Р Е Ш Е Н И Е
№ 708
София, 19.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3579 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
В. Д. В. от гр. С. обжалва решението на Софийски градски съд, постановено на 22.10.2007г. по гр.д. № 4567/2004г. в частта,с която след отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение е осъдена да заплати на съделителя А. И. К. сумата 7974.25лв. обезщетение за лишаване от ползуване на съсобствен имот на основание чл.31,ал.2 ЗС за периода 01.07.1999г.-31.03.2004г.,както и в частта,с която е осъдена да заплати в полза на бюджета на основание чл.293а ГПК8отм./ сумата 317,78лв. Поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост -отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1, буква“в” ГПК/отм./. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено в обжалваната част.
Постановеното от Софийски градски съд по гр.д. №4567/2004г. на 22.10.2007г. въззивно решение е обжалвано и от съделителя А. И. К. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от него срещу В. Д. В. иск с правна квалификация чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 1272 щатски долара,както и за увеличения пред въззивната инстанция размер до сумата 2048лв. Поддържа,че в тази част решението на въззивния съд е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон-отменително основание по смисъла на чл.218б,ал.1,буква”в” ГПК/отм./.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ съделителят А. И. К. изразява становище,че подадената от В. Д. В. касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговарят на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и са допустими.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите във връзка с изложените в жалбите касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Производството е за делба във фазата по извършването,като предмет на разглеждане е предявената от съделителя А. И. К. по реда на чл.286 ГПК/отм./ претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуването на съсобствения недвижим имот за периода 01.07.1999г.-31.03.2004г.,както и за заплащане на обезщетение за забава по реда на чл.86 ЗЗД.
С обжалваното решение,постановено на 22.10.2007г. по гр.д. №4567/2007г. Софийският градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд в частта,с която предявеният от А. И. К. срещу В. Д. В. иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС е отхвърлен и вместо това е осъдил В. Д. В. да заплати на основание чл.31,ал.2 ЗС за периода 01.07.1999г.-31.03.2004г. сумата 7944.25лв.,а за разликата до пълния предявен размер от 9262лв. е отхвърлил иска като неоснователен. В частта,с която е отхвърлен предявеният от А. И. К. срещу В. Д. В. иск с правна квалификация чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 1272 щатски долара постановеното от първоинстанционния съд решение е оставено в сила. За увеличения пред въззивната инстанция размер до сумата 2048лв. предявеният от А. И. К. иск е отхвърлен като неоснователен.
Прието е,че през исковия период съсобственият между В апартамент,находящ се в гр. С., ж.к.”М” е ползуван от В. Д. и родените от брака на страните деца М. ,родена на 19.01.1979г. и В. ,родена на 13.11.1982г.,като В. Д. и дъщерята В. са ползували едната стая,дъщерята М. и нейното семейство са ползували другата стая,а холът е бил заключен и до него,както и до останалите помещения в жилището А. И. не е имал достъп. Прието е,че В. Д. дължи обезщетение за ползуването на целия имот,вкл. и за помещенията,ползувани от дъщерите на страните,тъй като същите са ползували имота с нейно съгласие безвъзмездно при условията на чл.243-249 ЗЗД,т.е. по този начин се е осъществявало лично ползуване от страна на съделителката В.
Искът за заплащане на обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД е приет за неоснователен,тъй като поканата за заплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС няма действието на покана,която да постави ползуващия съсобственик в забава по смисъла на тази разпоредба.
В частта,с която В. Д. е осъдена да заплати на А. И. обезщетение за лишаване от ползуване в размер на 7944.25лв. решението на въззивния съд е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. Основателни са изложените в касационната жалба на В. Д. оплаквания за неправилно приложение на материалния закон /чл.31,ал.2 ЗС/ и за необоснованост.
