Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр.София, 24.07.2013г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 284 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Д.срещу въззивно решение от 29.11.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 11488/2011 г.
Излагат се доводи за противоречие с материалния закон, които касаторът поддържа и в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Т. Л..
Насрещната страна С. Д. чрез адв. В. П.-С. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса подлежи ли на контрол от съда правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация и трябва ли да се доказва в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ обективна необходимост за извършената промяна.
Съставът на Върховния касационен съд приема следното:
Работодателят има право да променя със щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а дори и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие с тях.
Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка – съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна.
В множество съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, чието разрешение настоящият състав напълно споделя, е изяснено, че съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, т. 6 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.
Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание чрез законово допустими средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник.
Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказаване да е установено, че правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ, /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, е използвана целенасочено.
Така напр. по гр.дело № 978/2009 г. на ІV ГО на ВКС е прието, че работодателят е действал при злоупотреба с право, като е поставил изискване заемащият длъжността „старши юрисконсулт” да е едновременно юрист и корабен механик по образование. Изводът е направен не на база преценка доколко целесъобразно е въведеното от работодателя изискване, а поради установената единствена цел, преследвана с променените условия за заемане на длъжността – уволнение на конкретен служител. По делото е установено, че длъжността е закрита, а от друга страна подобно условие не е въведено спрямо останалите длъжности в Отдел „Правно обслужване” – юрисконсулти и главен юрисконсулт.
По гр.дело № 680/2012 г, ІV ГО на ВКС е призната злоупотреба с права при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като е установено, че по този начин работодателят е заобиколил изискването за подбор при съкращаване в щата, като единствената цел е била повторното уволнение на служителя, възстановен от съда поради нарушение на чл. 329 КТ при първото уволнение.
В заключение, за да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право.
За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата молба /виж и решение № 239/2012 г. по гр.д. № 779/2011 г. на ІV ГО на ВКС/.
Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така, че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя – в този см. и решение № 232/13.06.2011 г. по гр.д. № 781/2010 г. на ІV ГО на ВКС.
Разрешението дадено от въззивната инстанция противоречи на даденото по-горе тълкуване. Разясненията по някои от цитираните съдебни актове по чл. 290 ГПК на Върховния касационен съд, са превратно интерпретирани в обжалваното решение.
То е неправилно.
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд, като потвърдил решенето на първостепенния Софийски районен съд, уважил претенциите и осъдил работодателя да заплати дължимите държавни такси по исковете, както и съдебноделоводните разноски, направени от ответника.
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че страните били в трудовоправна връзка по безсрочен трудов договор. Трудовият договор едностранно е прекратен от работодателя поради това, че служителят не отговаря на променените изисквания за заемане на длъжността началник сектор „Транспорт” в отдел „Административно-стопанско обслужване”. Установено е, че според изискванията за образование към датата на уволнението, минималната образователна степен е магистър, а специалността – инженерна.
Въззивният съд е приел, че няма промяна в задълженията, дейностите и отговорностите по длъжностна характеристика преди и след промяна в изискванията за заемане на длъжността. Съдът също така преценил дали задълженията на служителя по новата длъжностна характеристика изискват притежаване единствено и само на инженерно образование и като приел, че отговорът е отрицателен, направил извод за злоупотреба с права от страна на работодателя.
В заключение, приел, че уволнението е незаконосъобразно и отменил заповедта за уволнение.
В противоречие с дадените от настоящия състав разяснения по чл. 290 ГПК, съдът е обосновал извод за нарушение на чл. 8,ал. 1 КТ, като е преценявал обективната необходимост на работодателя от въведеното условие за притежавано образование за длъжността началник сектор „Транспорт” в отдел „Административно-стопанско обслужване”, без да е установил целенасоченост в действията на работодателя – да използва горната промяна единствено, за да прекрати трудовото правоотношение със С. Г. Д..
Подобни факти и обстоятелства, които да обосноват извод за недобросъвестност от страна на работодателя не са и установени, но такива не са и твърдяни в исковата молба. Следователно, съдът недопустимо, като е излязъл от предмета на иска, очертан от ищеца, е разгледал невъведено основание за незаконност на уволнението.
В заключение, решението на Софийски градски съд следва да се касира и спора да се разреши по същество от състава на Върховния касационен съд, като исковете се отхвърлят.
Заповедта за уволнение е мотивирана – подробно са посочени причините, поради които се прекратява трудовия договор- непритежаване на изискуемото за длъжността инженерно образование. Цитирането на правната норма не е определящо, но в случая работодателят го е сторил и дадената от него квалификация съответства на посоченото в заповедта основание.
Установено е още, че служителят действително не отговаря на променените изисквания за образование, нужни за заемане на длъжността.
В заключение, не се установяват сочените в исковата молба основания за незаконност на уволнението. Искът за отмяна на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е неоснователен, както и акцесорните претенции за възстановяване на длъжността и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица.
Дължимите държавни такси за предявяване на исковете следва да останат за сметка на съдебната власт.
Служителят – ищец няма право на съдебноделоводни разноски, предвид резултата по спора. Дължи на насрещната страна сторените от нея съдебноделоводни разноски по делото, включително възнаграждение за юрисконсулт или, общо в размер на 747,30 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ въззивно решение от 29.11.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 11488/2011 г.
и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. Д. съдебен адресат адв. В. П.-С. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2 срещу Д., [населено място], [улица], № 136 за отмяна на заповед за уволнение № 2518/29.10.2010 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за присъждане обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 9365,40 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и на лихва за забава върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Г. Д. съдебен адресат адв. В. П.-С. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2 да заплати на Д., [населено място], [улица], № 136 сумата в размер на 747,30 лв., сторени по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: