О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
ГР. София, 31.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.01.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3175/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №191/17 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен в пълния размер от 8 000 лв., ведно със законната лихва от 4.11.14 г., предявеният от Й. Г. срещу касатора иск по чл.200 КТ – за обезщетяване на неимуществени вреди от професионалното заболяване на ищцата „вегетативна полиневропатия на горните крайници І-ІІ ст.”, за което й е призната 10 % трайно намалена трудоспособност, считано от 4.11. 14 г., с ЕР на ТЕЛК №179/14 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са следните правни въпроси: Когато по предявен иск с пр. осн. чл.200 КТ се претендират различни по вид неимуществени вреди – болки и страдания, от професионално заболяване, но в исковата молба са описани множество болки и страдания, за които в течение на делото от съдебно – медицинските документи и експертиза се установи, че не се дължат на професионалното заболяване , а на общи соматични дегенаративни заболявания, развили се при ищцата с напредване на възрастта, то в обстоятелствената част на решението си следва ли съдът да опише кои точно болки и страдания на ищцата се дължат на професионалното заболяване и кои болки и страдания се дължат на общи дегенеративни заболявания и нямат връзка с професионалното заболяване; следва ли да обоснове относителната тежест на болките и страданията на ищеца, дължащи се на професионалното заболяване, съпоставени с болките и страданията му, дължащи се на общите дегенеративни заболявания, като изрази тази съпоставка в процентно съотношение, както и да намали претендираното с исковата молба обезщетение съответно на това процентно съотношение?
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: Въззивният съд е уважил иска в посочения размер като е приел, че е налице причинна връзка между установеното професионално заболяване на ищцата и изпълняваната от нея в ответното предприятие за повече от 20 години работа на „шивачка” и „ръчник” . Установяването на професионалния характер на заболяването става по предвидения за това ред, регламентиран в чл.61-63 КСО, НРСРПООПБ и Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността. Признаването на професионалния характер на заболяването е от изключителна компетентност на органите на експертизата на работоспособността и се извършва с решение на ТЕЛК. Констатациите в решението на ТЕЛК не могат да се оборват в настоящото производство, вкл. със заключение на СМЕ.
В случая професионалното заболяване на ищцата „вегетативна полиневропатия І-ІІ стадий” е установено с решение на ТЕЛК №179/14 г., с което й е определена 10 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизация 4.11.14 г. Отговорността на ответника за вреди по чл.200 КТ от професионално заболяване се ангажира и когато инвалидизацията е под 50%, според трайната практика на ВКС. Прието е, че вследствие на професионалното заболяване ищцата е търпяла болки и страдания , изразяващи се в оточност и изтръпване на горните крайници, ограничаване на фините движения, студови усещания, изтръпване в раменете. Ищцата е търпяла болките и страданията ежедневно, те довели до затрудненото й обслужване в бита, а впоследствие и до невъзможност да извършва трудовата дейност, поради което трудовото й правоотношение е прекратено. Отчетено е и обстоятелството, че в течение на времето след откъсване на ищцата от производствения процес болките и страданията започнали да намаляват и от умерена степен заболяването е преминало в лека степен. Отдадено е значение и на хроничния характер на болестта и че независимо от добрата прогноза няма възможност за пълно излекуване. Въззивният съд е счел за неоснователни твърденията на ответника по иска и въззивник, че търпените от ищцата болки и страдания се дължат на общи соматични дегенеративни заболявания – посочил е, че изводите на СМЕ в тази насока не могат да оборят констатациите в решението на ТЕЛК за причинна връзка между изпълняваната работа и признатото професионално заболяване. Обезщетението за неимуществени вреди е определено по размер, след като са взети предвид конкретните обстоятелства на случая – интензитета на търпените болки и страдания, тяхното ежедневно проявление, както и че заболяването засяга горните крайници и пречи на лицето при самообслужването му и в домакинската работа. Или обезщетението е присъдено за тези посочени в исковата молба болки и страдания, за които СМЕ установява, че се дължат на професионалното заболяване / според заявения в исковата молба петутим/, но не и за други оплаквания на ищцата, които вещото лице- СМЕ определя като дифузни и дължащи се на соматични общи заболявания. Проявите на професионалното заболяване, при данните за дългогодишната трудова заетост, възрастта и актуалните ежедневни нужди на ищцата са преценени като достатъчно значими, за да обосноват присъждане на претендираното обезщетение в пълен размер.
Поставените от касатора въпроси са застъпени в трайната практика на ВКС – р. по гр.д. №1336/91 г. на четвърто г.о., чиято актуалност личи и от опр. по гр.д. №589/12 г. на четвърто г.о..В случая въззивният съд не е определил в процентно съотношение вредите от общото и професионалното заболяване, но е присъдил обезщетение само за отграничените и назовани в мотивите болки и страдания от последното.
Поради горното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №191/17 г. от 5.04.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: