Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
София , 24.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ : Татяна Кънчева
Бисер Троянов
при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора А.Лаков изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 211/ 2018 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал.1 от НПК по искане от осъдения Г. П. Ц. за възобновяване на нохд № 1407/2015 г. по описа на Габровския районен съд.
Искането в пълната му редакция съдържа твърдения за съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, поради което е изпратено от първоинстанционния съд до компетентния съгласно чл. 424, ал.1 от НПК Великотърновски апелативен съд. Ръководителят на неговото наказателно отделение отбелязал, че искателят е релевирал и основание за възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК поради неучастие в наказателния процес, поради което с разпореждане от 09.01.2018 г. отказал да образува производство и насочил делото към Върховния касационен съд по компетентност.
Искането е администрирано и е предмет на настоящето дело пред Върховния касационен съд след преценка, че осъденият се позовава на задочно осъждане, като претендира възобновяване на производството и на това основание.
В съдебното заседание пред касационната инстанция Г. П. Ц. и защитникът му адвокат С. Т. поддържат така заявената претенция.
Изтъкват, че неявяването на подсъдимия е затруднило разкриването на обективната истина и е засегнало правото му на лично участие – нарушения, налагащи отвяна на постановената присъда и справедливо разглеждане на делото.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното :
Габровският районен съд с присъда № 159 от 21.03.2017 г. по нохд № 1407/2015 г. признал подсъдимия Г. П. Ц. за виновен в това , че
· за времето от 03.00 до 04.00 часа на 21.03.2013 г. в къща в [населено място], [община], в съучастие като извършител с подсъдимите Д. Г. Я. и Я. П. Р. и с неустановено по делото лице, с цел да принуди И. П. И. да му предостави сумата 10 000 лева го заплашил с убийство, а деянието е придружено с лека телесна повреда и унищожаване на имущество на стойност 792,90 лева, поради което и на основание чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1, т.2, т.3 и т.4 ,пр.2 във вр. с ал.1 и чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 4 500 лева
· за времето от 03.00 часа до 04.00 часа на 21.03.2013 г. в съучастие като извършител с подсъдимите Д. Г. Я. и Я. П. Р. и неустановено по делото лице, влязъл в чуждо жилище като употребил сила и деянието е извършено през нощта, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, пр.1 и 3 във вр. с ал.1 и чл. 20, ал.2 вр. с ал. 1 и чл.54, ал.1 от НК го осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил подсъдимият да изтърпи най-тежкото наказание – шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 4 500 лева.
Подсъдимият бил осъден солидарно с останалите подсъдими да заплати на наследника на пострадалия И. И. обезщетения в размер 792,90 лева за понесените имушествени вреди и 5 000 лева за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
В тежест на подсъдимия били възложени и съответната част от дължимите такси и разноски.
Присъдата била потвърдена с решение № 73 по внохд № 50/2017 г. на Га 26.10.2017 г.
Искането за възобновяване е направено на 12.12.2017 г. т.е. в законния шестмесечен срок, изхожда от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно.
Касационната инстанция в настоящия процес разполага единствено с правомощия да провери дали са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото поради неучастие на задочно осъдения в наказателното производство.
Настоящият съдебен състав постулира разбирането, че правото на обвиняемия за лично участие в процедура за наказателно преследване е основна гаранция за нейната справедливост. В същото време обаче не може да се пренебрегне и диспозитивния характер на това право, който дава възможност на обвиненото лице да прецени начина, по който да го упражни.
Искателят Г. П. Ц. участвал в досъдебното производство по делото.
Той получил препис от обвинителния акт и призовка за съдебно заседание на 29.01.2016 г. с изрично указание, че делото може да се разгледа в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК.
В съдебното заседание на 29.01.2016 г. подсъдимият се явил лично и бил уведомен от съдебния състав, че разглеждането на делото ще продължи на 02.03.2016 г.
На посочената дата Г. Ц. не присъствал в съдебната зала и бил представляван от адвокат Г.Н.. Последният представил два документа с твърдение, че те доказват невъзможност на подсъдимия да участва в производството поради настъпила в Германия временна неработоспособност. Съдът уважил искането да не се дава ход на делото, но констатирал , че Ц. е променил местоживеенето си без разрешение и без да уведоми съдебния състав, както го задължават мярката за неотклонение подписка и разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НПК, поради което наложил по-тежка мярка за неотклонение и постановил неговото щателно издирване от органите на МВР.
Във връзка с посочените процесуални действия инспекторът от Областно звено „Охрана”- гр. Габрово Е. Н. посетил известните адреси на Г. Ц., при което разбрал, че той е в Германия /вж. докладна записка на стр.101 от досието на нохд № 1407/2015 г. на Районен съд- Габрово/. Инспекторът провел и телефонен разговор с подсъдимия на 09.03.2016 г., в който Ц. отказал да даде точен адрес, но потвърдил, че знае за датата на разглеждане на делото и ще се върне преди нея.
