1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр.София, 28.01.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3698 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.07.2018г. по гр.д.№1078/2018г. на ОС Варна, с което е уважен иск предявен на основание чл.124 ГПК.
Жалбоподателят- „Енерго –Про Продажби” АД, чрез процесуалния си представител поддържа, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с актове на КС на РБ и С. и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът –К. С. Я., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е признал за установено, че К. С. не дължи на „Енегро-Про-Продажби“ АД, сумата 21219.68лв., представляваща задължение за консумирана електрическа енергия в периода от 24.04.2016г. до 13.04.2017г., за обект на потребление в [населено място], област В., с кл.№ [ЕГН], аб./№/,.
Установено е по делото, че е извършена техническа проверка на обект на потребление в [населено място], от служители на „Енерго-Про-Мрежи“ АД, за резултатите от която е съставен КП № 1103185/ 13.04.2017г., като са снети показанията от активни регистри: 1.8.1.-00000, 1.8.2-000872, 1.8.3.-000469, неактивен регистър 1.8.4.-144526, и сумарен регистър 1.8.0-145868. Електрмерът е демонтиран и предоставен за експертиза на БИМ.
Установено е от представен КП № 1120/ 07.12.2017г. от метрологичната експертиза , че електромерът отговаря на метрологичните характеристи и изискванията на точност при измерване на електрическа енергия, с отчитане под максимално допустимата грешка , но има отклонения от техническите характеристики- при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, преминала електроенергия на Т4 /1.8.4/- 144526.6kWh, невизуализирана на дисплея.
Констанирано е, че съобразно констатациите на метрологичната експертиза е одобрено е становище за начисляване на допълнително количество електроенергия – общо 144526 кВТч, за период от една година: 14.04.2016г.- 13.04.2017г., на основание чл.50 от ПИКЕЕ/Правила за измерване количеството електрическа енергия/ и е фактурирана стойност по Ф № [ЕГН]/ 15.12.2017г. в размер на 21 219,68лв. с ДДС.
Съдът е взел предвид прието по делото заключение на съдебно- техническа експертиза, спорад коята проверявания електромер е преминал задължителна проверка в БИМ в годината на производство- 2012г., а срокът му на метрологична годност изтича през 2016г., параметризиран е да отчита потреблението по три визиуализирани регистри : 1.8.1, 1.8.2.,1.8.3. и при проверката на 13.04.2017г. уредът не е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия от метрологична гледна точка. Посочено е също така, че натрупването в регистър 1.8.4. , който не е визуализиран на дисплея при редовен отчет , е възможно само чрез софтуерно проникване, след човешка намеса, като вещото лице в съдебно заседание пояснява, че абонатът е промишлен, отчита по три тарифи / дневна, нощна и върхова/ , и изисква електромер с дистанционно управление, а натрупаното количество в скрит регистър говори за голяма консумация на ел.енергия и за период, по-голям от една година.
Установено е, че в случая енергийното дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в посочения срок, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ , в сила към датата на проверката и начисленото количество е определено изцяло по показанията от регистър 1.8.4 / Т4 /, който не се визуализира на дисплея. Прието е, че при начисляване на задължението дружеството определя периода от допускане на грешката до нейното констатиране във връзка с нормативните изисквания в посочената хипотеза, т.е. с предходни данни за сравнение на показанията от всички регистри – активни и неактивни, и от първоначалния монтаж на електромера.
При тези данни съдът е слеч, че дружеството не е доказало по безспорен начин, че действително има консумирана и незаплатена енергия. Взет е предвид факта, че при монтажа на процесния електромер през 2015г. не са вписани показанията на неактивен регистър 1.8.4., по които е извършена корекцията в сметката на абоната, и не е извършвана нова проверка в разглеждания период до м.април 2017г., към който момент електромерът е с изтекъл срок на метрологична годност, според неоспореното в тази част заключение на приета по делото експертиза, което поставя под съмнение редовността на проверката, преценявана съобразно изискванията на чл.43, ал.3 вр. ал.1 от Закон за измерванията.
Съдът е приел, че предвидените в чл.50 от ПИКЕЕ / предпоставки не са осъществени, доколкото начисленото количество електроенергия не е доказано като реално потребление за лимитирания от закона корекционен срок на задължението, поради което е счел, че не се дължи зцаплащане на допълнително начислената електрическа енергия.
В изложениет по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговр на правен въпрос от значение за спора: налице ли е право на оператор на енергоразпределителна мрежа да извърши корекция на потребено количество електроенергия за минал период по реда на чл.50 ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване и в часност на тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електирическа енергия, а оттам и до неправилното й остоностяване. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 -3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпрос и на сочените от него основания. На същият съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 01.03.2017г. по гр.д.№50417/2016г. на ВКС,І г.о. по приложението на чл.50 ПИКЕЕ. Със същото решение е прието, че корекция е допустима и в хипотезите на неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото. Съобразно тази практика и след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.50 ПИККЕ, тъй като не е установено в информационния масив на ответното дружество да са налице данни относно количеството отчетена електроенергия в регистър 1.8.4. на процесното СТИ и не е доказано реално потребление на начисленото количество електроенергия.
Предвид установеното съответствие между обжалваното въззивно решение и практиката на ВКС по изведения в изложението правен въпрос, не е налице основанията по чл.280, ал.1,т.1 -3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС; нито в противоречие с актове на КС на РБ и С., а същият не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като няма необходимост от промяна или осъвременяване на тази практика на ВКС, а и поради факта, че разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ е отменена с решение на ВАС №2315/2018г./ДВ.в. бр.97/2018г./.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 2900лева разноски за процесуално представителство пред ВКС – адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.07.2018г. по гр.д.№1078/2018г. на ОС Варна.
ОСЪЖДА „Енерго –Про Продажби” АД да заплати на К. С. Я. сумата 2900 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: