О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 71
гр.София, 30.01.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3624 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 147/ 09.07.2018 г. по гр.д. № 8/ 2018 г., с което Великотърновски апелативен съд, потвърждавайки решение № 215/ 31.10.2017 г. по гр.д. № 33/ 2017 г. на Габровски окръжен съд, е отхвърлил иска с правна квалификация чл. 170, вр. чл. 167 ЗЗД на Н. Михайлова К.-К. срещу кооперация „Взаимоспомагателна земеделска и кредитна асоциация на частни стопани – Съгласие-96“ за недействителност на учредяването на ипотека с вписания договор по н.а. № 274/ 22.12.2000 г.
Решението се обжалва от Н. Михайлова К.-К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: 1. Ползва ли се с обвързваща доказателствена сила неподписания от страната частен документ? 2. Законът допуска ли такъв документ, а не договорът за учредяване на ипотека, да индивидуализира обезпеченото вземане? Касаторът счита, че въпросите обуславят решението, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд е решил първия в противоречие с решение № 197/ 23.12.2014 г. по гр.д. № 7364/ 2013 г. на ВКС, III-то ГО и с решение № 440/ 07.01.2013 г. по гр.д. № 355/ 2012 г. на ВКС I-во ГО, а втория – с решение № 406/ 04.07.2003 г. по гр.д. № 968/ 2002 г. на ВКС, II-ро ГО. Без да повдига въпрос, но с оплакване, че докладът по делото не съответства на чл. 146 ГПК, а въззивният съд не е изпълнил задълженията, следващи от допуснатото от първата инстанция съществено процесуално нарушение, касаторът твърди и противоречие на обжалваното решение с решение № 150/ 20.12.2017 г. по т.д. № 1700/ 2016 г. на ВКС, I-во ТО и с решение № 426/ 14.05.2009 г. по гр.д. № 308/ 2008 г. на ВКС, II-ро ГО. По същество се оплаква че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон (въззивният съд е признал обвързваща доказателствена сила на неподписани от касатора частни документи) и поради нарушение на чл. 170, вр. чл. 167 ЗЗД (касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 1 ГПК).
Ответникът кооперация „Взаимоспомагателна земеделска и кредитна асоциация на частни стопани – Съгласие-96“, ответник и по касация, възразява, че няма основание за допускане на касационния контрол, а обжалваното решение е правилно. В писмения отговор на касационната жалба поддържа отвода, че искът е недопустим. Ответникът е възразил, че спорът е разрешен с влезли в сила решения, приложени към писмения отговор на исковата молба. Претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е ищецът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба. Решението следва да се допусне до касационно обжалване, но служебно, за проверка на неговата допустимост. Съображенията са следните:
Предявеният иск е обоснован с твърдения, че във вписания договор по н.а. № 274/ 22.12.2000 г. за учредяване на ипотека върху имот, съсобствен на ищеца и на И. Михайлова К. (трето за процеса лице) в обезпечение на задължение на М. Видов К. (друго трето лице) към ответника, съществува неизвестност за личността на длъжника, на обезпеченото вземане и за размера на сумата по ипотеката (чл. 170, вр. чл. 167 ЗЗД). Правният интерес е изведен с твърдения, че договорът сочи ищеца като един от двамата „солидарни и ипотекарни длъжници“, а върху имота е насочено принудително изпълнение по издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу М. К..
В писмения отговор на исковата молба ответникът е възразил, че спорът е разрешен с влязло в сила решение, а е недопустимо да се пререшава (чл. 299, ал. 1 ГПК). Позовал се е на влезли в сила решения, включително решение № 291/ 05.07.2007 г. по гр. д. № 558/ 2006 г. на Великотърновски окръжен съд.
С това въззивно решение, влязло в сила на 05.10.2009 г. (така решение № 643/ 05.10.2009 г. по гр.д. № 6184/ 2007 г. на ВКС, III-то ГО), Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решение № 216/ 13.03.2006 г. по гр.д. № 1605/ 2004 г. на Великотърновски районен съд. С първоинстанционното решение са били отхвърлени исковете на Н. Михайлова К. – К. (ищцата по настоящото дело) да се признае за установено по отношение на кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани“ (на ответника) и на М. Видов К. (лицето, срещу което е издаден изпълнителния лист), че не съществува ипотечно право по вписания договор по н.а. № 274/ 22.12.2000 г.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че влязлото в сила решение поражда вероятност за недопустимост на обжалваното решение. Съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 на чл. 280 ГПК, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна недопустимост. Установеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК го задължава служебно да допусне касационния контрол, но и служебно да формулира процесуално-правния въпрос, който обуславя вероятната недопустимост на решението. Това ще обезпечи правото на защита (на участие) на страните през следващата фаза на производството – тази по разглеждане на касационната жалба. Въпросът е: Влязлото в сила решение, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск за несъществуване на ипотечното право на лицето, учредило ипотека върху свой имот за чуждо задължение, срещу обезпечения кредитор, осъществява ли абсолютната процесуална пречка по чл. 299, ал. 1 ГПК по предявения иск на същото лице срещу обезпечения кредитор за недействителност на учредената ипотеката (чл. 170, вр. чл. 167 ЗЗД)? По въпросите, повдигнати от касатора, настоящият състав ще вземе отношение с решението при разглеждане на касационните оплаквания, след като изясни допустимостта на въззивното решение.
По държавната такса.
С разпореждане от 17.11.2015 г. първостепенният съд е определил цената на предявения иск по чл. 170, вр. чл. 167 ЗЗД при условията на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Разпореждането е влязло в сила. То стабилизира цената на иска в размер на 73 705.10 лв. като равностойна на данъчната оценка на имота – (чл. 70 ГПК). Следователно дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба е 368. 53 лв. (чл. 71, ал. 2 ГПК, вр. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 147/ 09.07.2018 г. по гр.д. № 8/ 2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Указва на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 368.52 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от изпълнението на указанията.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.