3
Р Е Ш Е Н И Е
N 71
С., 02.09.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар Л. Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
дело № 1193/2010 г.
Производство по чл.47, т.2-6 ЗМТА.
Образувано е по искове на Е. Н. Я., Я. П. И. и А. С. Р. за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА на арбитражно решение от 30.08.2010 г. и Решение от 27.10.2010 г. по В. № 324/2009 г. на АС при Б., с което са осъдени солидарно да заплатят на П. А. И. на основание чл.240 ЗЗД главница в размер на 21 000 лв. и възнаградителна лихва в размер на 546.49 лв., както и неустойка по чл.92 ЗЗД в размер на 331.61 лв.
Ищците поддържат, че решението, чиято отмяна се иска е постановено по спор, който АС при Б. не е компетентен да разреши. Позовават се на нищожността на съдържащата се в т.9 от процесния договор арбитражна клауза, като се излагат твърдения, че така, както е формулирана накърнява добрите нрави. Постигнатото съгласие една от страните да определи кой орган да разрешава споровете нарушавал принципа на равнопоставеност на страните и всъщност съдържал недопустим отказ от права, което е недопустим в правната ни система.
Липсата на компетентност на АС при Б. да решава спорове във връзка с „договор за заем от 20.05.2009 г.” освен това изрично била оспорена както с отговора на исковата молба, така и в първото и всяко следващо заседание по делото, но по релевираното възражение срещу недопустимостта на иска арбитражният съд се произнесъл едва с решението си.
Поддържа се и основанието по чл.47, т.4 ЗМТА с твърдения, че нито един от ищците не е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър или за арбитражното производство – нарушение на чл.12, ал.2 и 3, чл.31 и чл.32 ЗМТА и съответните членове от Правилника.
Основанието по т.5 на чл.47 ЗМТА е обосновано с твърдението, че атакуваното решение разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора, защото фактически липсва предмет на спора поради оспорване на 1-ва страница от „договор за заем” с дата 20.05.2009 г., като своевременно оспорен от тях частен документ, неносещ техните подписи.
Ответникът П. А. И. оспорва така предявения иск, като в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор и представените в хода на производството писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на въведените от ищците твърдения за наличие на предпоставките на чл.47, т.2-6 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с въведените от ищците основания и провери данните по делото съобразно правомощията си в настоящето производство, приема за установено следното:
По допустимостта на исковете:
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирана страна срещу влязло в сила решение на Арбитражния съд при Б., което обуславя допустимостта на исковете.
По основателността:
Искът по чл.47, т.2 ЗМТА е основателен.
Абсолютна предпоставка за възникване на компетентността на Арбитражния съд като орган, разрешаващ правни спорове, е наличието на валидно сключено между страните по спора арбитражно споразумение. Тълкуването на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за международния търговски арбитраж, съдържащ легална дефиниция на арбитражно споразумение и изискванията, на които то следва да отговаря налага категоричния извод, че по своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, сключен между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение.
За да бъде валиден този процесуален договор, той следва да е сключен в писмена форма – като арбитражна клауза в договор или като отделно споразумение. Независимо от процесуалния му характер, въпросът за действителността му се преценява на плоскостта на материалното право – чл. 9 и чл.26 ЗЗД.
В разглежданият случай компетентността си по отнесения пред него спор във връзка с изпълнението на договор за заем от 20.05.2009 г., която настоящите ищци и ответници по иска са оспорили своевременно, арбитражният съд обосновал със съдържащата се в него клауза на т.9, според която „Всички спорни въпроси по изпълнението му се решават преди всичко доброволно, а ако не се постигне съгласие, то заемодателят има право да отнесе спора за разрешаване за разрешаване пред АС при Б., към друг арбитражен съд или пред Софийски районен съд”.
Тълкуването на арбитражната клауза налага извода, че уговореното в полза на заемодателя право при спор със заемателите да определи самостоятелно правораздавателния орган, пред който да упражни публичното си право на иск е от категорията на потестативните (преобразуващи) субективни права.
Характерно за потестативните права е, че те дават възможност на едно лице по своя воля едностранно да предизвика изменения в правната сфера на едно друго лице или на група от лица, на което съответства правното задължение на това лице или лица да понасят правните последици от упражнението на преобразуващото право. Потестативното право произтича от определен фактически състав, т.е. то може да възникне само и единствено по силата на правна норма, но не и по силата на една облигация, какъвто е разглеждания случай.
Изложените съображения налагат правен извод, че арбитражната клауза, с която в противоречие със закона на една от страните по договора е предоставена възможност едностранно да избере правораздавателния орган, на който да възложи разрешаването на възникнал от конкретното договорно правоотношение граждански спор е нищожна съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че отсъствието на валидно арбитражно споразумение обуславя извод за липсата на компетентност на АС при Б. да се произнесе по отнесения пред него спор, поради което постановеното от него решение ще следва да бъде отменено, без да се обсъждат основанията по чл.47, т.3-6 ЗМТА, които са изцяло погълнати от отменителното основание по т.2 на чл.47 ЗМТА.
При този изход на спора и на основание чл.78 ГПК на ищците следва да се присъдят разноски, но само направените в настоящето производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло арбитражно решение от 30.08.2010 г. и Решение от 27.10.2010 г. по В.А.Д. № 324/2009 г. на АС при Б., постановено по иск на П. А. И. срещу Е. Н. Я., Я. П. И. и А. С. Р. за солидарното им осъждане на основание чл.240 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. А. И. да заплати на Е. Н. Я., Я. П. И. и А. С. Р. сумата 3 875.12 лв. (три хиляди, осемстотин седемдесет и пет лева и 12 ст.) съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: