норми не са неясни и не предизвикват съмнения и спорове при тълкуването на вложеното в тях съдържание, не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
След внасяне от жалбоподателя на следващата се държавна такса делото следва да се насрочи за разглеждане на касационната жалба по същество. Жалбоподателят следва да представи доказателства за законовата уредба към 1972 г., съобразно която твърди, че е носител на авторско право върху графичния знак, съставляващ произведение, създадено по трудово правоотношение в Н. завод за гуми – гр. Н., Република Татарстан, Руска федерация, в бившия СССР. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 156 от 16.ІІ.2009 г. по гр.д. № 1075/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да представи доказателства за действащата нормативна уредба към 1972 г., съобразно която твърди, че е носител на авторско право върху графичния знак, съставляващ произведение, създадено по трудово правоотношение в Н. завод за гуми – гр. Н., Руска федерация, бивш СССР, както и на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.11.2008 г.) да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 15 лв., при неизпълнение на което делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: