ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71
София, 23. януари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5252 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 138/23.04.2014 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 960/2013, с което е обезсилено решение № 38/11.03.2013 на Балчишкия районен съд по гр. д. № 87/2011, поправено с определение № 378/28.06.2013 в частта по исковете за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт, вписан с вх.рег № 2356/07.06.2007 на СВ Б. поради липса на съгласие, форма и като привиден по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за унищожаване на същия договор поради измама от трето лице по чл. 29, ал. 2 ЗЗД по отношение на Е. В. Ч. и В. В. Й.; потвърдено е същото решение в частта в която исковете за нищожност са отхвърлени по отношение на С. М. С. и е отменено решението по иска за унищожение, като същият е уважен по отношение на С. М. С.; отхвърлени са исковете за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт, вписан с вх.рег № 2440/13.06.2007 на СВ Б. поради липса на съгласие и като привиден по чл. 26, ал. 2 ЗЗД срещу С. М. С., Е. В. Ч. и В. В. Й., уважен е иска за нищожност поради липса на форма; уважен е ревандикационния иск за имота, предмет на сделките срещу [фирма], Д. и са присъдени разноски.
Недоволен от решението в уважителната част е касаторът [фирма], Д., представляван от адвокат Н. К. от Д., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на решението, с което се признават правните последици на факти, които не се твърдят в исковата молба; за възможността да бъдат съединени искове за нищожност и унищожаване на сделка и за последващо съединяване на иск за нищожност поради липса на форма; за материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ; за доказателствената сила на изявленията на страните в други производства и начина на доказването им, както и за началото на давностния срок за предявяване на исковете за унищожение и по материалноправните въпроси: невярната представа за кои елементи на сделката влиза във фактическия състав на измамата, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото .
Ответницата по касационната жалба Е. В. Ч., представлявана от адвокат М. Я. от Д. взема становище, че същата е основателна и касационното обжалване следва да бъде допуснато, като въззивното решение следва да бъде отменено в уважителната част.
Ответницата по касационната жалба В. А. М., представлявана от адвокат Д. Д. от Д. я оспорва, като счита, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените въпроси не са обуславящи, поставени са общо и нямат значение за изхода на делото, а въззивното решение е допустимо и правилно, тъй като тя има правен интерес да оспори както извършената от нея, така и последващата разпоредителна сделка на различни основания според претендираните от нея пороци.
Недоволна от решението в отхвърлителната част е В. А. М., представлявана от адвокат Д. Д. от Д., която го обжалва с насрещна касационна жалба, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността правнолевантен факт да бъде доказан главно чрез изключването на възможностите да са се осъществили други факти и по материалноправния въпрос за разликата между липсата на съгласие и пълната симулация, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават се противоречиво от съдилищата.
Ответникът по насрещната касационна жалба [фирма], Д., представляван от адвокат Н. К. от Д. я оспорва, като счита, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените въпроси не са обуславящи, поставени са общо и нямат значение за изхода на делото, а въззивното решение в отхвърлителната част е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима, а насрещната касационна жалба, която също е редовна и допустима подлежи на разглеждане, само доколкото бъде допуснато касационното обжалване по основната жалба.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че под влияние на създадената от ответниците Ч. и Й. невярна представа, че собствеността няма да бъде прехвърлена и за да избегне делбата със съпруга си на придобит по време на брака имот, на 06.06.2007 г. ищцата М. го е продала на ответницата С., след което на 12.06.2007 г. ответницата С. го продава на ответниците Ч. и Й.. След прехвърлянето ищцата е продължила да владее имота до прекратяването на делото за делба на 16.06.2009 г. и след това до края на есента на 2009 г. Без значение е, кога ищцата е узнала за измамата: веднага след приключването на делбеното производство или след това на 10.07.2009 г., когато е подала жалба до прокуратурата, или в края на есента, когато е узнала, че трето лице е завладяло имота й, тъй като искът за унищожение е предявен на 05.11.2010 г. в 3-годишния давностен срок. Сделката от 06.06.2007 г. не е привидна, но сделката между ответниците от 12.06.2007 г. е нищожна поради липса на форма, тъй като страните не са били едновременно пред нотариуса, както се признава от ответницата Ч., която не си спомня дали М. и С. са присъствали при изповядането на сделката от нотариуса. След като първият договор е унищожен с обратна сила, а вторият е нищожен ответникът [фирма], Д. не е придобил имота по сделката с ответниците Ч. и Й., сключена на 15.05.2010 г., тъй като продавачите не са били негови собственици.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 138/23.04.2014 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 960/2013.
Указва на касаторите [фирма], Д. и В. А. М. и им предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесат по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационните жалби в размер на 563,71 лева за всеки от тях като представят документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.