3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София11.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2473/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. И. М. – от [населено място] срещу Решение от 26.10.2012 г. по гр.д. № 433/2012 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено Решение от 24.12.2012 г. по гр.д. №522/ 2011 г. на Дупнишки районен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК на цесионера Д. И. М. – от [населено място] срещу длъжника С. Н. Ц. – от [населено място] за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответника за 10 000 евро по запис на заповед от 10.07.2008 г., със законната лихва от датата на заявлението 05.11.2010 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: спазена ли е формата за действителност на записа на заповед от 10.07.2008 г., в текста на който съществува ясно и категорично формулирано задължение за плащане от издателя на парична сума. Поддържа, че решението противоречи на ТР №1/28.12.2005 г. на ВКС, ОСТК: според чл. 535 т. 2 ТЗ записът на заповед трябва да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари, което означава тази сума да е посочена ясно и точно и е достатъчно да не е посочено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума. Заключава, че когато в записа на заповед се съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари, е изпълнено изискването на чл. 535 т. 2 ТЗ.
Ответникът по касационната жалба С. Н. Ц. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че въззивното решение не противоречи на ТР№1/28.12.2005 г. по т.д.№1/2004 г. на ВКС, ОСТК и че е в съответствие с установената съдебна практика по въпроса за формата на записа на заповед и задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземането по чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен иска на цесионера Д. М. срещу длъжника С. Н. Ц. по чл. 422 ГПК за установяване вземане на ищеца срещу ответника за сумата 10 000 евро, за която по ч.гр.д. №3023/ 2010 г. на Д. е издадена заповед за изпълнение по заявление на Р. Г. А. – поемател по запис на заповед от 10.07.2008 г., въззивният съд е изложил, че в записа на заповед липсва конкретизация в съдържанието на поетото задължение. Направил е извод, че е неопределено задължението на поемателя по т.2 от записа на заповед „да плати на падежа 06.06.2009 г. 10 000 евро или равностойността им в коли” – липсва ясно и определено изразена воля на поемателя да поеме безусловно задължение да плати определена парична сума, какъвто е текстът на чл. 535 т. 2 ТЗ. Приел е, че уговорената алтернативност на задължението за плащане, е недопустима определяемост на същото, което по законова дефиниция може да е само парично, и липсата на реквизита по чл. 535 т. 2 ТЗ – безусловно задължаване за плащане на определена сума пари – задължително съдържание за действителност на записа на заповед – води до нищожност на записа на заповед.
Искането за допускане на касационо обжалване е основателно. По приложението на чл. 535 от ТЗ, включително по въпроса за безусловния характер на менителничното задължение, съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2004 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСТК, което не е изгубило значението си при действието на ГПК от 2007 г. и е приложимо към въведеното със същия заповедно производство (чл. 417 т. 9 от ГПК). В посоченото ТР не е даден отговор на въпроса: Опорочен ли е запис на заповед досежно изискуемия се по чл. 535 т.2 ТЗ реквизит да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари, със записаното в него задължение на поемателя „да плати на падежа 10 000 евро или равностойността им в коли”, какво е значението на израза ”или равностойността им в коли” за действителността на записа на заповед, с който е поето задължение за плащане на сумата 10 000 евро. Отговор на този въпрос не е даден и в други съдебни решения, по него липсва съдебна практика, поради което касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 26.10.2012 г. по гр.д. № 433/2012 г. на Кюстендилски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе по сметка на ВКС държавна такса 400 лв., на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифата за ДТ в едноседмичен срок от съобщението и да представи по делото платежен документ, при неизпълнение на което задължение производството по делото ще бъде прекратено.
След внасянето на държавната такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: