– 4 –
РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. София 11.04.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 08.03.2017 (осми февруари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4448 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 2028/08.06.2016 година, подадена от Г. К. Д. за отмяна на решение № 538/14.06.2010 година, постановено по гр. д. № 930/2009 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК. В молбата си Д. излага твърдения, че след постановяването на решението, чиято отмяна се иска е предприел издирване на доказателства, при което е открил нови такива, които не са му били известни към този момент и затова не е могъл да се снабди с тях и да ги представи по делото, по което е постановено оспорваното решение. Тези доказателства са го мотивирали да подаде молбата за отмяна на касационното решение като са приложени към същата.
От насрещните страни по молбата за отмяна само М. Я. К. е изразил становище, че тя е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а останалите такива-У. Я. К. и Б. Я. Н. не са падали отговори на същата и не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:
Решение № 538/14.06.2010 година, постановено по гр. д. № 930/2009 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. е постановено в производство по реда на чл. 290 и следващите от ГПК. Със същото след като е отменил въззивното решение № 8567/22.01.2009 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 208/2008 година съставът на ВКС е постановил друго, с което е уважил предявения по делото иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като е приел за установено по отношение на М. Я. К., Б. Я. Н., У. Я. К., М. А. А., Н. А. С., Д. А. С., К. И. Д., Г. К. Д., О. И. Ш., С. М. Д., Ю. А. С. и Е. А. С., че към датата на внасянето в ТКЗС през януари 1957 година общият им наследодател Д. С. Т., починал през април 1957 година е бил собственик на спорните земеделски земи. Това решение не подлежи на обжалване, поради което съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК е влязло в сила от датата на обявяването му-14.06.2010 година. Исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска е било образувано през 2003 година.
Както се посочи по-горе Г. К. Д. искат отмяната решение № 538/14.06.2010 година, постановено по гр. д. № 930/2009 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Видно от разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, страната има възможност да оспорва съдебното решение само на основание на факти, които са настъпили след този момент. В този случай ще е налице ново фактическо положение, което ще доведе до промяна на съществуващите между страните правни отношения, поради което не се налага отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303 от ГПК. Съществува възможност в случаите, когато в хода на съдебното производство страната не е посочила обстоятелства, които са от значение за спора или не е представила доказателства за тях, съдебното решение да не отразява действителните отношения между страните по делото. Предвид настъпилата с влизането в сила на решението обвързаност от силата на присъдено нещо и невъзможността да се иска пререшаването на спора страната не би могла да санира този си пропуск чрез предявяване на нов иск за вече разрешения спор. Именно затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК дава възможност на заинтересованата страна, в случаите когато пропускът не се дължи на нейно недобросъвестно поведение, т. е. когато въпреки положената от нея дължима грижа тя не е могла да узнае или да се снабди със съответното доказателство, да иска отмяна на съдебното решение и провеждането на ново съдебно производство, в което новото доказателство да бъде преценено при разрешаването на спора. От посоченото следва, че новите писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество и затова при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му, дори и да са настъпили или създадени след предявяването на иска, в който смисъл е чл. 235, ал. 3 от ГПК. Наред с това новите доказателства могат да обосноват отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК и когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, но за това трябва да установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към този момент. Също така новите доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т. е. да подкрепят твърденията на страната и да би могло при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение. Тези доказателства трябва да не са били представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са били обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му. От посоченото следва, че обстоятелствата, които разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК дава защита на страната, в случаите когато делото не е било попълнено с релевантни за спора доказателства, не по нейна вина. Ако бъде констатирано това основание за отмяна на съдебното решение и молбата за това бъде уважена, заинтересованата страна ще може, във възобновеното производство по спора, да ангажира доказателствата при новото разглеждане на спора.
В конкретния случай Д. твърди, че са налице нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК, а именно списък декларация на земеделските стопани в [населено място] и учредителен протокол на ТКЗС в [населено място]. Молителят се е снабдил с двете писмени доказателства от Дирекция „Централен държавен архив” [населено място], като е получил първия на 18.4.2016 година, а втория на 16.05.2016 година. Тези доказателства обаче са съществували към 2003 година, когато е било образувано исковото производство, което е приключило с постановяването на решение № 538/14.06.2010 година, постановено по гр. д. № 930/2009 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и молителят е могъл, при полагане на необходимата грижа за защита на интересите си, да се снабди с тях и съответно да ги представи в хода на исковото производство. По делото липсват доказателства, че Д. не е могъл да узнае за съществуването на горепосочените писмени доказателства поради обективни причини или поради други независещи от него обстоятелства. Затова така представените с подадената от Г. К. Д. молба писмени доказателства не могат да обосноват отмяната на решение № 538/14.06.2010 година, постановено по гр. д. № 930/2009 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК. Още повече, че с оглед на унищожаването на самото исково производство, поради изтичането на срока за съхранението му, не може да бъде направена преценка за това дали действително се касае до нови доказателства, т. е. такива, които не са били представяни по делото или пък за такива, които са били представяни и преценявани от решаващия съд при постановяване на решението му.
С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК за отмяна решение № 538/14.06.2010 година, постановено по гр. д. № 930/2009 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и подадената от Г. К. Д. молба с вх. № 2028/08.06.2016 година за това трябва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2028/08.06.2016 година, подадена от Г. К. Д. от [населено място], [община], с Е. [ЕГН] за отмяна на решение № 538/14.06.2010 година, постановено по гр. д. № 930/2009 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.