Директорът на ОД на МВР – гр. Габрово с писмо от 15.03.2016 г. уведомил съда, че е събрана информация за пътувания на подсъдимия до Германия с последно влизане в България на 04.03.2016 г. Издирвателните работи не довели до установяване на местонахождението му в страната.
На 13.04.2016 г. Г. Ц. отново не се явил пред съда и бил представляван от адвокат Г. Н.. Защитникът не изложил уважителни причини за неявяването на подсъдимия, като наблегнал на трудовата му ангажираност в Германия и необходимост от промяна на мярката за неотклонение. Адвокатът не посочил нов адрес за призоваване.
Съдът, след като констатирал, че подсъдимият не е намерен на съобщения от него адрес – [улица], [населено място], като и на постоянния му адрес по адресна регистрация – [улица], [населено място] /вж. писмо № 264000-4455 от 15.03.2016 г. на директора на ОД на МВР- гр. Габрово/, дал ход на делото в негово отсъствие и постановил осъдителна присъда.
Адвокат Г. Н. подал жалба срещу нея . Той приел и призовката за Ц. за съдебното заседание на 07.06.2017 г.с изрично задължение да му я предаде. На последния известен адрес на подсъдимия – [улица] , искателят не бил намерен въпреки многократни посещения на длъжностните лица. Живеещите там негови родители отново потвърдили, че той е в Германия. Според последната по време справка в информационните масиви на МВР, извършена от инспектор И. Н., към 27.06.2017 г. Г. Ц. нямал друг известен адрес в България. Въззивната инстанция продължила с усилията да призове подсъдимия, като отложила делото за 13.09.2017 г. и изискала нова справка за хода на щателното му издирване. Адвокат Г.Н. получил и тази призовка за подзащитния си. В съдебното заседание на 13.09.2017 г. като защитник се явил адвокат Т., упълномощен писмено от подсъдимия Ц. на 26.07.2017 г. Той потвърдил , че има контакт с Ц. ,чрез който е получил пълномощното.
Така проследеното процесуално развитие на делото обосновава неоснователност на претенцията за възобновяването му поради задочно осъждане на искателя.
Г. П. Ц. е бил известен за съдебното разглеждане на повдигнатото от прокуратурата обвинение. Той запазил контакти с адвокатите си , но напуснал местоживеенето си без да уведоми съдебните състави. Така сам осуетил предприетите от тях действие лично до му връчат съдебни книжа. Той не посочил и адрес за призоваване в чужбина. Настоящият състав не споделя твърдението на защитата, че съдът е бил длъжен да издири местоживеенето на подсъдимия в Германия чрез представените документи за заболяване и трудова заетост, които са изготвени с друго удостоверително значение. Освен това част от призовките са връчени чрез защитника Г. Н. , който се е съгласил да ги приеме по реда на чл. 180, ал.3 от НПК. Тук е мястото за коментар на възражението на защитата, че адвокат Г. Н. не е бил надлежно упълномощен от подсъдимия. Обратното е видно от приложеното по делото писмено пълномощно, в което присъства текст, че то важи до окончателното свършване на делото. Вписването на номера само на досъдебното производство е обусловено от стадия на процеса, но не доказва уговорка за ограничаване на упълномощаването . Най-сетне в първото съдебно заседание подсъдимият и адвокат Г.Н. са се явили заедно и не е имало никакви възражения за ненадлежно представляване.
При тези данни настоящият съд приема, че подсъдимият е приел неприсъственото разглеждане на делото, тъй като е изразил с поведението си съзнателен и недвусмислен отказ да участва лично в съдопроизводствени действия, предпочитайки да бъде представляван от защитниците си. Той не се явил в съдебно заседание без уважителни причини. Пребиваването му в Германия за неустановени периоди не е поставяло непреодолими пречки за присъствие при разглеждане на делото. Ето защо неговата претенция за възобновяване на основание чл. 423, ал.1 от НПК е лишена от правно основание.
Всички останали възражения на защитата, включително степента на постигане на обективната истина в процеса, подлежат на анализ от апелативния съд в контекста на развитите оплаквания за съществени нарушения по смисъла на чл. 348 от НПК.
Развитието на настоящето производство по глава тридесет и трета от НПК налага след приключването му пред Върховния касационен съд делото да се изпрати на Великотърновския апелативен съд, който да се произнесе по основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1 , т. 5 от НПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. П. Ц. за възобновяване на нохд № 1407/2015 г. по описа на Габровския районен съд.
Изпраща делото на Великотърновския апелативен съд за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.