3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 708
гр. София,08.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28 септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №5/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.София срещу решение №1538 от 11.10.2011 г. по в.т.д. № 523/2011 на САС, с което е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение №240 от 16.03.2009 г. по т.д. №421/2008 г. на СГС и определение от 03.04.2009 г. на същия състав за допълване на решението в частта за разноските и е прекратено като недопустимо производството по иска на касатора срещу [фирма]-София за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство с решение от 21.03.1994 г. на СГС по ф.дело №7791/1992 г. – увеличаване на уставния капитал на ответното дружество чрез апорт на 4/5 идеални части от правото на собственост върху масивна жилищна сграда в [населено място], [улица] .
В жалбата се излагат доводи и оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна изразява становище за недопускане до касационно обжалване и неоснователност на касационната жалба .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което приема за недопустимо производството по иска на касатора срещу [фирма]-София за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство с решение от 21.03.1994 г. на СГС по ф.дело №7791/1992 г. – увеличаване на уставния капитал на ответното дружество чрез апорт на 4/5 идеални части от правото на собственост на масивна жилищна сграда в [населено място], [улица] при липса на елемент от сложния фактически състав на правото на апорт по чл.72 ал.1 от ТЗ-отразяване в дружествения договор на съдружниците с апортни вноски, вида на тези вноски и паричната им оценка и основанието на правата, съставът на въззивния съд се позовава на влязло в сила решение №694/23.02.2010 г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 264/2009 , с което е признато за установено по отношение на ищеца по настоящето дело [фирма], че ответникът по настоящето дело [фирма] е собственик на 4/5 идеални части от имота. Решаващият съд е приел, че като последица от това съдебно решение въпросът за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот на [фирма] е решен окончателно между страните, което изключва активната легитимация на ищеца по настоящето дело [фирма], а от там и правото му на иск.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора правни въпроси, които се свеждат до въпроса за допустимостта на иска по чл. 431 ал.2 от ГПК/отм./ за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство – увеличаване на уставния капитал на ответното дружество чрез апорт при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което въпросът за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот на ответното дружество като придобито по силата на същия апорт е решен окончателно между страните.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. По тези законови критерии така формулираният правен въпрос се явява обуславящ изхода на спора. По този конкретен процесуалноправен въпрос липсва формирана задължителна практика на ВКС и не е представена от страната казуална такава/ представените копия от съдебни решения не засягат така поставения конкретен въпрос/. При това положение е налице основанието за допускане до касация предвидено в чл.280 ал.1, т.3 от ГПК: въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е налице необходимост от тълкуване, с оглед правоприлагането по конкретния правен спор.
С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1538 от 11.10.2011 г. по в.т.д. № 523/2011 на САС.
УКАЗВА на касатора [фирма]-гр.София да внесе държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок.
След внасяне на таксата да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.