Ползуването на недвижим имот от страна на единия от съсобствениците по смисъла на чл.31,ал.2 ЗС се изразява в установяване на фактическа власт върху имота по начин,който да препятствува достъпа на другия съсобственик до този имот и съответно възможността му да ползува имота съобразно правата си в съсобствеността. Подобно препятствуване би било налице ако само единия от съсобствениците разполага с ключ,а оттам и с достъп до имота,докато другият съсобственик е лишен от възможността за достъп,а оттам и от възможността за реално ползуване,дори част от помещенията да са свободни и да не се ползуват от никого. В случая обаче подобна хипотеза не е налице. Съделителката В. Д. и родените от брака на страните пълнолетни деца през исковия период са ползували само две от стаите в жилището,т.е. ползуването се е осъществявало от В. Д. и допуснатите от нея в имота лица до размера на нейните права в съсобствеността като холът е бил свободен и не са съществували пречки А. И. да упражнява фактическа власт върху това помещение,т.е. да ползува имота съобразно правата си. Същият е разполагал с ключ от апартамента,т.е. имал е възможност за достъп /бравата не е сменяна след прекратяването на брака между съделителите/. Обстоятелството,че инцидентно при посещение в присъствието на св. М не е могъл да отключи външната врата,тъй като отвътре е имало ключ само по себе си не обуславя наличие на възпрепятствуване от страна на другия съсобственик по смисъла на чл.31,ал.2 ЗС. Възпрепятствуване би било налице,ако се установи,че пречките са били създадени именно от другия съсобственик,а не от останалите обитаващи жилището лица,както да са били създадени умишлено,т.е. умишлено с цел да бъде възпрепятствуван достъпът на А. И. до съсобственото жилище другият съсобственик да е поставил ключ от вътрешната страна на вратата. Доказателства, посредством които да се устатнови осъществяването на подобни факти и обстоятелства по делото не са представени. И доколкото е установено, че с изключение на този случай А. И. е посещавал жилището и е имал възможност да ползува хола /не е установено някой да е препятствувал тази възможност,нито е установено съвместното ползуване да е било невъзможно/,неправилно въззивният съд е приел,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на В. Д. за заплащане на обезщетение по реда на чл.31,ал.2 ЗС. В тази част постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено по реда на чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ и вместо това предявеният от А. И. иск бъде отхвърлен.
И доколкото искът с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД е обусловен от изхода на спора по иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване,за който пък е прието,че е неоснователен,настоящият състав приема,че в частта,с която предявеният по реда на чл.86,ал.1 ЗЗД от А. И. иск е отхвърлен постановеното от СГС решение следва да бъде оставено в сила на основание чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./.
С оглед крайния извод за неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено и в частта,с която В. Д. е осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 317.78лв. Вместо това А. И. следва да бъде осъден да заплати същата сума,тъй като предявеният от него иск е неоснователен и съответно отхвърлен.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението,постановено на 22.10.2007г. по гр.д. № 4567/2004г. по описа на Софийски градски съд,ВК,ІV-то “Г” отделение в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд В. Д. В. е осъдена да заплати на А. И. К. на основание чл.31,ал.2 ЗС и за периода 01.07.1999г.-31.03.2004г. сумата 7944.25лв. ведно със законните лихви от 09.04.2004г. както и в частта,с която В. Д. В. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 317.78лв.,т.е. за разликата между дължимата по извършването на делбата такса в размер на 1545лв. и присъдената в полза на бюджета сума от 1862.78лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. И. К. срещу В. Д. В. иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване на апартамент №65 ,находящ се в гр. С.,ж.к.”М”,бл.501,вх.3, ет.1 за периода 01.07.1999г.-31.03.2004г. за сумата 7844.25лв.
ОСЪЖДА А. И. К. да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху отхвърлената част от иска в размер на 317.78лв. /триста и седемнадесет лева и 78ст./.
ОСТАВЯ В СИЛА решението,постановено на 22.10.2007г. по гр.д. № 4567/2004г. по описа на Софийски градски съд,ВК,ІV-то”Г” отделение,в частта,с която е оставено в сила първоинстанционното решение ,с което е отхвърлен предявеният от А. И. К. срещу В. Д. В. иск с правна квалификация чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 1272 $ и в частта,с която искът с правна квалификация чл.86,ал.1 ЗЗД е отхвърлен до размер над сумата 1272 $ до увеличения пред въззивната инстанция размер до сумата 2048лв.
Председател:
Членове: