Р Е Ш Е Н И Е
№ 707
гр. София, 28.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора ……………,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 815/2008 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК/2007 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на П. Ц. С., Л. И. С., починала в хода на производството пред въззивния съд, заличена и на нейно място конституиран наследника й Ц. П. С., Е. П. К. , И. К. Т., Г. Б. Б., Н. П. Н., П. П. Н., М. М. М., Д. К. С. и Е. З. С., всички от гр. П., чрез адв. А, адв. Е адв. Светозар Л. , и тримата от АК П. , срещу въззивно решение № 2* от 10.12.2007 г. на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д. № 3050/2006 г., с което е оставено в сила решение № 110 от 16.10.2006 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 1216/2005 г., с което са отхвърлени предявените от П. Ц. С., Л. И. С., Е. П. К. , И. К. Т., Г. Б. Б., Н. П. Н., П. П. Н., М. М. М., Д. К. С., Е. З. С. против М. Г. Ч. , починала в хода на производството пред първоинстанционния съд, заличена и на нейно място конституирани наследниците й Х. М. Ч. и Ч. М. Ч., М. Х. Ч. , починал в хода на производството пред въззивния съд, оставил за наследници Х. М. Ч. и Ч. М. Ч., конституирани вече като главни страни, М. П. П., Е. В. Е., всички от гр. П., искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са носители на 7/18 ид. части от правото на строеж върху собствената на община П. идеална част от дворно място, представляващо поземлен имот пл. № 910 с обща площ от 376 кв.м., попадащи в УПИ * – жилищно строителство, кв. 28 – нов, 249 – стар по плана на ІІ градска част на гр. П. от 1983 г. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. В производството е конституирана като трето лице – помагач община П..
Ответниците по жалбата Х. М. Ч., Ч. М. Ч. М. П. П. и Е. В. Е., не изразяват становище по нея.
Третото лице помагач община П. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявени са субективно съединени искове по чл. 97, ал. 1, ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са носители на 7/18 ид. части от правото на строеж върху собствената на община П. идеална част от дворно място, представляващо поземлен имот пл. № 910 с обща площ от 376 кв.м., попадащи в УПИ * – жилищно строителство, кв. 28 – нов, 249 – стар по плана на ІІ градска част на гр. П. от 1983 г. С решение № 110 от 16.10.2006 г. по гр.д. № 1216/05 г., исковете са отхвърлени от Пловдивския районен съд, който е приел, че ищците не притежават ограничени вещни права върху реституирания на ответниците имот, който не е бил засегнат от мероприятието, за което е бил отчужден.
Решението е обжалвано от ищците и Пловдивският окръжен съд, с решение № 2* от 10.12.2007 г. по в.гр.д. № 3050/2006 г. е оставил в сила първоинстанционното решение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правото на строеж върху имот, представляващ чужда собственост е различно от правото да се ползва този имот, както и че построената сграда, собственост на ищците, не попада в реституирания на ответниците имот.
С предявяването на установителните искове ищците целят да установят, че общината е собственик на 7/18 ид. части от процесния имот и те като носители на ограничено вещно право на строеж, учредено им със Заповед № 1305/19.09.1978 г., са носители в същия обем и на правото на строеж върху земята, представляваща общинска собственост. Настоящата инстанция счита, че така предявените искове правилно са отхвърлени от въззивния съд, но основанията за това са различни от изложените в мотивите на обжалваното решение съображения. В случая, така както са предявени исковете, не е налице пасивната материалноправна легитимация, тъй като те е следвало да бъдат предявени и срещу общината, а не тя да бъде привлечена като трето лице – помагач на ищците. Това е така, тъй като ищците претендират, че са носители на правото на строеж върху терен, част от който представлява общинска собственост и пасивно легитимиран е носителят на правото на собственост върху терена, върху който се твърди, че съществува учредена суперфиция, а именно – общината и третите лица, придобили част от имота по реституция. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че след като правото на строеж е реализирано с построяването на жилищната сграда, същото се е трансформирало в право на собственост на ищците върху конкретните жилищни обекти. По тези съображения като краен резултат решението на въззивния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна, да бъде оставена без уважение.
Вън от изложеното, ищците като придобили право на строеж върху общинска земя обосновават своя правен интерес от предявяване на този установителен иск с оглед възможността да придобият съответната идеална част от правото на собственост върху общинската земя. Действително § 27 от ЗС дава възможност на лицата, в полза на които е учредено право на строеж върху земя, представляваща държавна или общинска собственост, да изкупят тази земя, ако правото на строеж е учредено до 13.07.1991 г. Това е една правна възможност, за която ищците не са доказали, че са предприели действия за нейната реализация и която от своя страна обуславя пасивната материалноправна легитимация на общината по тези установителни искове.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2* на Пловдивския окръжен съд от 10.12.2007 г., постановено по в.гр. дело № 3050/2006 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: