Р Е Ш Е Н И Е
№708
София, 23.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети септември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
гр.д. № 883/2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/2007 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Т. от гр. В., против въззивно решение № 285 от 06.12.2007 г. на В. окръжен съд, постановено по гр. д. № 485/2007 г., с което е отменено решение № 999 от 04.07.2007 г. на В. районен съд, постановено по гр. д. № 406/2006 г., с което са отхвърлени предявените от О. В., представлявана от кмета И. Ц. Н. , против Д. Г. Т., искове, с правно основание чл. 108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаването на владението върху недвижим имот, представляващ ПИ № 625 по кадастралния план на гр. В., идентичен на парцел **** в кв. 243, с площ от 339,36 кв.м., при съседи: бул. “., ПИ № 6* и ул. “., и чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ за отмяна на нотариален акт № 38, т. V, рег. № 6* н.д. № 796/2003 г. на Н. Б. Т. , с район на действие В. районен съд и е уважен отрицателно установителния иск за собственост, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ относно процесния имот, както и искът по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./. В жалбата са наведени доводи в подкрепа на оплакванията за недопустимост, поради произнасяне по непредявен иск и неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със съответните указания.
Ответникът по жалбата – община В., не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Първоначално са предявени от О. В., представлявана от кмета д-р И обективно съединени искове срещу Д. Г. Т., с правно основание чл. 97, ал. 1, ГПК /отм./, за признаване за установено, че ответникът не е собственик на процесния имот/отрицателно установителен иск за собственост/ и с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ за отмяна на нот. акт № 38/2003 г. Въз основа на писмена молба от ищеца, с протоколно определение от 18.09.2006 г., постановено по гр.д. № 406/2006 г. на В. районен съд, на основание чл. 116 ГПК/отм./, е допуснато изменение на предявените искове, а именно преминаване от отрицателно установителен иск за собственост по отношение на процесния имот, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, в осъдителен, с правно основание чл. 108 ЗС, със заявен петитум – да бъде признато за установено по отношение на ответника Д. Г. Т., че община В. е собственик на имот УПИ * общ. в кв. 243 по плана на гр. В., като същият бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на този имот. С решение № 999 от 04.07.2007 г. по гр.д. № 406/06 г., Видинският районен съд е отхвърлил исковете, като е приел, че ответникът държи имота на основание прехвърлено от суперфициарите учредено им от общината право на строеж върху процесния имот, което не е погасено по давност. По жалба на ищеца, с решение № 285 от 06.12.2007 г., постановено по гр.д. № 485/2007 г., Видинският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е признал за установено по отношение на ответника, че същият не е собственик на процесния имот, с площ от 339,36 кв.м. Със същото решение въззивният съд е отменил нот. акт № 38//2003 г.
Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Първоначално съдът е бил сезиран с отрицателно установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът не е собственик на процесния имот. В производството пред първоинстанционния съд на основание чл. 116 ГПК/отм./ е допуснато изменение на петитума на иска, като от отрицателно установителен се е преминало в осъдителен /ревандикационен/ иск относно процесния имот. Поради това, настоящата инстанция намира, че след като с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск, чийто петитум е изменен своевременно на основание чл. 116, ал. 1, изр. трето ГПК/отм./ в първоинстанционното производство, е налице произнасяне по непредявен иск. С това решение ВОС не се е произнесъл по търсената от ищеца защита, като не е съобразил допуснатото по правилата на ГПК /отм./ изменение на иска. В съответствие с диспозитивното начало на процеса, съдът е бил длъжен да се произнесе по иска така, както е допуснато изменението на петитума, а именно иск по чл. 108 ЗС. Непроизнасянето по този иск обуславя недопустимост на постановеното от въззивния съд решение, с оглед на което и на основание чл. 218ж, ал. 2 ГПК/отм./, вр. с чл. 209 ГПК/отм./, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по основателността на предявения иск с оглед наведените в исковата молба твърдения за фактите и обстоятелствата, свързани с ревандикацията на процесния имот. В тази връзка по отношение на предявения и обусловен от ревандикационния иск иск по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ следва да се отбележи, че не подлежат на обезсилване нотариални актове за сделки, когато по иск на трето лице е призната или обявена недействителността/непротивопоставимостта/ на сделката. Между страните сделката може да не е засегната от порок, а зачитането на недействителността й по отношение на третото лице ще бъде гарантирано от вписване на положителното съдебно решение. На отменяване и изменяване по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм.//частично или напълно обезсилване/ подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка, но не и конститутивните/нотариалните актове за сделки/. С оглед на така дадената квалификация на констатирания от настоящата инстанция порок на обжалваното решение, разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани. По дължимостта на същите следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото по реда на чл. 218з, ал. 4 ГПК /отм./.
С оглед на изложените съображения и при спазване разпоредбата на чл. 218ж, ал. 2 ГПК /отм./, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като процесуално недопустимо следва да бъде обезсилено. Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост. Тъй като недостатъкът е неотстраним пред касационната инстанция, след като се обезсили атакуваното решение, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените по-горе указания.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 2 ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 285 от 06.12.2007 г. на В. окръжен съд, постановено по гр.д. № 485 от 2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на В. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :