Р Е Ш Е Н И Е
№. 71
гр.София , 04 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №241/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на Глава двадесет и трета от НПК.
Срещу присъда № 17 от 30.11.2018г. по внохд № 316/2018г. по описа на Апелативен съд – Варна са постъпили: касационен протест от зам. окръжен прокурор при ОП – Бургас; касационна жалба от защитника на подс. С. К. – адв. Т.; касационна жалба от резервния защитник на същия подсъдим – адв. Р.; касационна жалба от защитника на подс. С. П. – адв. Ц.; касационна жалба от защитника на подс. С. М. – адв. Д.; касационна жалба чрез повереника на гражданските ищци и частни обвинители М. Г. лично и в качеството на попечител на Г. С., И. С. и С. С. чрез майка и законен представител М. М..
С присъда № 107 от 24.06.2014г. по нохд № 823/2012г. по описа на Окръжен съд – Бургас, подсъдимият С. С. П. е признат за виновен, като извършител в съучастие с М. И. Х. – извършител и С. И. К. – подбудител, в извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание осем години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението да е бил подбуден да извърши престъплението по чл. 142 от НК от Н. А. С., който от своя страна е бил подбуден от Г. С. К. и С. Х. М., както и за това, в резултат на деянието да са настъпили значителни вредни последици по чл. 142, ал. 3 от НК. Със същата присъда подсъдимият С. П. е признат за виновен, като извършител и в съучастие с М. И. Х. – извършител и С. И. К. – подбудител, в извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание осемнадесет години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението да е бил подбуден да извърши престъплението по чл. 116 вр. чл. 115 от НК от Н. А. С., който от своя страна е бил подбуден от Г. С. К. и С. Х. М.. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо най – тежко наказание осемнадесет години лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимият С. И. К. е признат за виновен като подбудител и помагач, в съучастие със С. С. П. и М. И. Х. – извършители, за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК и му е наложено наказание девет години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението да е извършил престъплението в съучастие с Н. А. С. и след като е бил подбуден от Г. С. К. и С. Х. М., както и за това, че в резултат на деянието са настъпили значителни вредни последици по чл. 142, ал. 3 от НК. Подсъдимият С. К. е признат за виновен и като подбудител и помагач в съучастие със С. С. П. и М. И. Х. – извършители, в извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7. т. 9 и т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК и му е наложено наказание осемнадесет години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението в това, че е извършил престъплението в съучастие с Н. А. Н. и след като е бил подбуден от Г. С. К. и С. Х. М.. На основание чл. 23 от НК му е наложено общо най – тежко наказание осемнадесет години лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимите С. Х. М., Г. С. К. и Н. А. С. са признати за невиновни и оправдани по обвиненията за извършени престъпления по чл. 142, ал. 3 (ред., ДВ, бр. 50/1995г.) вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7 вр. чл. 142, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК и по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК.
Подсъдимите С. С. К. и С. И. К. са осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци Г. С. С., М. М. Г. и Г. С. Г. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл. 116 вр. чл. 115 от НК, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди на М. Г. и Г. Г..
С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и се е произнесъл по направените по делото разноски.
С допълнителна присъда № 116 от 08.07.2014г. по нохд № 823/2012г. по описа на Окръжен съд – Бургас са отхвърлени предявените от Г. С. С., от М. М. Г. и от Г. С. Г. граждански искове солидарно срещу подсъдимите С. Х. М., Г. С. К. и Н. А. С. за обезщетение за неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 116 вр. чл. 115 от НК. Отхвърлени са и предявените от М. М. Г. и Г. С. Г. граждански искове солидарно срещу подсъдимите С. Х. М., Г. С. К. и Н. А. С. за обезщетение за имуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 116 вр. чл. 115 от НК.
С решение № 153/05.03.2015г. по внохд № 155/2014г. по описа на Апелативен съд – Бургас, присъда № 107 от 24.06.2014г., постановена по нохд №823/2012г. на Бургаски ОС е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане на Окръжен съд – Бургас.
При новото разглеждане на делото с присъда № 176 от 17.07.2017г. по нохд № 189/2015г. по описа на Бургаския окръжен съд подсъдимият С. С. П. е признат за виновен в това, че на 06.03.2008г., в [населено място], като извършител в съучастие с М. И. Х., като съизвършител, подбудени от С. И. К. и Н. А. С. като подбудители, които от своя страна били подбудени от С. Х. М., отвлякъл С. Г. С., с цел противозаконно да го лиши от свобода, като извършителите са били въоръжени, деянието е извършено от две лица и отвличането е с користна цел, поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението подбудителите С. К. и Н. С. да са били подбудени от Г. С. К. и по обвинението по чл. 142, ал. 3 от НК (Ред., ДВ, бр. 50 / 1995г.) – от деянието да са настъпили значителни вредни последици – смъртта на С. Г. С..
Подсъдимият С. С. П. е признат за виновен и в това, че на 06.03.2008г. в местността “Горска нива” в землището на [населено място], след като бил подбуден от С. И. К. и Н. А. С., които били подбудени от С. Х. М., в съучастие като съизвършител с М. И. Х. умишлено умъртвил С. Г. С., причинявайки му огнестрелно нараняване в главата чрез огнестрелно оръжие – пистолет, като деянието е извършено предумишлено и с користна цел, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението подбудителите С. К. и Н. С. да са били подбудени от Г. С. К..
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С. С. П. е наложено едно общо наказание двадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият С. Х. М. е признат за виновен в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., подбудил и подпомогнал Н. А. С. и С. И. К. да подбудят и да подпомогнат С. С. П. и М. И. Х. да отвлекат в [населено място] Г. С. с цел противозаконно да го лишат от свобода, като извършителите са били въоръжени, деянието е извършено от две лица и отвличането е с користна цел, като отвличането е осъществено на 06.03.2008г., поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 142, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението деянието да е извършено в съучастие с Г. С. К. и по обвинението по чл. 142, ал. 3 от НК (Ред., ДВ, бр. 50 /1995г.) – от деянието да са настъпили значителни вредни последици – смъртта на С. Г. С..
Подсъдимият С. Х. М. е признат за виновен и в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., подбудил и подпомогнал Н. А. С. и С. И. К., да подбудят и да подпомогнат С. С. П. и М. И. Х. умишлено да умъртвят С. Г. С., чрез огнестрелно оръжие – пистолет, като убийството е осъществено на 06.03.2008г. в местността “Горска нива”, като деянието е извършено предумишлено и с користна цел, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 54 от НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението деянието да е извършено в съучастие с Г. С. К..
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С. Х. М. е наложено едно общо наказание двадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Със същата присъда подсъдимият Г. С. К. е признат за невинен в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., в съучастие със С. Х. М., подбудил и подпомогнал Н. А. С. и С. И. К. да подбудят и да подпомогнат С. С. П. и М. И. Х. да отвлекат в [населено място] Г. С. с цел противозаконно да го лишат от свобода, като деецът е бил въоръжен, деянието е извършено от две лица, отвличането е с користна цел и са настъпили значителни вредни последици – смъртта на С. Г. С., като отвличането е осъществено на 06.03.2008г. и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 142, ал. 3 (Ред., ДВ, бр. 50/1995г.), вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 142, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК.
Подсъдимия Г. С. К. е признат за невинен и в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., в съучастие със С. Х. М., подбудил и подпомогнал Н. А. С. и С. И. К. да подбудят и да подпомогнат С. С. П. и М. И. Х. умишлено да умъртвят С. Г. С. чрез огнестрелно оръжие – пистолет, като убийството е осъществено на 06.03.2008г. в местността “Горска нива”, като деянието е извършено предумишлено и с користна цел поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК.
Със същата присъда подсъдимият С. И. К. е признат за виновен в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., след като бил подбуден от С. Х. М., в съучастие с Н. А. С. в качеството му на подбудител и помагач, подбудил и подпомогнал С. С. П. и М. И. Х. като извършители да отвлекат в [населено място] Г. С. с цел противозаконно да го лишат от свобода, като извършителите са били въоръжени, деянието е извършено от две лица, отвличането е с користна цел, и е осъществено на 06.03.2008г., поради което и на основание чл. 142 ал. 2 т. 1, т. 2 и т.7 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал. 4 вр.чл. 2 ал. 2, чл. 54 ал. 1 от НК е осъден на седем години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението да е бил подбуден от Г. С. К. и по обвинението по чл. 142, ал. 3 НК (Ред., ДВ, бр. 50/1995г.) – от деянието да са настъпили значителни вредни последици – смъртта на С. Г. С..
Подсъдимият С. И. К. е признат за виновен и в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., след като бил подбуден от С. Х. М., в съучастие с Н. А. С. в качеството му на подбудител и помагач подбудил и подпомогнал С. С. П. и М. И. Х. като извършители умишлено да умъртвят С. Г. С., чрез използване на огнестрелно оръжие – пистолет, като убийството е осъществено на 06.03.2008г. в местността “Горска нива”, деянието е извършено предумишлено, с користна цел и в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” вр. чл. 54 ал. 1 от НК е осъден на осемнадесет години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението да е бил подбуден от Г. С. К..
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С. И. К. е наложено едно общо наказание осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Извършено е приспадане на основание чл. 59 ал. 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият Н. А. С. е признат за виновен в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., след като бил подбуден от С. Х. М., в съучастие със С. И. К., в качеството му на подбудител и помагач, подбудил и подпомогнал С. С. П. и М. И. Х. да отвлекат в [населено място] Г. С., с цел противозаконно да го лишат от свобода, като извършителите са били въоръжени, деянието е извършено от две лица, отвличането е с користна цел и е осъществено на 06.03.2008г., поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението да е бил подбуден от Г. С. К. и по обвинението по чл. 142, ал. 3 НК (Ред., ДВ, бр. 50/1995г.) – от деянието да са настъпили тежки последици – смъртта на С. Г. С..
Подсъдимият Н. А. С. е признат за виновен и в това, че от месец ноември 2007г. до 06.03.2008г., след като бил подбуден от С. Х. М., в съучастие със С. И. К., в качеството му на подбудител и помагач, подбудил и подпомогнал С. С. П. и М. И. Х. умишлено да умъртвят С. Г. С., чрез огнестрелно оръжие – пистолет, убийството е осъществено на 06.03.2008г. в местността “Горска нива”, като деянието е извършено предумишлено и с користна цел, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 и чл. 54 ал. 1 от НК е осъден на седемнадесет години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението да е извършил деянието след като е бил подбуден от Г. С. К..
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Н. А. С. е наложено едно общо наказание седемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Извършено е приспадане на основание чл. 59 ал. 1 от НК.
Подсъдимите С. С. П., С. Х. М., Н. А. С. и С. И. К. са осъдени да заплатят солидарно на Г. С. С., със съгласието на М. М. Г. обезщетение в размер на 300 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.116, вр. чл.115 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до предявения размер от 500 000 лв., както и по отношение на подсъдимия Г. С. К., като неоснователен.
Подсъдимите С. С. П., С. Х. М., Н. А. С. и С. И. К. са осъдени да заплатят солидарно на М. М. Г. обезщетение в размер на 200 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл. 116, вр. чл. 115 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до предявения размер от 250 000 лева, както и по отношение на Г. С. К., като неоснователен.
Подсъдимите С. С. П., С. Х. М., Н. А. С. и С. И. К. са осъдени да заплатят солидарно на наследниците на Г С. Г. обезщетение общо в размер на 200 000 лева, както следва: на М. М. Г. 66 666 лева; на И. Г. С. – 66 666 лева; на Г. С. С. със съгласието на М. М. Г. в размер на 33 333 лева и на С. С. С. чрез своята майка и законна представителка М. И. М. в размер на 33 333 лева, като е отхвърлен иска в останалата част до предявения размер от 250 000 лева, както и по отношение на Г. С. К. като неоснователен.
Подсъдимите С. С. П., С. Х. М., Н. А. С. и С. И. К. са осъдени да заплатят солидарно сумата от 3 265 лева за причинените имуществени вреди на М. М. Г., както и да заплатят солидарно сумата от 3 265 лева за причинените имуществени вреди на наследниците на Г С. Г., както следва: на М. М. Г. – 1088,00 лева; на Г. С. С. със съгласието на своя попечител М. М. Г. – 544,00 лева; на И. Г. С. – 1088,00 лева и на С. С. С. – чрез своята майка и законна представителка М. И. М. – 544,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
Отхвърлен е предявеният от М. М. Г. и Г.С. Г. граждански иск срещу подсъдимия Г. С. К. за сумата от 3 265 лева за всеки един от двамата, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 116, вр. чл. 115 от НК, като неоснователен.
Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства.
Първоинстанционната присъда е била проверена по въззивен ред по протест от прокурор в ОП, по жалби от частните обвинители и граждански ищци, по жалби от подсъдимите С. С. П., С. Х. М., Н. А. С., С. И. К.. С присъда № 17/30.11.2018г., постановена по внохд № 316/2018г. на Варненски апелативен съд, присъда №176/17.07.2017г., постановена по НОХД № 189/2015г. от Окръжен съд [населено място] е отменена и изменена частично, като подсъдимият Н. А. С. е признат за невиновен в това, че от м. ноември 2007г. до 06.03.2008г., след като е бил подбуден от С. М. в съучастие със С. К., в качеството му на подбудител и помагач, подбудил и подпомогнал С. П. и М. Х. да отвлекат в [населено място] С., с цел противозаконно да го лишат от свобода, като извършителите са били въоръжени, деянието е извършено от две лица и с користна цел, като отвличането е осъществено на 06.03.2008г. и е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.142 ал.2 т.т.1, 2 и 7 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК; признат за невиновен в това, че за периода м. ноември 2007г. до 06.03.2008г., след като е бил подбуден от С. М. в съучастие със С. К., в качеството му на подбудител и помагач, подбудил и подпомогнал С. П. и М. Х. умишлено да умъртвят С. С. чрез огнестрелно оръжие – пистолет, като убийството е осъществено на 06.03.2008г. в местността „Горска нива“, извършено е предумишлено и с користна цел и е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.116 ал.1 т.т.7 и 9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК. Присъдата е отменена в частта относно приложението на чл.23 ал.1 от НК по отношение на подс. Н. А. С.. Присъдата е отменена в гражданско-осъдителната част, с която подс. Н. А. С. е осъден да заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, както и законни лихви до окончателното изплащане на сумите, в полза на гражданските ищци Г. Г., М. Г. и наследници на Г. Г. – М. Г., И. С., Г. С. и С. С.. Отменена е и в частта за възложените на подс. Н. А. С. разноски.
Първоинстанционната присъда е изменена в осъдителната част по отношение на подсъдимите С. М., С. П. и С. К., като те са оправдани да са извършили престъпленията по чл.142 ал.2 т.т.1, 2 и 7 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК и чл.116 ал.1 т.т.7 и 9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК в съучастие с подс. Н. С..
В останалата част присъдата е потвърдена.
Описаната въззивна присъда на Варненски АС е предмет на касационен контрол.
Подаденият касационен протест се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. В него и в развиващото го допълнение се сочат съображения за нарушаване на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на държавното и частното обвинение. Твърди се неизпълнение от въззивния съд на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и за съвкупна оценка на всички доказателства, довело до потвърждаване на оправдаването на подс. Г. С. и до оправдаване на подс. Н. С.. Оплакването за материално правна незаконосъобразност се поддържа поради неправилно оправдаване на посочените подсъдими и неправилно оправдаване на осъдените подсъдими по квалифициращия признак от отвличането да са настъпили тежки последици.
Прави се искане за цялостна отмяна на постановената от въззивния съд присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалния и материалния закон и преодоляване на явната несправедливост на наложените наказания.
В касационната жалба и в допълнението към нея от защитника на подс. С. К. – адв. И. Т., се атакува присъдата на АС- Варна, в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда и са наведени всички касационни основания. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се аргументира с доводи за: несъответност на обвинителния акт на изискванията по чл. 246 от НПК, неизпълнение на задължението на съда за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, липса на съвкупна оценка на доказателствата, изграждане на фактически изводи въз основа на предположения, вътрешни противоречия в съдебния акт и липса на мотиви. Правят се искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно – за оправдаване на подс. К., или за намаляване на размера на наложеното му наказание. Иска се изменение на присъдата и в гражданско-осъдителната част, с намаляване на присъдените обезщетения.
Срещу постановената от АС – Варна присъда е депозирана касационна жалба и от резервния защитник на подс. С. К. – адв. Н. Р., с искане за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
В касационната жалба и в допълнението към нея от защитника на подс. С. П. – адв. Т. Ц., се развиват доводи, относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че присъдата е постановена въз основа на предположения, като не е доказано подс. П. да е участвал в инкриминираните деяния. Сочи се игнориране на доказателства, необсъждане на защитни доводи за незаконосъобразност на проведеното с подс. П. действие, негодност на ВДС. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Касационната жалба и допълнението към нея, подадени от адв. Д. Д. като защитник на подс. С. М., съдържа позоваване на всички касационни основания. Чрез анализ на събрани по делото доказателства се оспорват фактическите изводи на съда, като се претендира липса на мотиви на съдебния акт, необсъждане на възраженията на защитата срещу първоинстанационната присъда и произволност на възприетите факти. Развиват се и съображения за неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва приетата квалификация при установените от съдилищата факти. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт в частта, касаеща подс. М. и връщане на делото за ново разглеждане.
В допълнение към касационната жалба, изготвено от адв. И. Л. – защитник на подс. М., депозирано пред ВКС, са развити подробно съображения за аргументиране на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на присъдата. Посочва се, че тя не съдържа възприетите от съда факти; че съдът не е обсъдил възраженията на защитата срещу кредитирането на отречените обяснения на подс. Ст. П. от досъдебното производство; че не са изложени съображения за кредитиране на приобщени показания на свидетелите от досъдебното производство; че не са обсъдени възраженията на защитата във връзка с конкретно посочени свидетелски показания, както и противоречията в гласните доказателствени източници; че не е даден отговор на позицията на защитата за наличие на „ексцес“; че актът на въззивния съд почива на предположения. Въз основа на съображенията за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените се претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Недоволни от постановения от АС – Варна съдебен акт са останали и частните обвинители и граждански ищци М. М. Г. лично и като попечител на Г. С. С., И. Г. С. и С. С. С. – чрез своята майка и законна представителка М. И. М., които са го обжалвали чрез повереника си – адв. Н. К.. В допълнение към касационната жалба са развити съображения за допуснати съществени нарушения в наказателната част, касателно оправдаването на подсъдимите Г. К. и Н. С., като са игнорирани и неправилно ценени доказателствата. Сочи се и нарушение на материалния закон в оправдателните части на съдебния акт. Претендира се и явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимите С. П. и С. К.. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП декларира, че поддържа подадения протест и счита жалбите за неоснователни.
Упълномощеният защитник на подс. С. К. – адв. Т., поддържа касационната си жалба, като развива изложените в нея оплаквания. Акцентира върху оплакването за липса на мотиви на съдебния акт и за неизпълнение на задължението по чл. 339, ал. 2 от НПК за отговор на защитни възражения. Пледира за отмяна на атакувания съдебен акт, като се солидаризира с доводите в касационните жалби от защитниците на другите подсъдими.
Защитникът на подс. С. П. – адв. Ц., поддържа подадената касационна жалба, като моли подзащитният му да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението срещу него.
Упълномощеният защитник на подс. С. М. – адв. Л., поддържа оплакванията в касационната жалба от другия защитник на подсъдимия, както и съображенията, изложени в изготвеното допълнение. Пледира за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Поставя акцент върху конкретни оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила – липса на изложение на фактическата обстановка в мотивите на постановената присъда; недаване на отговор на възраженията срещу кредитиране на обясненията на подсъдимите Ст. К. и Ст. П. от досъдебната фаза; липса на съображения за кредитиране на приобщени свидетелски показания; необсъждане на възраженията на защитата във връзка с показанията на свид. Д. Д., наличието на противоречия между тях и обясненията на подс. К., с наличието на „оговор“, въпроса за „ексцес“. Подробно критикува противоречия в мотивите на съдебния акт и сочи формиране на изводи въз основа на предположения.
Другият защитник на подс. М. – адв. Д., също поддържа касационната жалба, като доразвива доводите си за неизпълнение от въззивния съд на задължението да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, за липса на отговор на възражения от защитата, за превратен коментар на свидетелски показания, за необсъждане на противоречията в доказателствените източници.
Упълномощеният пред настоящата инстанция защитник на подс. Н. С. – адв. Т., моли присъдата по отношение на този подсъдим да бъде оставена в сила. В пледоарията си и в представено писмено възражение се навеждат доводи за недопустимост на протеста поради липса на компетентност на подалия го прокурор и на жалбата на частните обвинители и граждански ищци поради несъответствието им с изискванията за съдържание. Развива подробни съображения въз основа на доказателствата по делото за неоснователност на развитата от протестиращия прокурор теза за доказаност на обвинението срещу подс. Н. С..
Упълномощеният защитник на подс. Г. К. – адв. Б., моли протеста и жалбата на частното обвинение да бъдат оставени без уважение. Развива възражения срещу заявените в протеста оплаквания за допуснати процесуални нарушения, като счита, че събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че подс. К. има каквото и да било отношение към инкриминираното деяние.
Гражданските ищци и части обвинители М. М. Г. лично и като попечител на Г. С. С., И. Г. С. и С. С. С. – чрез своята майка и законна представителка М. И. М., не участват лично в производството пред ВКС. Повереникът им – адв. К., в писмена молба заявява, че поддържа касационната жалба и нейното допълнение. Подс. С. К. моли да бъде оправдан.
Подс. Н. С. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на апелативния съд.
Подс. Г. К. моли да бъде оставена в сила присъдата на АС – Варна, с която е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда спрямо него.
Подс. С. П. не участва лично в касационното производство, като е направил изрично изявление за това.
Подс. С. М., спрямо когото производството е водено отсъствено, не е издирен.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
По допусимостта на сезиращите касационната инстанция процесуални документи:
Настоящият касационен състав намери подадените протест и жалби – от частните обвинители и граждански ищци, и от защитниците на осъдените подсъдими, за процесуално допустими. Всички те са подадени срещу подлежащ на касацоинна проверка съдебен акт, от процесуално легитимирани лица и в законоустановения срок.
Възражението срещу допустимостта на подадения протест, направено от защитника на подс. Н. А., е неоснователно. Не могат да бъдат споделени твърденията за липса на териториална и функционална компетентност на протестиралия прокурор. Касационният протест е подаден от заместник на окръжния прокурор при ОП – Бургас – прокурор М.. Видно от приложената на л. 209 от внохд № 316/2018г. на Варненски АС Заповед № РД-07-1249 от 16.10.2018г. на главния прокурор на РБ, прокурор М. е бил командирован за участие в съдебното заседание пред Варненския апелативен съд по посоченото дело и е участвал в заседанието на 30.11.2018г., представлявайки позицията на държавното обвинение. Съобразно заповедта на главния прокурор, основана на чл. 138, т. 1 от ЗСВ, този прокурор е бил оторизиран да участва в производството по делото пред Апелативния съд – Варна, което включва и възможността да протестира, ако прецени наличие на основания за това, постановения в това производство съдебен акт, което той е и сторил. Не може да става дума за нарушаване на функционалната и местната компетентност на прокурора, след като е налице изрично оправомощаване на конкретния прокурор за участие в конкретното производство, извършено по надлежния ред от Главния прокурор. Без основание е позоваването на разпоредбата на чл. 147 от ЗСВ, доколкото тя касае различна хипотеза – командироване за осъществяване на функции в друго звено на прокуратурата. Позоваването на Решение № 300/2014г. на трето Н.О. на ВКС е несъстоятелно, доколкото разгледаната в него проблематика е съществено отличаваща се от поставения по настоящето дело въпрос.
Без основание са и доводите на адв. Т. за недопустимост на касационната жалба от частните обвинители и граждански ищци по делото, подадена чрез техния процесуален представител. Не се констатира жалбата да е несъответна на изискванията по чл. 351, ал. 1 от НПК. В подадената жалба е посочен обжалвания акт, твърдяните касационни основания и искането, което се прави, а в допълнителното изложение са конкретизирани доводи, подкрепящи направените оплаквания. Поради това, жалбата и направеното в срок допълнение към нея дават основание за извършване на касационна проверка.
Всички обжалвали страни и протестиращият прокурор развиват съображения, подкрепящи направено оплакване за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК при постановяване на атакуваната въззивна присъда. Тези доводи следва да бъдат разгледани на първо място. Необходимо е произнасяне преди всичко по оплакванията за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от решаващия съд фактическа обстановка, и то само, ако са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите.
По основателността на касационния протест и на жалбата на частните обвинители и граждански ищци чрез техния повереник:
В голямата си част доводите в протеста са за необоснованост на съдебния акт, понеже прокурорът е направил собствен анализ на доказателствата по делото и е извел фактология, която счита за установена, претендирайки доказаност на обвинението спрямо подсъдимите К. и С.. Аналогично е и съдържанието на жалбата от частното обвинение. Известно е, че необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от съдилищата фактически обстоятелства. Повод за намеса на касационната инстанция може да е налице, ако не са събрани доказателства, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на доказателствата по делото, ако вътрешното убеждение на решаващия съд е изградено въз основа на негодни доказателствени източници, както и ако оценката на доказателствата е превратна или не според действителното им съдържание или не е извършена цялостната им оценка.
Решаващите съдилища са извършили значима дейност по събиране и проверка на доказателствата, необходими за изясняване на правно релевантните обстоятелства съобразно рамката на обвинението. Поставеният в протеста въпрос е по отношение на това, дали въззивният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и за цялостна критична преценка на доказателствената съвкупност във връзка с обвиненията срещу подсъдимите К. и С.. Първоинстанционният съд е постановил оправдаване на подс. Г. К.