Решение №708 от 26.5.2014 по гр. дело №2218/2218 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 708
гр. София, 26.05.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2218 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 11/05.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 1480/2013 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ – за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка”, наложено от ответника със заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че ищеца по делото М. С. е работила по трудово правоотношение като кондуктор. Посочено е, че на 01.03.2013 г. е извършена проверка от инспектори на влакова композиция, с посочен участък на проверката, както и състав на обслужващата бригада на влака, поименно, сред които лица е и ищцата по делото. Посочени са поименно нередовните пътници /от общо 16 души/, които са пътували във влака, с посоката на пътуване и номерата на билетите им, както и в какво се състои нередовността им. Посочено е, че ищцата не е изпълнила своите задължения да провери пътниците и да им издаде билети за пътуването им, доколкото същите са били нередовни. Посочени са разпоредбите от „Инструкция за влаковия кондуктор”, които са нарушени от ищцата при констатираното нарушение на трудовата дисциплина, както и общите текстове на чл.187, т.3 и т.10 КТ, сочещи неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила и неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение. Въззивният съд е приел, че не е посочено времето и мястото на извършването на нарушението, с посочването на точния час на извършването на нарушението, както и че заповедта за налагането на наказанието не е мотивирана, относно това, по какъв начин посочените факти попадат в приложното поле на посочените в заповедта норми и с кое точно свое действие ищцата не е изпълнила възложената работа, не е посочена формата на вината. Приел е също така, че препращането на заповедта към друг документ – докладната записка не води до законосъобразността на наложеното наказание, тъй като не може да се установи, че в докладната преписка, с която ищцата е запозната, нарушението е описано със своите признаци в пълнота.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, в противоречието с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос относно необходимостта в заповед за налагане на дисциплинарно наказание да се посочва точния час на извършването на нарушението на трудовата дисциплина, като дадения от въззивния съд отговор на този правен въпрос е положителен. В тази връзка се сочи противоречие със задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 647/11.10.2010 г., по гр.д.№ 1348/2009 г. на ВКС, ІV гр.отд. В това решение е даден отговор на правния въпрос в следния смисъл, че разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда, че “Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага”. Визираната правна норма изисква посочване на това, “кога е извършено дисциплинарното нарушение”. В тази си част разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че в заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се посочи датата на извършване на нарушението или период, в случай, че нарушението/нарушенията не са извършени на една и съща дата. Не следва обаче да се вменява на работодателя посочването и на точно определен час на извършване на нарушението. Такова изискване трябва да бъде изрично предвидено, а законът не го предвижда. Липсва обаче законова пречка, по преценка на работодателя, в заповедта за дисциплинарно уволнение да се посочи и часът на извършване на дисциплинарното нарушение. Това разрешение на правния въпрос се различава от даденото от въззивния съд и е основание за допускане до касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне, като на касатора се укаже да внесе държавна такса в размер на 25 лева по сметката на ВКС, за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11/05.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 1480/2013 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
УКАЗВА на [фирма] да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 25 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето й, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top