O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
София, 01.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесет и осми юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 262 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 27654/1.12.2009 година, заявена от П. Г. К. от гр. П., подадена чрез адв. С срещу въззивно Решение Nо 1691 от 26.10.2009 година по гр.възз.д.Nо 3413/2008 год. на Пловдивския окръжен съд по отхвърления иск по чл. 109 ЗС и по чл. 45 ЗЗД.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с довод, че по въпроса за необходимостта при постановяване на решенията , съдът да обсъди доказателствения материал по делото мотивирано и в съвкупност, и недопустимостта решението да почива на предположения, решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с ППВС 7/65 и Решение Nо 117/57 г. на ОСГК и цитираните решения на състави на ВС. Поддържа се , че въпросът за зачитане на доказателствената сила на нотариалния акт и приложението на чл. 143 ГПК / отм./ и чл. 154 ГПК / отм./ при оспорване на нотариалния акт е разрешен в смисъл, противоречащ на неговото разрешение с Решение Nо 1107/1971 г. на ВС-III отд., Решение Nо 1263 /1957 год. ВС-I отд., Решение 111/1983 г. на ВС и Решение 10/1981 г. на ОСГК. Поддържа се , че по въпроса за пределите на дипозитивното начало в гражданския процес , решението на възиивния съд е постановено в противоречие с Решение 117/1957 год. на ОСГК на ВС и Решение Nо 6/1974 год. на ВС I отд .
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника чрез ад. Е. К. , с което се поддържа , че решението на въззивния съд е парвилно.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
С посоченото решение ,окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 142 от 14.10.2008 година по гр.д. Nо 4320/2007 година на Пловдивския районен съд по отхвърлените искове , заявени от П. Г. К. срещу Т. А. М. и Е. К. М. по чл. 109 ЗС за събаряне на останалата част от тераса , построена върху пристройката, находяща се до северната стена на триетажна жилищна сграда в гр. П. ул.” Шандор П. ” 19 , да възстанови в първоначалния вид покрива на втория етаж на пристройката с цел отстраняване на течове, да не извършва занапред действия , които биха причинили теч в жилището, както и на основание чл. 45 ЗЗД са заплатят сумата 572 лв. обезщетение за вреди , да се заплати сумата 5110 лв. обезщетение за пропуснати ползи, формирани от разликата между среднопазарната наемна цена и получената за времето от 01.12.2004 година до 1.12.2004 година , когато не е имало наематели или цената е била занижена поради наличните течове в жилището.
За да отхвърли исковете , въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал материално-правната си легитимация на собственик на втория етаж на пристройката, тъй като самата пристройката, като обект на разпоредителната сделка по НА Nо 26/2000 година не е самостоятелно обособен обект на правото на собственост и не представлява жилище по см. на закона- ЗУТ, ЗТСУ/ отм./ и не може да брани твърдяното от него право на собственост по отношение на пристройката, без да обсъжда наличието на останалите правно-релевантни за предприетата петиторна защита факти.
При данните по делото и преценка на наведените доводи за наличие на основания за допустимост на касационното обжалване, съобразени в контекста на разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС , настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай са налице основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК .
Допустимостта на обжалването пред касационния съд се обуславя, ако поставеният въпрос е от значението за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства .
Констатирайки , че релевираният процесуално правен въпрос за пределите на дипозитивното начало в гражданския процес , е разрешен от възиивния съд в противоречие с цитираните Решение 117/1957 год. на ОСГК на ВС и Решение Nо 6/1974 год. на ВС I отд . досежно възможността без надлежно сезиране , съдът да се произнесе по валидността на сделка, от която за страната – произтича защитимото по делото материално право, настоящият състав намира , че именно в неговото приложено поле следва да се допусне касационното обжалване на решението на въззивния съд по исковете по чл. 109 ЗС и тези по чл. 45 ЗЗД досежно претенцията от 5 110 лева, касаещи иска за пропуснати ползи .
Останалите повдигнати въпроси , съставляват наведени довиди за допуснати нарушение на процесуалните правила като основания по см. на чл. 281 т.3 ГПК, които нарушения не могат да обусловят допустимостта на обжалването пред касационния съд.
Съгласно изискванията закона , касаторът П. К. дължи при допуснато касационно обжалване на съединените искове по чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД внасянето и на пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК е размер на сумата 152.20 лв./сто петдесет и два и о.20 лв. / , вносима по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 27654/1.12.2009 година, заявена от П. Г. К. от гр. П., подадена чрез адв. С срещу въззивно Решение Nо 1691 от 26.10.2009 година по гр.възз.д.Nо 3413/2008 год. на Пловдивския окръжен съд по отхвърлените искове по чл. 109 ЗС и по чл. 45 ЗЗД в размер на сумата от 5 110 лв. , съставляваща обезщетение за пропуснати ползи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………., за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.
УКАЗВА на касатора П. Г. К. лично и чрез адв. С да внесе дължима пропорционална ДТ от 152.20 лв. / сто петдесет и два и 0.20 лв./по сметка на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :