Р Е Ш Е Н И Е
№71
гр. София, 02.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2318 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение №377 от 19.03.2018г. по гр.д. № 75/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 603 от 27.02.2017г. по гр.д.№ 62/2015г. на Пловдивски районен съд, с което: 1/е отхвърлен предявения от И. Г. Г. против Ж. Й. Ж. иск по чл. 108 ЗС относно дясната гаражна клетка със застроена площ 20,20кв.м. /означена като северозападен гараж на скицата на вещото лице на л.142 от делото/, намираща се в сграда с идентификатор ****, застроена на 39 кв.м., изградена в северната част на поземлен имот с идентификатор *** в [населено място] на [улица], както и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на гаражната клетка в размер на 1440 лв. за периода 01.01.2013г. -01.01.2015г.; 2/ уважен е предявения от Ж. Й. Ж. против И. Г. Г. насрещен иск за установяване правото на собственост върху същата гаражна клетка.
Касационната жалба е подадена от ищцата И. Г. и касае двете части на решението. Твърди се в жалбата, че с решението са присъдени непретендирани от ответника права, поради което е налице свръхпетитум. Освен това, заявеното от ищцата в мотивите е признато за нейна собственост, но в диспозитива искът й се отхвърля. Горното обосновава недопустимост, противоречивост и немотивираност на решението, според жалбоподателката. Поради това се иска обезсилване на решението или отмяната му като неправилно.
Ответникът Ж. Й. Ж. в писмения си отговор, изготвен от адв. Д., възразява срещу поддържаната от касатора недопустимост на решението, намира същото за правилно.
С определение № 28 от 14.01.2019г. е допуснато касационно обжалване на решението за проверка неговата допустимост в частта по насрещния установителен иск на Ж. Ж. и по-точно дали не е налице произнасяне по непредявен иск. В частта по предявения от И. Г. ревандикационен иск касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК за проверка на очевидната му неправилност поради противоречие между мотивите на съда, че праводателите на ищцата са били собственици на закупения от нея западен гараж и постановения диспозитив, че искът й за собственост на същия този гараж е неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Ищцата И. Г. твърди, че е собственик на гараж в [населено място], на [улица], с площ от 39 кв. м., състоящ се от две гаражни клетки, представляващ сграда с идентификатор ****, разположена в северната част на ПИ с идентификатор *** в [населено място]. Ищцата ползва едната гаражна клетка лявата /източна/, с площ от 18,85 кв.м., а дясната /западна/, с площ 20,20 кв.м. се владее от ответника без основание и тя е предмет на ревандикационния иск. В уточнението от съдебно заседание на 10.11.2015г. изрично е заявено, че искът е за дясната гаражна клетка с площ 20,20 кв.м. В този смисъл е и допуснатото от съда уточнение на петитума с определение от 18.11.2015г.
В отговора на исковата молба ответникът Ж. Ж. твърди, че неговите родители, а понастоящем той и майка му, са собственици на източната гаражна клетка. При изготвянето на кадастралната карта е допусната грешка като двата самостоятелни гаража са заснети като един и оттам са възникнали споровете. От своя страна, ответникът предявява насрещен установителен иск за собственост върху притежаваната от него по наследство от баща му 1/4 ид.ч. от източния гараж. /Според данните по делото майката В. Ж. Н. е починала на 12.03.2016г. и ответникът е единствен неин наследник, но това обстоятелство не е наведено по делото и изменение на петитума не е заявено/.
Приетата техническа експертиза установява, че в поземления имот са изградени два гаража, които са в една сграда; източният гараж е площ от 18,85 кв.м., а западният е с площ от 20,20 кв.м., като всеки от тях представлява самостоятелен обект по смисъла на §5, т.39 от ДР на ЗУТ.
Ищцата основава правата си на договор за покупко-продажба, сключен през 2005г. с Я. и Г. Н., по силата на който е придобила „гараж, построен в североизточната част на дворното място”, както и идеални части от поземления имот. В договора липсва друга индивидуализация на гаража. От приложените документи за собственост се установява, че до 1993 г. гаражите в имота са съсобствени между съсобствениците на терена В. Н. П., Е. К. Х. и Ю. К. Х., от една страна, и Й. Ж. Н. и В. Ж. Н., от друга. С договор за доброволна делба от 24.02.1993г. съсобствеността е прекратена, като първите трима са получили западния гараж, а вторите двама са получили източния гараж. Посредством няколко правни сделки В. Н. П., Е. К. Х. и Ю. К. Х. се явяват праводатели на ищцата, така че закупеният от нея гараж е западния. Й. Ж. Н. и В. Ж. Н. са родители на ответника Ж. Ж., като той притежава по наследство от баща си 1/4 ид.ч. от придобития от тях източен гараж /останалите 3/4 са на майка му/.
Разпитаните свидетели С. и К. сочат, че гаражите са построени от бащата на ответника и от другия съсобственик В. Х., като всеки от тях ползвал по един гараж – Ж. десния, а В. левия. Синът на ищцата, разпитан като свидетел, разказва, че при закупуване на имота им бил показан целия гараж от 39 кв.м.; до 2006г. ответникът не е ползвал гараж; поради възникнали спорове и извършено от него препятстване на достъпа, му бил предоставен за ползване един гараж.
При тези обстоятелства въззивният съд е отхвърлил ревандикационния иск на ищцата относно западния гараж и уважил установителния иск на ответника за същия гараж. Приел е, че ищцата се явява правоприемник на съсобствениците В. Н. П., Е. К. Х. и Ю. К. Х., които по делбата са получили западния гараж и именно този гараж е закупила ищцата през 2005г. Приел е също така, че родителите на ответника Й. и В. Н. са били собственици на източния гараж и по силата на наследствено правоприемство ответникът Ж. Ж. притежава 1/4 ид.ч. от него. Въз основа на това е заключил, че ищцата не се легитимира като собственик на процесния гараж с посочения от нея договор за покупка от 2005г., а ответникът е придобил правото на собственост върху 1/4 идеална част от същия този гараж по наследство, поради което предявеният от него насрещен установителен иск е основателен.
По основанията за допускане на касационно обжалване.
При проверка допустимостта на решението в частта по насрещния иск се установява, че то е постановено за предмет, различен от претендирания, т.е. в нарушение на диспозитивното начало и поради това е недопустимо. Насрещната претенция на Ж. Ж. е за източния/левия/ гараж, докато съдът го е признал за собственик на 1/4 ид.ч. от западния /десния/ гараж, каквато претенция той не е предявявал. Следователно съдът е разгледал непредявен иск, а не се е произнесъл по предявения такъв.
В частта по предявения от И. Г. ревандикационен иск решението се явява очевидно неправилно, като нелогично и вътрешно противоречиво. При преценка на данните за собствеността върху гаражите съдът приема, че праводателите на ищцата са били собственици на закупения от нея западен гараж. Без да изложи други съображения, накрая, в решаващите си мотиви, съдът сочи, че ищцата не е собственик на същия този гараж по силата на покупката от 2005г. и отхвърля иска.
По касационната жалба.
Предвид горните констатации основателни се явяват оплакванията в касационната жалба, че съдът не е изследвал дали е налице идентичност между двата гаража, предмет на първоначалния и на насрещния иск, както и че е присъдил на ответника/ищец по насрещния иск/ права, каквито той не е претендирал.
Установява се безспорно, че двата гаража са изградени в североизточната част на дворното място в една обща сграда, но всеки от тях представлява самостоятелен обект на собственост. Източният гараж /означен на скицата на вещото лице на л. 142 от първоинстанционното дело като североизточен/ е с площ от 18,85 кв.м., а западният /означен на същата скица като северозападен/ е с площ 20,20 кв.м. Предмет на ревандикационния иск на И. Г. е северозападния гараж /разположен отдясно, гледно с лице към гаражите/ – виж уточнението в с.з. на 10.11.2015г. и определението на съда от 18.11.2015г. Предмет на насрещния иск на Ж. Ж. е източния гараж с площ 20 кв.м. Следователно, предметът на двата иска е различен, а не един и същ, както е възприел въззивния съд.
