ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 708
София, 03. юни 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1898 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 17.12.2014 г. по гр. д. № 9198/2014, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 30.04.2014 г. по гр.д. № 52587/2013, като е отхвърлен предявеният иск за признаване незаконността на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Недоволен от решението е касаторът И. Х. П., представляван от адв. В. М. от АК – София, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правото на работодателя, след като е отправил до работника или служителя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, да го оттегли без съгласието на работника или служителя, който /въпрос/ има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], представлявано от адв. Г. Н. от АК – Пловдив, я оспорва като счита, че същата е неоснователна, а обжалваното решение правилно, както и че посоченият въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, нито има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „търговски пътник” по безсрочен трудов договор, като с едностранно предизвестие от 09.09.2013 г., връчено на ищеца на същата дата, на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2 КТ, вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата), ответникът го е уведомил, че след изтичане на законния срок от 30 дни ще прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание. Със заповед № 30/02.10.2013 ответникът е оттеглил предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и е разпоредил служителя да се яви на работа за изпълнение на трудовите му задължения. Със Заповед № 38/30.10.2013 на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, вр. с чл. 187, т. 1 КТ, изразяващо се в неявяване на работа за периода от 04.10.2013 г. до 21.10.2013 г. Въззивният съд е приел, че момента на прекратяване на трудовото правоотношение е връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение, а не с изтичане на срока на отправеното от работодателя предизвестие, тъй като е неприложима нормата на чл. 326, ал. 4 КТ, която предвижда съгласие на работодателя, когато предизвестието се оттегля от работника или служителя до срока на изтичането му.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата. Касаторът е освободен от такса.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 17.12.2014 г. по гр. д. № 9198/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.