ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 707
София, 03. юни 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1430 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1958/28.10.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2037/2014, с което е обезсилено решение № 1045/14.02.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 6500/2011 по предявения павлов иск срещу А. С. К. за обявяване на недействителността на извършената между него и С. И. К. сделка, както и по всички останали искове – по отношение на 1/3 от имота и е потвърдено същото решение в необезсилената част по предявените искове за прогласяване нищожността на същата сделка като привидна, отхвърлени са предявените искове срещу А. С. К. и Т. И. Г. за прогласяване нищожността на сключената между тях сделка, прекратено е производството по иска срещу С. П. С., че не е собственик на процесния имот, отхвърлен е предявеният срещу нея ревандикационен иск и е прекратено производството по павловия иск срещу А. С. К. и Т. И. Г. за извършената между тях сделка.
Недоволни от решението са касаторите И. С. К. и Й. С. К., представлявани от адв. Я. С. от САК, което го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна и правното значение на изходящия от приобретателя писмен документ, в който се признава привидността и за принадлежността на качеството кредитор от наследниците по отношение на техния наследодател, който се е разпоредил с възложен му по делба негов наследствен имот, преди обезсилване на възлагането, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата А. С. К., представляван от адв. Е. Д. – Стоилова от САК взема становище за нейната основателност, като счита, че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а въззивното решение е по същество неправилно.
Ответницата по жалбата С. П. С., представлявана от адв. О. Ш. от САК я оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че наследниците не са кредитори, а правоприемници на своя наследодател, както и че изходящото от една от страните по двустранна сделката обратно писмо не може да бъде ценено като доказателство, тъй като не може да бъде противопоставено на другата страна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследниците на прехвърлителя не са негови кредитори, а правоприемници, поради което не са процесуално легитимирани да искат обявяването на извършена от него сделка за относително недействителна по отношение на тях, те са легитимирани да оспорят валидността на извършената сделка с иск, но само за частта, която съответства на наследствените им дялове. Предявеният иск за обвяване нищожността на прехвърлителната сделка между наследодателя им и първия ответник (техен сънаследник) като привидна е неоснователен защото изходящото от него обратно писмо не може да бъде ценено като доказателство, тъй като не може да бъде противопоставено на другата страна, съответно действителна и последващата сделка, с която първият ответник е продал имота на втория. Прехврляният имот е собственост на третата ответница, която го е закупила от втория, поради което е отхвърлен и равандикационният иск срещу нея, а предявеният срещу нея отрицателен установителен иск за собственост, правилно е прието от първоинстанцинния съд, че е недопустим.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като първите два правни въпроса обуславят решението по иска за нищожност и ревандикационния иск, а третият – решението по павловите искове, които подлежат на разглеждане в случай на отхвърляне на иска за нищожност.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1958/28.10.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2037/2014.
Указва на касаторите И. С. К. и Й. С. К. и им предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесат по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 3.398,00 лева като представят документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.