Безспорно е също така, че по договора за доброволна делба от 1993г. родителите на ответника Ж. – Й. и В. Ж. притежават източния гараж, а праводателите на ищцата притежават западния гараж. Следователно, ищцата се легитимира като собственик именно на западния гараж. Фактът, че в договора за покупко-продажба от 2005г., с който тя придобива имота, е посочен “гараж, построен в североизточната част на дворното място“, без площ и други индивидуализиращи белези, не означава, че тя е собственик и на двата гаража /на цялата сграда с гаражите с площ 39 кв.м./, каквито са твърденията й в исковата молба. Придобитите от ищцата права са в рамките на това, което са притежавали нейните праводатели, а те са били собственици единствено на западния гараж. Въз основа на изложеното правото й на собственост върху този гараж е доказано.
Следва да се приеме за доказана и втората предпоставка на ревандикационния иск, а именно осъществяваното от ответника владение. Установява се от свидетелските показания, че западният гараж понастоящем се ползва от ответника, а и самият той не оспорва този факт. Тъй като този гараж е собственост на ищцата и липсва основание за осъществяваното владение, то предявеният ревандикационен иск е основателен.
Тук следва да се уточни, че според изнесеното от свидетелите и твърденията на самите страни, по неизвестни причини владението върху гаражите е разменено – ищцата е собственик на западния, а владее източния; ответникът е собственик на източния, а владее западния.
Основателността на иска за собственост предопределя основателност и на обусловения от него иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота. Приетата техническа експертиза на вещото лице Р. сочи, че средната пазарна наемна цена за гаража за исковия период от 01.01.2013г. до 01.01.2015г. е 1392 лв. и в този размер искът следва да се уважи. До пълния предявен размер от 1440 лв. искът е неоснователен.
Горното обуславя отмяна на обжалваното въззивно решение в частта за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС за западния гараж и иска за заплащане на обезщетение за ползване за същия гараж до размер на 1392 лв. и постановяване на ново за уважаване и на тези два иска.
В частта по насрещния иск въззивното решение следва да се обезсили като постановено по непредявен иск и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по предявения от Ж. Ж. установителен иск за собственост на 1/4 ид.ч. от източния гараж.
По разноските. Доколкото производството по делото не приключва изцяло, то дължимите между страните разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се определят при новото разглеждане в зависимост от крайния изход на делото и по двата иска.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №377 от 19.03.2018г. по гр.д. № 75/2018г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 603 от 27.02.2017г., поправено с решение № 3737 по гр.д.№ 62/2015г. на П. районен по предявения насрещен иск за признаване за установено по отношение на И. Г. Г., че Ж. Й. Ж. е собственик по наследство на 1/4 ид.ч. от северозападен гараж /дясната гаражна клетка/ със застроена площ 20,20 кв.м, намиращ се в сграда с идентификатор ****, застроена на * кв.м., изградена в северната част на поземлен имот с идентификатор *** в [населено място] на [улица], като постановено по непредявен иск.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за произнасяне по предявения насрещен иск относно 1/4 ид.ч. от източния гараж /лявата гаражна клетка/ с площ около 20 кв.м., намиращ се в горепосочената сграда и поземлен имот.
ОТМЕНЯ горепосоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от И. Г. Г. ревандикационен иск за западния гараж и съединения с него иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване за този имот за периода от 01.01.2013г. до 01.01.2015г. и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. Й. Ж. от [населено място], [улица], ет.1, че И. Г. Г. от [населено място], [улица], ет.4 е собственик на западния гараж /означен на скицата на вещото лице на л.142 от делото като северозападен гараж/, със застроена площ 20,20 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор ****, застроена на 39 кв.м., изградена в северната част на поземлен имот с идентификатор *** в [населено място] на [улица]. ОСЪЖДА Ж. Й. Ж. на основание чл. 108 ЗС да предаде на И. Г. Г. владението върху описания гараж.
ОСЪЖДА Ж. Й. Ж. да запати на И. Г. Г. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 1392/хиляда триста деветдесет и два/ лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползването на гореописания гараж за периода от 01.01.2013г. до 01.01.2015г., като за разликата до пълния предявен размер от 1440 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: